Решение № 50158 от 13.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4984/2021 г.

Решение № 50158 от 13.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4984/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Милена Даскалова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. В. срещу решение № 889 от 23.07.2021 г. на Апелативен съд - София по в. гр. д. № 2361/2020 г., с което е потвърдено решение № 2041 от 13.03.2020 г., постановено по гр. д. № 7698/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. И. В. срещу Столична община иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на сграда с идентификатор............ по КККР на [населено място], район "Искър", със застроена площ 90 кв.м., състояща се от два самостоятелни обекта с идентификатори............... и..................., както и е отхвърлен предявеният като евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 183 от ЗЗД за признаване за установено, че ищцата е собственик на описания имот на основание покупко-продажба. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител адв. А. П., поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба, Столична община, с подадения отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата. С определение № 334 от 11.07.2022 г., касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по следния правен въпрос: Може ли пред въззивния съд да се допуснат доказателства, при непълен и неточен доклад, изготвен от първоинстанционния съд? По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е постановено ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 2 на което е прието, че когато във въззивната жалба страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. По съществото на касационната жалба. Производството е образувано по предявен от Н. И. В. против Столична община положителен установителен иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание давностно владение на сграда с идентификатор.............. по КККР на [населено място], район "Искър", със застроена площ 90 кв.м., състояща се от два самостоятелни обекта с идентификатори............... и............., като в условия на евентуалност ищцата е поискала да бъде призната за собственик на имота на основание покупко-продажба. В исковата си молба ищцата е въвела твърдения, че с договор за продажба от 13.06.2003 г., оформен с данъчна фактура от същата дата, е придобила от "Х. и. – Б." собствеността върху процесната сграда, като от този момент е упражнявала владение върху нея в продължение на десет години и е придобила собствеността по давност. Впоследствие предприела действия за снабдяване с констативен нотариален акт и получила отказ от ответната страна за заверка на молба - декларацията й за обстоятелствена проверка. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесната сграда е разположена на територията на Столична община. Тя е била разрешена и построена с временен статут по реда на чл. 120 от ППЗТСУ (отм.). С одобрен архитектурен проект № 2/06.06.2005 г. е узаконена като преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Възложител на архитектурния проект е "Х. и. Б. " АД. С договор от 13.06.2003 г. "Х. и. Б. " АД е продало на ищцата процесната сграда, като договорът не е сключен в предвидената форма за действителност по чл. 18 ЗЗД – нотариален акт. При така установеното, въззивният съд е изложил мотиви, че посочените обстоятелства, че земята, върху която е разположен преместваемият обект е частна общинска собственост; приращението, като първичен способ за придобиване на собственост; отсъствието на проведена приватизационна процедура, по силата на която "Х. и. – Б." АД да е придобило правото на собственост върху сградата; спряното по силата на § 1, ал. 1 ЗС течение на придобивната давност, нищожната продажба на спорната сграда, извършена с частен писмен договор, обосновават извод за неоснователността на предявените искове. Съдът е приел, че първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата, предвидени в ГПК, всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения. Предвид мотивите на въззивния съд и отговора на въпроса, обосновал допускане до касационен контрол, въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила - отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК. С въззивната жалба е въведен довод за непълнота на доклада, в който не е указано на ищцата, че следва да докаже, че собственик на процесния обект е било "Х. и. я – Б." АД, в резултат на което е прието, че имотът е бил общинска собственост и не е могъл да бъде придобит по давност от ищцата. Направени са искания за събиране на доказателства – да се изиска от Столична общинска агенция по приватизация приватизационната преписка на "Х. и. - Б." ЕАД, да се изиска фирмено дело № 2158/97 г. на СГС, както и да се приемат представени с жалбата писмени доказателства, а в съдебно заседание е поискано допускането на съдебно-техническа експертиза за установяване идентичността на процесния имот с този, описан в представените с жалбата документи. Въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 266 ГПК, тъй като представените писмени доказателства предхождат образуването на делото пред първата инстанция. Този извод на въззивният съд е неправилен, защото не е съобразено, че искането за събиране на доказателства е направено в условията на чл. 266, ал. 3 ГПК с твърдения, че се касае за доказателства, които не са представени поради непълнота на доклада. Разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК предвижда възможност във въззивното производство да бъдат допуснати доказателства, които са поискани от страната, но неправилно не са допуснати от първоинстанционния съд, както и доказателства, които не са били поискани от страната поради пропуск или грешка на съда при изготвяне на доклада по делото и именно при позоваване на втората хипотеза е било направено искането с въззивната жалба. Оставяйки без уважение направеното искане, въззивният съд не е взел предвид, че с доклада на първоинстанционния съд на ищцата са дадени указания кои конкретни факти подлежат на установяване от нея, като сред тях не е правото на собственост на "Х. и. - Б." АД към датата на сключване на договора от 13.06.2003 г., от която и дата ищцата твърди, че е упражнявала владение върху имота и е придобила собствеността на основание давностно владение. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, защото допуснатото процесуалното нарушение не може да бъде отстранено в касационното производство. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе по направените от жалбоподателката доказателствени искания, обосновани с непълнота на доклада, като даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които поради непълнота на дадените в доклада указания не са били извършени в първата инстанция. При новото разглеждане на спора на основание чл. 294, ал. 2 ГПК следва да бъде разрешен и въпросът за отговорността за разноските, направени в настоящото производство. Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.