Решение № 6403 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2062/2016 г.

Решение № 6403 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2062/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. М., от гр. София против решение № 7705/9.12.2015 г. по адм. дело № 9232/2015 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № РД - 20 - 154/22.07.2015 г. на заместник министър на здравеопазването досежно отказ да й бъде заплатено лечението й в чужбина със средства от бюджета на министерството. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - заместник-министърът на здравеопазването изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. Предпоставките, при които се поражда правото на финансиране на лечение в чужбина по реда на Наредба № 12/22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, са предвидени в приложимата разпоредба на чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Те са три и следва да бъдат налице кумулативно - исканият метод на лечение да е необходим за пациента; да не е приложим в Република България, а в чужбина, и да е с доказана ефективност на лечение в световната медицинска практика. По делото е установено, че с решение № 230/14.01.2015 г. по адм. дело № 10138/2014 г. Административен съд София - град е отменил заповед № РД - 20 - 87/20.06.2014 г. на заместник-министър на здравеопазването и е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт при съобразяване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Съдът е приел, че отменената заповед е издадена при отсъствието на конкретни фактически основания, тъй като не е даден отговор на въпроса дали даден метод на лечение, който не се прилага в страната (както е в случая с Гама-ножа) е необходим за пациента, не е съпоставен със съществуващите възможности за лечение по отношение на надеждност, рискове при прилагането му, очаквани резултати и други критерии от областта на специалното медицинско познание. Посочил е, че възможната директната неврохирургична операция пред прилагането на Гама-ножа, не отрича възможността за прилагане на последния, тъй като размерът на тумора е подходящ за осъществяването на този метод, а от радиологичните той е най-щадящ, с най-малко противопоказания и без следоперативен период. Връщайки преписката на административния орган е указал, че позоваването на обстоятелството, че в Република България има множество специалисти и оборудвани медицински заведения, които биха извършили хирургична интервенция, не изключва изначално възможността да бъде предпочетен друг метод на лечение, който, съобразно състоянието на пациента, би могъл да е достатъчно ефективен. Отбелязал е, че не е обсъден и въпроса за връзката между захарния диабет и прилагането на Гама-ножа, т. е. дали при това състояние методът би бил по-подходящ за М.. Първоинстанционното решение е потвърдено по изложените в него съображения с решение № 7741/25.06.2015 г. по адм. дело № 2432/2015 г. на Върховния административен съд. При изпълнение на указанията дадени от съдилищата заместник министърът на здравеопазването е изпратил преписката за доклад от консилиум, включващ водещи лекари в областта на неврохирургията, който да изрази становище по описаните в съдебното решение указания, въз основа на които е формулирал следните въпроси: 1. Дали методът на лечение с "гама нож", който не се прилага в страната, е необходим за пациентката?, 2. Може ли тумора на пациентката да бъде отстранен в страната, по какъв метод и къде?, 3. Да се обсъди възможността за прилагане на всеки един от възможните методи на лечението й, предвид наличието на захарен диабет при нея. В тази връзка да се посочи тежестта на риска., 4. Да бъде направен относим към здравословното състояние на пациентката и методът на лечение с гама нож анализ на предпоставките за лечение в чужбина. С доклад рег. № 95-00-66/17.07.2015 г. председателят на Комисията за лечение в чужбина, д-р Л. Д. е обобщила становищата на лекарите участвали в консилиума - проф. Р., проф. М., д-р М., д-р Л. и проф. З.. Със заповед № РД - 20 -154/22.07.2015 г. заместник министърът на здравеопазването е отказал на Р. Д. М., от гр. София с диагноза: интракраниален менингиом, поисканото заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за радиохирургия в чужбина. Като мотиви за отказа са възпроизведени мотивите от доклада на председателя на Комисията за лечение в чужбина. В тях са разгледани принципно три възможности за терапевтично поведение в конкретния случай: наблюдение, хирургично или радиохирургично лечение. Посочено е, "че поради малкия размер на формацията е най-подходящо наблюдението, тъй като в повечето случаи няма съществен растеж на формацията и не се налага прилагане на лечение. В случай, че се установи растеж на туморната формация, какъвто към настоящия момент при пациентката не е установен с обективни образни изследвания, би могло да се обсъжда неврохирургично, т. е. оперативно лечение или радиохирургия. Наличието на диабет, дори в тежка форма не е абсолютно противопоказание за провеждане на оперативно лечение". Върховният административен съд, шесто отделение констатира, че консултациите със специалистите-консултанти са правени по наличната медицинска документация, отразяваща характера и развитието на заболяването на Р. Д. М. към момента на подаване на заявление вх. № 95-00-66/23.04.2014 г. и значително преди издаване на обжалваната заповед. Оспореният индивидуален административен акт е издаден на 22.07.2015 г. и не е относим към здравословното състояние М. към момента на неговото издаване, макар поставените въпроси да изискват относим анализ към здравословното състояние на пациентката и метода на лечение. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. При изпращането на административната преписка на органа за издаване на нов акт съдилищата при предходното разглеждане на спора изрично са посочили, че съществуващите методи на лечение следва да бъдат преценени с оглед актуалното здравословно състояние на пациента и с оглед на него да се отговори на въпроса за възможностите за лечение по отношение на надеждност, рискове при прилагането му, очаквани резултати и други критерии от областта на специалното медицинско познание за конкретното лице, което претендира лечение в чужбина. От приложеното пред касационната инстанция МРТ на глава - нативно и след контрастно усилване на образа е установено увеличаване на размерите на МРТ формацията от размери 16/15/10мм на 18/17/15 мм с резки очертания. По административната преписка липсва актуална медицинска информация, отразяваща действителното състояние на заболяването на Р. М. към момента на издаване на оспорения акт. Последната не е била поканена да представи такава. Не й е указано какви изследвания са необходими на специалистите консултанти, за да предоставят своята експертиза на базата на конкретни и актуални данни относно здравословното й състояние. Останал е неизяснен въпросът дали последвалото изменение в размерите на МРТ формацията е от порядъка на такъв растеж на туморната формация, какъвто би изисквал обсъждането на неврохирургично, т. е. оперативно лечение или радиохирургия. Липсата на конкретни мотиви във връзка с дадените от съдилищата указания обуславя извода за неизпълнение на последните. По изложените съображения заповед № РД - 20 -154/22.07.2015 г., издадена от заместник министър на здравеопазването следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Достигайки до различни изводи, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение