Решение № 3374 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8347/2016 г.

Решение № 3374 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8347/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Н. И. срещу решение № 54 от 05.05.2016 г., постановено по административно дело № 36/2016 г. от Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 49 от 09.02.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му. Излага твърдения, че не оспорва законосъобразността на допуснатото осиновяване, но счита, че от доказателствата по делото е установено, че по отношение на нея е осъществен тормоз от страна на служителката М. П., по повод желанието й да осинови детето, което е отглеждала като приемен родител и е неравно третирана в сравнение със семейството, осиновило детето. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуален представител и в представено от същия писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответниците - Началник отдел "Закрила на детето" - Д. при Дирекция "Социално подпомагане" - Д., Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Д., Директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - В. и Агенция за социално подпомагане, чрез упълномощения общ процесуален представител също оспорват касационната жалба и молят съда да остави в сила решението на АС В. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо - същото е постановено след надлежно сезиране на компетентния административен съд с жалба против административен акт. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Административното производство е образувано по жалба с вх. № 44-00-1620/03.04.2014 г. на И., в която са изложени фактически твърдения за извършено спрямо нея неравно третиране и тормоз от страна на М. П. Б., като жалбодателката твърди, че тези действия са извършени от посоченото лице в качеството му на директор на Дирекция "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Д. по повод заявеното от нея желание да осинови детето, което същата отглежда от 2012 г. първоначално като доброволен приемен родител, а в последствие като професионален такъв. Началото на това производство е поставено с разпореждане № 475/29.04.2014 г. на Председателя на КЗД, в която изрично е посочено, че жалбата е подадена от Г. И. срещу М. П., която по твърденията на жалбодателката е извършила деянията, предмет на жалбата като Директор на дирекция "Закрила на детето" при ДСП Д., като приема, че в жалбата са изложени оплаквания за дискриминация по признаците семейно, лично и обществено положение. По преписката са представени писмени доказателства - пълната преписка по искането на И. за осиновяване на детето и преписката по извършеното осиновяване на детето от други лица. На 10.03.2015 г. - близо година след образуване на преписката са призовани освен жалбодателката и лицето, за което твърди, че е извършило спрямо нея неравно третиране и за което е установено, че не заема длъжността, посочена в жалбата, а тази на началник отдел "Закрила на детето" към ДСП -Д. и Агенция за социално подпомагане, Директора на ДСП - Д., директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. В. въпреки, че липсват твърдения, а и до този момент липсват доказателства за извършено неравно третиране на жалбодателката по повод желанието й да осинови дете. По преписката е представен в три екземпляра доклад - заключение, изготвен от докладчика по преписката, като в същия липсва изобщо посочване на датата, на която е изготвен, а още по - малко дата, на която е предоставен на членовете на състава и страните по преписката са имали възможност да се запознаят с резултата от проведеното проучване по реда на чл. 60 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Едва на проведеното на 01.04.2015 г. открито заседание председателят на състава заявява, че по извършена от тях преценка са конституирали като ответни страни и служби и лица, които имат функционалните и служебни взаимоотношения и задължения с ответницата (л. 321). На това заседание са изслушани страните и са допуснати гласни доказателства. На следващото заседание проведено на 09.06.2015 г. отново е проведен разпит на жалбодателката и са разпитани двама свидетели. С постановеното на 09.02.2016 г. решение № 49 по преписка № 188/2014 г. КЗД установява, че ответните страни - Директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане В. В. П., Директорът на ДСП - Д. - Л. С. и М. П. Б. - началник отдел "Закрила на детето" - ДСП Д. не са осъществили дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. и чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. във вр. с § 1, т. 7 от ДР ЗЗДискр. по признаци семейно, лично и обществено положение по отношение на жалбоподателката Г. И. Със същото решение е оставена без уважение жалбата на И. и подадената от нея допълнителна такава с вх. № 44-00-23654/23.05.2014 г., в която жалбодателката съобщава на административния орган, че при липсата на конкретни действия по преписката са настъпили допълнителни факти, а именно осиновяване на детето Р. от други лица и е повторила основните си твърдения. От съдържанието на решението се установява, че КЗД описва подробно твърденията на страните поотделно, след което обсъжда законосъобразността на осиновяването на детето Р. и извършвайки съпоставяне на жалбодателката със семейството на осиновителите приема, че в случая социалните служби са спазили принципа за защита на интереса на осиновеното дете, че осиновяването към момента на подаване на жалбата е било вече факт, който освен това не препятства възможността на И. да осинови друго дете. Без каквато и да е аргументация съставът приема, че не са доказани твърденията на И. за създадените от М. П. Б. затруднения да осинови детето, за което сее грижила години наред изразени в неприемане на документите й, поставяне на допълнителни нови изисквания, затрудняващи и дейността й по отглеждане на детето. Същевременно е направен и извод, че в ръководения от Б. отдел е създадена погрешна практика за неприемане на документи, когато същите са непълни, но намира, че доколкото тази практика е по отношение на всички граждани това не представлява неравно третиране. В решението обаче административният орган не е обсъдил действията на Б. по обработване на документите на И. за вписването й в регистъра на осиновителите, както и начина, по който това е сторено, а това в случая са единствените релевантни за спора факти, предвид предмета на спора - извършено неравно третиране и тормоз от страна Б. по отношение на И. С обжалваното пред настоящата инстанция решение № 54 от 05.05.2016 г. Административен съд В., за да отхвърли жалбата на И. срещу решението на КЗД приема, че жалбодателката и осиновителите на детето не са в сравнимо сходно положение и не би могло да се твърди, че е налице неравно третиране, а действията на ответниците Б. - началник отдел "закрила на детето" - ДСП -Д., Директорът на ДСП Д. - Л. С. и директорът на РДСП - В., при вписване а жалбодателката в регистъра и процедурата по осиновяване на детето са били в съответствие със законовите изисквания и в защита на интересите на детето. Решението е неправилно. Няма спор, че КЗД е компетентния държавен орган, който по силата на ЗЗДискр. е овластен да се произнася по жалби на засегнати лица за извършена спрямо тях дискриминация. Това обаче е единственото правомощие на този орган. Същият не притежава компетентност да извършва преценка за законосъобразност или целесъобразност на извършено осиновяване на дете, още повече, че последното се осъществява не с административен акт, а със съдебно решение. Мотивирането на извода за липса на извършена дискриминация по отношение на И. със законосъобразност на допуснатото с решение от 21.05.2014 г. на съответния районен съд пълно осиновяване на детето, което И. е отглеждала от 2012 г. до този момент може да бъде обяснено с липсата на изисквания за конкретна професионална квалификация на членовете на КЗД, които очевидно не познават основни правни положения и са обсъждали недопустимо юридически факти извън тяхната компетентност, без да обсъдят релевантните за спора факта. При това административния акт е постановен в нарушение на принципа за законност по чл. 4 АПК. Същевременно извън компетентността и на административните съдилища е извършване на преценка за законосъобразност на допуснато осиновяване - арг. чл. 128 АПК. При това, макар решението да е постановено от компетентен орган и формално да са спазени изискванията на чл. 65 ЗЗДискр. настоящият състав намира, че в случая неправилно първоинстанционния съд приема, че същото е постановено при спазване на изискванията за неговата форма. Административният орган на първо място не е посочил какво приема за установено от фактическа страна, което да е релевантно за конкретния случай, а именно установяване на фактите, свързани с действията на Б. по приемане и придвижване на подадените от И. документи за осиновяване, съпоставени с действията на същата с документите за вписване на детето в регистър на осиновените, както и с действията на служителите, обработили документите на осиновителите на детето. При липсата на каквото и да е установяване и обсъждане на действията на Б. през периода - 20.12.2013 г. до 05.06.2014 г. по повод опита на И. да бъде вписана в регистъра на осиновителите изводът, че в случая не е извършена дискриминация спрямо нея е произволен и необоснован. Още повече, че в административния акт е прието за установено, че в отдела, ръководен от Б. е установена незаконосъобразна практика да не се приемат заявления по усмотрение на служителя, в нарушение на предвидените законови изисквания. Отделно от това с административния акт КЗД е оставена без уважение молбата а И. от 23.05.2014 г., която по съществото си не представлява отделна и различна от първоначалната такава. Неправилен е и изводът на АС В., че в случая са спазени предвидените административнопроизводствени правила. При извършената проверка се установява, че макар формално да е спазена предвидената в чл. 59 - 64 ЗЗДискр. процедура, в хода на производството са допуснати многобройни нарушения на тези правила, като макар всяко от тях да не може да бъде определено като съществено в съвкупността си същите да довели до постановяване на незаконосъобразен административен акт. При това съдът не е изпълнил в пълнота задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК да разгледа акта на всички основания за незаконосъобразност, независимо от наведените в жалбата доводи. Производството пред административните органи принципно е уредено като производство, което се развива в кратки срокове - 7 дневни, 14 дневни - арг. чл. 57 АПК, предвид факта, че същите имат строго определена компетентност и характера на производството. Действително законодателят е предвидил по отношение на административното производство, в което се установява извършване на дискриминация по-дълги срокове, които обаче предвид особеностите на процедурата - извършване на проучване от докладчика в 30 дневен срок, насрочване на открито заседание за събиране на гласни доказателства, за който не е посочен срок, но разумният такъв не следва да надвишава месец и постановяване на решението в 14 дневен срок от приключване на откритото заседание не следва да надвишава три месеца . В случая проучването, което е следвало да приключи до 29.05.2014 г. е приключило на неустановена дата, но докладът е бил на разположение на страните едва за насроченото на 01.04.2015 г. заседание - т. е. една година след образуване на преписката. За посочената една година с разпореждане № 519/26.05.2014 г. на Председателя на КЗД, по искане на докладчика по преписката е определен служител, който да извършва необходимите действия свързани с проучването, като ги съгласува с докладчика. Липсват доказателства за извършени действия от докладчика през 30 дневния срок от образуването на преписката, в който е задължен да извърши проучването. Едва на 03.06.2014 г. с писма, подписани от докладчика изискани от Директора на РДСП - В. досието на осиновеното дете, становище на съвета по осиновяване, всички документи, представени от осиновителите на детето, а от ответницата становище по жалбата. Посочените документи и становище са получени в КЗД на 13.06.2014 г., при което девет месеца след това - на 10.03.2015 г. страните са призовани за открито заседание на 01.04.2015 г. и едва след връчването им на страните е приложен доклад заключение без дата. При тези данни настоящият състав намира, че в случая проучването и изготвянето на доклада за това са извършени от докладчика по преписката в нарушение на разпоредбата на чл. 55 и чл. 59 ЗЗДискр. Последното заседание по преписката е проведено на 09.06.2015 г., при което съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗЗДискр. решението е следвало да бъде постановено на 23.06.2015 г., но същото е постановено на 09.02.2016 г. Прието е, че срокът за произнасяне на административните органи е инструктивен, но без съмнение административните актове следва да бъдат постановяване в разумни срокове, предвид характера и целта на това производство. В конкретния случай производството е продължило близо две години през по-голямата част, от които органът е бездействал, което предвид спецификата на компетентността му и особеностите на конкретния случай на практика е обезсмислили търсената от жалбоподателката защита от дискриминация. Отделно от това, от съдържанието на протоколите за двете проведени открити заседания се установява, че събирането на гласните доказателства е проведено по-начин, ограничаващ силно възможността на жалбодателката да установи твърдените от нея факти в пълен обем. С това административния орган допуснала нарушение на основни принципи на АПК като принципа на истинност по чл. 7 АПК, принципа на равенство по чл. 8 АПК и този на служебното начало по чл. 9 АПК, като на жалбодателката не е оказано необходимото процесуално съдействие на страната. Неправилен е и изводът на АС В., че решението е материално законосъобразно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е извел неправилни изводи. Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено, че на 22.10.2012 г. със заповед на ДСП - Д. детето спешно е настанено при И. като доброволен приемен родител, като през 2013 г. статутът й е променен на професионален такъв. Прието за установено, че същата е полагала адекватни грижи за детето. Това е установено и от служителите в ръководения от Б. отдел, което е довело до постановяване на заповед № ЗД- РД01/0034 от 15.07.2013 г. на директора на ДСП- Д., отдел "Закрила на детето", с която след констатация на този факта е прието, че за спазване по най-добър начин интересите на детето и задоволяване по адекватен начин на неговите потребности е целесъобразно то да продължи да се отглежда именно от И.. От протокол за наблюдение на приемно семейство от м. 20.12.2013 г. се установява, че приемният родител е уведомен, че предстои вписване до 15.01.2014 г. на детето в регистъра за осиновяване. По делото са представени от ответниците документи, необходими за вписването на И. в регистъра на осиновителите - удостоверение за семейно положение изх. № 103/17.01.2014 г., издадено от кметство с. А., нотариален акт за притежаван от нея имот, удостоверение № 148/29.01.2014 г. от Окръжна прокуратура В., свидетелство за съдимост с рег. № 99/07.01.2014 г., медицински изследвания от 09.01.2014 г. и 28.01.2014 г. удостоверение № 164/17.01.2014 г. на Кметство с. А. за дееспособност и др. обстоятелства, карта за предварителен медицински преглед от 27.12.2013 г., удостоверение изх. № 197/22.01.2014 г. от СОУ "Х. Б.", с. А. за получаваните от И. доходи за последните шест месеца, два броя препоръки, изготвени на 31.01.2014 г. и 28.01.2014 г. - т. е. всички необходими документи по чл. 25, ал. 1, 2, 3 и 5 от Наредба № РД-07-7 от 5.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване са били подготвени от жалбодателката до 31.01.2014 г., които същата е опитала да представи на Б. едновременно с документите за вписване на детето в регистъра за осиновяване. От събраните в хода на административното производство гласни доказателства се установява по безспорен начин, че още към момента на уведомяването й, че детето, което отглежда като приемен родител ще бъде вписано в регистъра за осиновяване И. е уведомила служителите в ДСП -Д., че желае да осинови детето, като е предприела и съответните законово изискуеми действия за това. Поради ангажиментите си най-вече свързани с отглеждане на детето същата е подала документите чрез трето лице, но същите са й били върнати. По безспорен начин по делото е установено, че на 03.02. 2014 г. същата е направила втори опит да подаде документите за вписването й в регистъра на осиновителите, но същите не са приети именно от Б., която й заявява, че за нейните документи е още рано - св. Ц. И. (л. 371) и трябва да ги подаде по-късно. С. И. И. - социален работник в отдел "Закрила на детето" в ДСП Д. установява, че жалбодателката е уведомила отдела за желанието си да осинови детето, че се консултирала за необходимите документи, както и че на 03.02.2014 г. се е намирала в помещението, в което жалбодателката е разговаряла с Б. Установява и обстоятелството, че при преценка, че документите не са пълни същите не се приемат от служителите. При преценката на нейните показания нито административния орган, нито съда са съобразили факта, че същата като служител в отдела, ръководен от Б. е в подчинено положение спрямо нея и същите следва да бъдат съпоставени с останалите доказателства по делото. Анализа на съдържанието на административния акт налага извода, че нейните показания са съобразени единствено при установяване на въведената порочна практика в отдела да не се приемат документи по преценка на служителите което е недопустимо предвид разпоредбите на чл. 29 - 32 АПК. Същевременно обаче от тези уклончиви показания, предвид служебното положение на И., съпоставени с показанията на свидетеля Иванов и представените писмени доказателства следва еднозначен извод, че Б. не е приела документите, представени от И. в нарушение на посочените по-горе изисквания на АПК. При анализа на посочените писмени и гласни доказателства се налага еднозначен извод, че в случая М. Б., в качеството си на началник отдел "Закрила на детето" при ДСП Д. не е изпълнила служебните си задължения - да приеме документите за вписване на И. в регистъра на осиновяващите при подаването им през месец януари чрез трето лице, както на 03.02.2014 г., като не е приела същите до 05.03.2014 г. въпреки, че необходимите такива са били в окомплектовани още към 31.01.2014 г. от И. Същевременно от представените по преписката документи се установява, че детето е вписано в регистъра за пълно осиновяване на 13.03.2014 г., при което на 25.03.2014 г. на редовно заседание на съвета по осиновяване към РДСП - В. е подготвено обсъждането му за осиновяване. На това заседание според представеното на л. 183-185 становище съвета по осиновяване не е бил запознат с официална информация за иницииране на производство по вписване на приемния родител в регистъра на осиновителите, но изрично е посочено, че при представянето на детето на това заседание приемният родител е заявил, че желае да осинови детето, но не е вписан в към момента в регистъра. При това съветът макар и запознат с разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от семейния кодекс (СК), предвиждащ възможност да бъде определен за осиновяващ приемен родител, който е полагал грижи за детето най-малко една година от настаняването му за отглеждане в семейството и е вписан в регистъра преценил, че доколкото в случая не е налице втората предпоставка и спазване на императивния срок по чл. 95, ал. 1 СК взема решение да предложи за осиновяване на детето от семейството, което в крайна сметка осиновява същото. При прегледа на представените писмени документи за това семейство се установява, че същите са чужди граждани с постоянен адрес в Република България, които са подали заявление за вписване в регистъра на 08.08.2013 г., при което са вписани на в същия на 13.09.2013 г., като са заявили желание за осиновят дете на възраст от 18 месеца до 3,5 години. Със заповед № ЗД-РД01-0019/19.12.2013 г. директора на ДСП, обслужващ населеното място, където семейството има постоянен адрес по повод тяхна молба от предишния ден 18.12.2013 г. изменя разрешението си в частта относно профила на детето - момиче от 4 до 9 години, от български или ромски етнос. При съпоставка на действията длъжностните лица, занимавали се документите на жалбодателката, осиновеното дете и тези на осиновителите прави впечатление, че тези на жалбодателката са забавени в нарушение на правилата, предвидени в АПК за издаване на съответните административни актове, докато тези на детето и осиновителите са обработвани незабавно. В тази връзка прави впечатление поредица от факти - след настаняване на детето по спешност за отглеждане на детето от И. от 22.10.2012 г., при подадено заявление за от осиновителите за промяна профила на детето, което желаят да осиновят на 18.12.2013 г. от такъв, в който детето не попада, в профил отговарящ точно за това дете, издаване на заповед, с което е изменено разрешението за вписването на осиновите в регистъра на следващия ден 19.12.2013 г. и уведомяване на приемния родител на 20.12.2013 г. за предстоящото вписване на детето в регистъра за осиновяване. Следват действия на Б., принуждаващи И. да изготви бързо документите на детето за вписването му, включително със заплаха с наказание за неизпълнение на възложена й задача в качеството на професионален приемен родител, неприемане на документите на жалбодателката за вписването й в регистъра на осиновителите и вписването й в този регистър на едва след допускане на осиновяването на 21.05.2014 г., заличаването на детето от регистъра на осиновените на 22.05.2014 г. - на 06.06.2014 г. документите на И. са изпратени в РДСП В. за писването й в регистъра на осиновените. При това доколкото няма спор, че документите по отношение на детето и жалбодателката са придвижвани именно от служителя М. П. Б., която безсъмнено е знаела, че задвижената процедура по осиновяване на детето от семейството, придвижела е документите на детето, спазвайки сроковете и е отказала да приеме документите на И. на два пъти, след което не е обработила същите по начина и в срока, в който е сторила това с документите на детето следва безспорен извод, че с това същата е извършила неравно третиране на жалбодателката. Нещо повече с тези си действия същата е осуетила възможността за ползване от И. на възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 95, ал. 2 СК независимо, че при извършения контрол на дейността на И. като приемен родител е установено, че между детето и нея е създадена силна връзка, а полаганите за него грижи са адекватни. Давайки преимущество по този начина на осиновителите, които са семейство и са нямали предварителна връзка с детето Б. е осъществила дискриминация по признаците лично и семейно положение по отношение на И. Отделно от това в случая Б. е осъществила и тормоз спрямо И. по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр, тъй като освен, че е осуетила възможността на същата да осинови детето, с което е създала емоционална връзка и е отглеждала повече от една година това е направено по начин накърняващ достойнството на И. и при създадена по отношение на нея унизителна и застрашаваща среда. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което оспорения пред първоинстанционния съд административен акт бъде отменен, като постановен при допуснати нарушения по чл. 146, т. т. 4 и 5 АПК, като бъде прието за установено, че М. П. Б. - Началник отдел "Закрила на детето" при ДСП - Д. е извършила пряка дискриминация, чрез неравно третиране по признаците лично и семейно положение и тормоз по същите признаци по отношение на Г. Н. И. Предвид изрично уредените правомощия на КЗД за налагане предвидените в закона санкции спрямо извършителя на дискриминация и принудителни административни мерки делото следва да бъде върнато на същата за налагането на такива в конкретен размер. На основание чл. 174 АПК определя двуседмичен срок за изпълнение на дадените указания. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение