Решение № 325 от 15.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1243/2017 г.

Решение № 325 от 15.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1243/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас Иванчев Производството по реда на чл. 346, т. 2 от НПК е образувано по касационна жалба и нейно допълнение на подсъдимия чрез защитата му срещу решение № 378/2.08.2017 г. по ВНОХД № 468/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се навеждат доводи за всички касационни основания - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че е нарушено правото на защита, тъй като анализът на доказателствата по делото бил неправилен, била игнорирана и не била обсъдена неговата защитна теза, ведно с доказателствата, на които тя се основавала. В резултат на тези нарушения законът бил приложен неправилно, като деецът бил несправедливо осъден. Иска се деецът да бъде оправдан, алтернативно - да бъде върнато делото за ново разглеждане и на трето място - наложеното наказание да бъде намалено или смекчен режимът на изтърпяването му. Прокурорът в съдебното заседание заявява, че касационната жалба е неоснователна. Въззивната инстанция не е нарушила материалния закон, като е осъдила дееца за две престъпления при опасен рецидив - грабеж и квалифицирана кражба. Имало доказателства, които са категорични и установяват участието на дееца и в двете деяния- показанията на М. Д. и св. Д., които са очевидци на деянията, св. К. и Я., които пресъздават казаното от пострадалия Д., а също така са налице и веществени доказателства, доброволно предадени от подсъдимия и част от предмета на престъпленията. Вменяемостта на подсъдимия била установена по съответния експертен способ, независимо от наличието на разстройство на личността. Последното е взето предвид при смекчаването на наказанието на дееца от въззивната инстанция, довело и до приложението на чл. 55 от НК. Прокурорът счита, че по-нататъшното смекчаване на наказателноправното положение на дееца ще бъде неоснователно. Подсъдимият, редовно призован, не се явява и не се представлява. Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъда от 10.02.2017 г. по НОХД № 2345/2016 г. на СГС, 12-ти състав, н. о., подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на две престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1-во вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК и по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1-во вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК и съответно е получил наказания от 5 и 3 години лишаване от свобода за всяко едно от тях. По реда на чл. 23, ал. 1 от НК било определено общо наказание от 5 години лишаване от свобода, което да се изтърпява при първоначален строг режим съгласно чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. Подсъдимият е осъден да заплати и направените разноски по делото. По жалба на подсъдимият е образувано въззивно производство, по което с атакуваното понастоящем решение първоинстанционната присъда е изменена, като за деянието по чл. 199 от НК наказанието е намалено на 2 години, по чл. 196 от НК - на 1 години, а общото наказание е определено на 2 години лишаване от свобода. С решението е постановено полагането на медицински грижи по отношение на подс. А. Ц. Д. съобразно чл. 40, ал. 4 от НК. В останалата си част присъдата е потвърдена изцяло. Касационната инстанция намери, че жалбата е подадена в срок, допустима е, но преценена по същество, се явява неоснователна. Въззивната инстанция не е допуснала претендираните процесуални нарушения. Направила е съответен внимателен прочит на доказателствата по делото, анализирайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложила достатъчно съображения защо не възприема защитната теза на дееца. Касационната инстанция споделя напълно съображенията на въззивния състав относно показанията на св. Н. Д., като предмет на обсъждане и източник на доказателства могат да бъдат само фактите, относими към предмета на доказване, а не изобщо такива, установяващи по принцип поведение на дееца или поведение в сходен, но не същия, случай. Обясненията на дееца са подложени на критичен анализ и са възприети частично, при наличието на изложени напълно разумни съображения, като са взети предвид усложнените отношения между св. Д., св. Д. К. - нейн съпруг и самия подсъдим, който пък се явява бивш интимен приятел на свидетелката Отделните противоречия в свидетелстването по делото са изяснени по установения надлежен ред в процеса, като след прочитане на показанията, депозирани по време на досъдебното производство (при спазване на процесуалните гаранции относно протичането им) свидетелите са потвърдили свидетелстването в първата фаза на наказателния процес- досъдебното производство. Същевременно според въззивната инстанция за противоречията са дадени логични обяснения, който довод се възприема напълно от касационния състав. Въззивната инстанция е подходила аналитично и към твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение относно непровеждането на очна ставка със св. М. Д., като е изложила споделими доводи в това отношение. Няма никакво основание да се допусне, че показанията на св. М. Д., след многократно свидетелстване по делото биха се променили след провеждането на претендираното за необходимо процесуално-следствено действие. Нещо повече, инстанцията по същество правилно е отбелязала, че съдебната фаза е централна фаза в процеса и след като оспорваните показания се депозират и в нея, в присъствието на подсъдимия, провеждането й е без никаква процесуална и фактологическа стойност. При наличните безспорни обвинителни доказателства законосъобразно инстанциите по същество, че деянията са извършени от подсъдимия виновно, поради което той подлежи на съответно наказване. Искането за оправдаване на подсъдимия е изцяло неоснователно, поради което се оставя без уважение. Изложени са законосъобразни мотиви относно правната страна на двете деяния и приложението на материалния закон, деянията са осъществени както от обективна, така и от субективна страна. Деецът е вменяем, независимо от констатираното смесено разстройство на личността. Последното обаче, доколкото в клиничната картина на това заболяване се включва както агресия, така и автоагресия, въззивната инстанция е преценила като изключително смекчаващо вината обстоятелства. Това, наред с ниската стойност на отнетите вещи, значително под размера на минималната работна заплата за страната, е довело съответно и до приложението на чл. 55 от НК, като наказанието е намалено за деянието по чл. 199 от НК на две години лишаване от свобода, по чл. 196 от НК- на една година, като общото наказание е определено на 2 години. В пределите на касационната проверка, инициирана само по жалба на подсъдимия, не е възможна ревизия на решението в тази му част, която да утежни наказателноправното положение на дееца. Не е възможно обаче и по-нататъшно снизхождение, каквото се претендира с алтернативното искане за намаляване на наложеното наказание. При наличието на множество обвинителни доказателства, които закономерно и логически, в правен и житейски аспект, водят до несъмнен извод, че деецът е автор на престъпленията, в които е обвинен, не е възможно той да бъде оправдан. Неоснователно е искането за намаляване на наказанието, вече един път снизходително намалено от въззивната инстанция. Оценката относно юридическия статус на дееца, дадена от въззивната инстанция, е прекалено снизходителна, до степен на неглижиране на поведението на дееца до този момент (който е демонстрирал една престъпна упоритост в продължение на години, без никакво видимо въздействие на целения с наказването поправителен и превъзпитателен ефект). Затова касационната инстанция намери, че не е възможна ревизия на наложеното наказание в посока на смекчаването му, то по своя размер не е явно несъответно на обществената опасност на деянието и на дееца, поради което въззивното решение като цяло следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение