Решение № 12776 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15444/2014 г.

Решение № 12776 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15444/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Началник на сектор "Докладване на нередности" (ДН) при дирекция "Защита на финансовите интереси на ЕС" (АФКОС) - при Министерство на вътрешните работи (МВР) срещу решение № 6623 от 05.11.2014 г. по административно дело № 7529/2014 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова заповед рег. № АФ- Iз-114/11.07.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Галина Георгиева Даргова в представен писмен отговор и чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при допуснато нарушение на изискванията за форма на акт, довело до постановяване на заповедта в нарушение на материалния закон. От съдържанието на оспорената заповед се установява, че на Галина Даргова, в качеството й на специалист I степен в сектор "Докладване на нередности" при Дирекция "АФКОС - МВР е наложено наказание "порицание" за срок от девет месеца за това, че на 10.07.2014 г. е представила за съгласуване на началник сектор "Докладване на нередности" проект на доклад от извършена административно-контролна проверка по нередности по САПАРД, с национални идентификационни номера BG/05/10/S, BG/05/11/S и BG/05/12/S, в който няма констатации относно нарушаване на процедурата по администриране на нередности от Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В заповедта е посочено, че при извършен контрол от началника на сектора чрез запознаване с документите по нередност BG/05/10/S е установено, че от решение № 14 от 21.02.20111 г. на Апелативен съд Бургас става ясно, че ДФЗ не е изпълнил разпореждане на съда от първа инстанция за предоставяне на оригинала от документ от извършена проверка на място, който е основанието за установяване на нередността и едно от основните му доказателства. Това доказателство е оспорено от ответника, което съдът е приел за основателно и като последица делото е загубено, а разходите в размер на 191 571,17 лв. са останали за сметка на националния бюджет. Дисциплинарно наказващия орган приема също, че посоченото дело е част от процедурата за администриране на нередности, в частта за възстановяване на неправомерно разходи на средства и в тази връзка може да се направи обоснован извод, че или документа от проверката на място, или в исковия процес е проявена небрежност от служители на ДФЗ, което е сериозна констатация и следвало да залегне в проекта за доклад от извършената административно-контролна проверка по посочените по - горе нередности по САПАРД. Така описаните факти органът приема за неизпълнение на служебни задължения от страна на Даргова, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), "чрез проявена небрежност в служебната дейност и лошо изпълнение" от служителят Даргова, която е "проявила небрежност или въобще не се е запознала с документите, на базата на които е администрирана нередността BG/05/10/S", сред които е копието на упоменатото съдебно решение. В заповедта е прието, че нарушението попада в хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". При тази формулировка на нарушението, което органът приема, че е извършено от служителя и правна му квалификация, обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че заповедта е постановена в нарушение на изискванията за форма. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР предвижда, че дисциплинарните наказания на държавните служители в МВР се налагат с писмена заповед, в която задължително се посочват извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. От съдържанието на заповедта не се установява кои конкретни разпоредби или длъжностни задължения са нарушени от служителя, като от самата формулировка не може да бъде установено и в какво конкретно се изразява извършеното нарушение. В случая органът е ангажирал дисциплинарната отговорност на служителя за извършено нарушение - неизпълнение на служебни задължения. В заповедта обаче, въпреки изложените факти липсва конкретно посочване кои точно задължения не е изпълнил служителят. Наведените в касационната жалба доводи, че служителят не е изпълнил задълженията си по т. 4. 10 от специфична длъжностната характеристика за длъжността не води до обратен извод, доколкото в заповедта липсват мотиви в тази насока. Освен това настоящият състав намира, че в случая неправилно на служителя е наложено наказание "порицание". В заповедта са изложени мотиви, че за извършеното от служителя нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР се налага наказание "писмено предупреждение", но е наложил наказание "писмено предупреждение", като приема, че същото се налага в срока на наложеното със заповед № АФ-Iз-82/31.05.2014 г. дисциплинарно наказание "порицание за срок от девет месеца". При извършена справка в деловодната система на ВАС, по повод направеното възражение в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника се установява, че посочената заповед не е влязла в сила и съответно наложеното с нея наказание не е действащо, както е прието в заповедта, предмет на производството пред АССг. Същата е отменена с решение № 22/05.01.2015 г. по адм. дело № 6787/2014 г. от Административен съд София-град. Това решение е обжалвано от органа и по касационната му жалба е образувано адм. дело № 3211/2015 г. по описа на ВАС, насрочено за 10.02.2016 г. Следователно в случая не са налице предпоставките по чл. 200, ал. 1, т. 1 ЗМВР, при което само на това основание заповедта също се явява незаконосъобразна. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК следва Дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) при МВР - юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР, да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба деловодни разноски в размер на 600 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение