Решение № 10722 от 24.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 1330 от 21.12.2021 г., постановено по адм.д. 234/2021 г. Административен съд София област (АССО), е отменил Решение 72 по Протокол 9 от 05.08.2010 г. на Общински съвет Костенец, в частта относно приетите решения: 1. Да не се обслужват граждани и фирми длъжници на Община Костенец по Закона за местните данъци и такси, по договори за наеми, договори за осъществяване на рекламна дейност, туристически такси, глоби и имуществени санкции. 2. Да не се сключват договори с длъжници към Община Костенец физически и юридически лица. 3. Да не се предоставят услуги по Наредбата за определянето и администрирането на местни данъци, такси и цени на услуги на територията на Община Костенец. С решението съдът е осъдил Община Костенец да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Общински съвет Костенец, представляван от председателя И. Банчев, чрез адв. И. Трончев. Излагат се съображения, че решението на АССО е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че приетото решение е законосъобразно и е оповестено чрез средствата за масово осведомяване, за което се представя доказателство с касационната жалба. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АССО. Ответниците И. Коцев и Д. Коцева, чрез назначения представител адв. К. Бачева, в писмен отговор вземат становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски в размер на 720 лв. с ДДС в полза на Националното бюро за правна помощ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218,ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АССО е отменил Решение 72 по Протокол 9 от 05.08.2010 г. на Общински съвет Костенец, в частта относно приетите решения: 1. Да не се обслужват граждани и фирми длъжници на Община Костенец по Закона за местните данъци и такси, по договори за наеми, договори за осъществяване на рекламна дейност, туристически такси, глоби и имуществени санкции. 2. Да не се сключват договори с длъжници към Община Костенец физически и юридически лица. 3. Да не се предоставят услуги по Наредбата за определянето и администрирането на местни данъци, такси и цени на услуги на територията на Община Костенец. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че процесното решение представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, тъй като има еднократно действие и засяга права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Изложил е съображения, че жалбата срещу него е процесуално допустима, тъй като липсват писмени доказателства за съобщаването му по реда на чл. 72, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 66, ал. 1 АПК. Правният интерес от оспорване на акта от жалбоподателите е обоснован с обстоятелството, че са с постоянен адрес [населено място], община Костенец. Обстойни мотиви в решението са изложени относно това дали жалбата е подадена в срок. Съдът е направил краен извод, че срокът по чл. 179, ал. 1 АПК за оспорване на решението, имащо характер на общ административен акт, е спазен от двамата жалбоподатели. Този извод е обоснован с нормата на чл. 22, ал. 2 ЗМСМА, според който актовете на общинските съвети се разгласяват в седмодневен срок от приемането им чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет-страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в Правилника по чл. 21, ал. 3. Посочено е, че тази норма е специална, отнася се за всички актове на общинския съвет, включително общия административен акт и се явява специална по отношение на нормите на АПК за съобщаване на актовете. Отбелязано е още, че посоченият в закона начин на уведомяване е кумулативен, т.е. уведомяването за приетия акт следва да бъде извършено и по трите посочени начина. На основание изложеното и предвид на това, че по делото не са ангажирани доказателства за разгласяване на решението чрез средствата за масово осведомяване, е прието, че изискването на чл. 22, ал. 2 ЗМСМА не е спазено, поради което жалбата на двете физически лица следва да се счита за подадена в срок. Посочил е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, в предвидената писмена форма, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, предвидени в чл. 62-74 АПК, приет е в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. При издаването на решението не са спазени по-конкретно чл. 66, ал. 1 АПК относно оповестяване на откриването на производство по издаване на общ административен акт, както и чл. 69, ал. 1 АПК. Решението на Общинския съвет е и материално незаконосъобразно и несъответно с целта на закона, тъй като се е разпоредил да не се предоставят административни услуги на лица длъжници по ЗМДТ, като по този начин тези лица не могат да упражняват права, които по силата на съответните специални закони ЗМДТ, АПК и др. не са обвързани с обстоятелството лицето да е изплатило в срок задълженията си за местни данъци и такси. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на административния съд, обосновано с наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Представят се доказателства, че решението е било оповестено в общински вестник Костенец днес, бр. 8/29/, септември 2010 г. сочи се и че решението на ОС Костенец е напълно законосъобразно, без да се излагат съображения в подкрепа на това твърдение. Решението на АССО е правилно като краен резултат, като следва да се изложат някои допълнителни мотиви относно незаконосъобразността на Решение 72 по Протокол 9 от 05.08.2010 г. на Общински съвет Костенец. Като правно основание за издаването му е посочен чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМДТ, съдържащ правомощието на общинския съвет да приема и изменя годишния бюджет на общината, да осъществява контрол и да приема отчета за изпълнението му, поради което в съответствие с т. 1 от мотивите към Тълкувателно решение 2 от 16.04.2013 г. на ВАС по т.д. 4/2011 г., съгласно което решението на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, с което се приема и изменя годишният бюджет на общината и се приема отчетът за изпълнението му, е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт представлява общ административен акт и е извършил контрол дали е спазен редът за издаването му. Всъщност по своето съдържание Решение 72 по Протокол 9 от 05.08.2010 г. на Общински съвет Костенец не представлява акт по чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА и няма еднократно действие, което се подкрепя от факта, че въпреки че е прието през 2010 г., същото се изпълнява и действа и понастоящем, т.е. реално има характер на нормативен акт. Това обстоятелство не води до различен извод относно законосъобразността на издаването му, тъй като не е спазен и редът за издаване на нормативен акт. Направеното оплакване за неправилност на изводите на административния съд за допуснато нарушение на административно-производствените правила при приемане на оспореното решение на общинския съвет е неоснователно. Нарушаването на нормите на чл. 66 и 69 АПК, относно уведомяване за започване на производство по издаване на общ административен акт и участие на заинтересованите лица в производството, правилно е определено като съществено нарушение, засягащо правата на жалбоподателите и даващо основание за отмяна на акта само на това основание. Този извод не се променя от представеното едва пред настоящата инстанция доказателство, че решението е било оповестено в общински вестник Костенец днес, бр. 8/29/, септември 2010 г. На първо място това доказателство не е своевременно представено, тъй като в първоинстанционното производство няколкократно са давани указания и възможност за представянето му, поради което не може да бъде ценено в настоящото производство, предвид забраната за нови фактически установявания, съдържаща се в чл. 220 АПК. Това доказателство не може да бъде прието и че преклудира възможността за обжалване на процесния административен акт, предвид разпоредбата на чл. 72, ал. 1 АПК, че съдържанието на общия административен акт се съобщава по реда, по който е направено уведомяването по чл. 66. Следователно при липса на проведена процедура по чл. 66, не може да бъде проведена надлежна такава по чл. 72, ал. 1 АПК. Независимо от изложеното, първоинстанционният съд е обсъдил оспорения акт на общинския съвет и по същество. Изводите му за допуснато нарушение на материалния закон се споделят от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Като правилно и законосъобразно решението на АССО следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на процеса искането за присъждане на разноски в полза на Националното бюро за правна помощ е неоснователно, тъй като такива към момента на устните състезания по настоящото дело няма доказателства да са направени. Водим от горното и на основание 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,