Решение № 914 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14447/2009 г.

Решение № 914 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14447/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Владимиров Йорданов от гр. Добрич срещу Решение № 11829/12.10.09 г. по адм. д. 6556/09 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлено оспорването по жалбата му срещу Заповед № К-1983 от 2.04.09 г. на министъра на вътрешните работи, с която основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде уважена касационната му жалба. Ответникът Министър на вътрешните работи оспорва касационната жалба като мотивира доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура също изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 11829/12.10.09 г. по адм. д. 6556/09 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение е отхвърлена жалбата на Йордан Йорданов срещу Заповед № К-1983/2.04.09 г. на министъра на вътрешните работи, с която основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, като при издаването й е спазена разпоредбата на чл. 245, ал., т. 13 от ЗМВР ( нова в редакция от ДВ, бр. 69/08 г.). Изложени са мотиви, че в случая ТП № 6/2007 г. не е относимо тъй като се касае до специална хипотеза на закона. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора и е приложил относимите правни норми. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е допуснал неправилно приложение на разпоредбата на чл. 245 от ЗМВР и нейното тълкуване, направено в разрез с Тълкувателно постановление № 6/29.10.07 г., защото в конкретния случай обжалвания административен акт е издаден на друго правно основание, което не е предмет на тълкуване от общото събрание на ВАС. Приложената разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е приета след постановяване на Тълкувателно постановление № 6/29.10.07 г. и изрично регламентира правната възможност служебното правоотношение на държавния служител в МВР да се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. В цитираната разпоредба изразът "по инициатива на органа по назначаването" е използван именно за разграничаване на тази хипотеза от правилото на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не следва да бъде тълкуван, че органът по назначаването лично трябва да започне процедурата, а не може да използва предоставена му информация от други служители. При оспорването на атакуваната заповед не са посочени доводи и факти, които да опровергават приложението на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, не са ангажирани и доказателства, от които да се установява различно фактическо положение от възприетото от издателя на акта. По отношение възражението на касатора, че е освободен от несъществуваща длъжност, касационната инстанция намира, че предмет на съдебен контрол е заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителя с МВР, за което няма спор, че е съществувало като действително към датата на издаване на обжалваната заповед. Конкретната длъжност на служителя е само един от елементите на това правоотношение, а не единствена негова характеристика, поради което в конкретния случай няма неяснота относно обекта на обжалваната заповед, за да е налице основание за нейната незаконосъобразност. Съобразно § 3 ПЗР ЗМВР, служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона (обн., ДВ, бр. 17/24.02.2006 г.), като държавните служители се назначават на длъжностите заемани от тях към момента на преобразуване на правоотношенията; званията и ранговете на лицата се премахват, като им се присъжда категория, съобразно заеманата длъжност. Но заповедите по § 3, ал. 2 ПЗР ЗМВР, конкретизиращи категорията на служителя нямат правопораждащо действие относно служебното правоотношение - дори такава да не е издадена, правоотношението ще е налице във вида след преобразуването му по силата на закона. Освен това по делото е приложена заповед № К-2346/29.09.2006 г. за назначаването на жалбоподателя и присъждане на категория и акт за встъпване в длъжност от 1.09.2006 г. По същество възраженията, които се правят в касационната инстанция са правени и в първоинстанционния съд, който е изложил мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения, Върховния административен съд, петчленен състав,