Решение № 3292 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6085/2018 г.

Решение № 3292 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6085/2018 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез пълномощника си ст. юрк. Петков против решение № 183/28.03.2018 г. по адм. дело № 545/2017 г. на Административен съд – М., с което КПКОНПИ е осъдена да заплати на М. Доцов от [населено място] обезщетение в размер на 2000 лв. за претърпени неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), причинени от незаконосъобразен акт – решение № 14/20.10.2011 г. на Комисията за установяване и предотвратяване и установяване конфликт на интереси (КПУКИ), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2014 г., като в останалата част до пълния предявен размер на иска в размер на 20 000 лв. е отхвърлен като недоказан. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан или алтернативно да бъде намален размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение. Моли за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Гелева, която по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба и не сочи нови доказателства. Ответникът по касационната жалба – М. Доцов от [населено място] в представен по делото писмен отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на същата, и моли съдебното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Ответникът, редовно призован за съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв. Доцова, която поддържа оспорването на касационната жалба и не сочи нови доказателства. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и експертизи и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Административният съд е бил сезиран с искова молба от М. Доцов от [населено място] с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси, която в хода на производството пред първоинстанционния съд е преобразувана в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), съгл. Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (обн. в ДВ, бр. 7/19.01.2018 г., в сила от 23.01.2018 г.) за заплащане на обезщетение в размер на 30 116, 52 лв., представляващи претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и лихва за периода от отмяната на незаконосъобразния акт – 21.12.2012 г. до датата на предявяване на исковата молба, вследствие на незаконосъобразен административен акт, както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Вредите са причинени от решение № 14/20.10.2011 г., на КПУКИ с което е било установено конфликт на интереси по отношение на М. Доцов. Съдът е установил, че административният акт е бил отменен с решение № 2897/29.05.2012 г. по адм. дело № 10059/2011 г. на Административен съд – С. град и потвърдено с решение № 16529/21.12.2012 г. по адм. дело № 9219/2012 г. на Върховния административен съд. Претендираните от ищеца неимуществени вреди се изразяват в причинени страдания и притеснения, бил е сринат морално, разстроен, чувствал се е публично опозорен и с уронено име в обществото. С обжалваното решение Административен съд – М. е уважил частично исковата претенция, като е осъдил Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на М. Доцов, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., причинени от незаконосъобразен акт – решение № 14/20.10.2011 г. на КПУКИ, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2014 г., като в останалата част до пълния предявен размер от 20 000 лв. е отхвърлил иска като недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че от приетите по делото доказателства (писмени доказателства и свидетелски показания) се доказва по категоричен начин, че касаторът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди вследствие на отменения незаконосъобразен административен акт. Приел е също така, че по делото е била доказана пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат, като предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид на това и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е определил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. като в останалата част до пълния предявен размер за сумата от 20 000 лв. е отхвърли лиска като неоснователен и недоказан. Изложил е мотиви, в тази връзка, че М. Доцов, макар и притеснен, разочарован, сринат морално и психически, не е с уронено име в обществото предвид на факта, че в следващата кампания за избори за кмет на О. Б. е бил кандидат за кмет, която кампания е спечелил и в настоящия момент е кмет на О. Б., поради което е уважил частично исковата претенция. Постановеното решение е правилно и обосновано, което води до неговата законосъобразност. Настоящият тричленен състав на ВАС възприема и споделя напълно изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доказателства, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящата касационна инстанция поради следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните в хода на първоинстанционно производство гласни доказателства (св. С. Т. и св. Б. Цветков), които са непротиворечиви се доказва безспорно, че касационния жалбоподател е преживял емоционален стрес, дискомфорт и страх от уронване на доброто име сред колеги и близки, вследствие на отменения като незаконосъобразен административен акт. Отговорността на държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е обективна, безвиновна отговорност на юридическото лице, което се представлява от държавния орган или длъжностното лице, от чийто незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие са настъпили вреди, които са пряка и непосредствена последица от този акт или действие. В настоящия случай, обосновано от събраните по делото доказателства, съдът е приел, че в резултат на един отменен като незаконосъобразен административен акт, за ответника по касационната жалба са настъпили неимуществени вреди изразяващи се в нравствени, емоционални, психически и психологически терзания на личността, накърнена чест и унижение в обществото, които са пряка и непосредствена последица от издадено решение № 14/20.10.2011 г. на КПУКИ и впоследствие отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. Решаващият съд е направил правилен извод, като е приел, че са налице всички предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящата инстанция намира, за правилен и направения от съда извод, че вследствие на този отменения като незаконосъобразен административен акт за ответника по касационната жалба е настъпила неимуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения административен акт, изразяваща се в накърняване на моралните и нравствените ценности у личността, създаване на притеснение и несигурност в социалното му общуване. Изводът на съда, че предявеният иск е доказан по основание, не се променя от обстоятелството, че на следващите местни избори М. Доцов е бил избран за кмет на Б.. При постановяване на съдебното решение съдът е обсъдил всички относими въпроси, включително доводите на касатора по настоящото дело, че в публикуваното решение на КПУКИ е било заличено името на ответника по касация. Обосновано в тази смисъл е приел, че това не е предотвратило преживените от М. Доцов вътрешни душевни страдания, стрес, унижение и накърняване на репутацията, защото чрез посочването на длъжностното му качество – кмет на О. Б., той е бил достатъчно разпознаваем. Няма спор в правната теория, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Правилно и обосновано на доказателствата по делото Административен съд – М. е достигнал до извод, че претендираните от М. Доцов вреди са доказани. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица, конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението, както и неговият размер. Настоящият касационен състав на ВАС счита, че при определянето на справедливото обезщетение, първоинстанционният съд е обсъдил внимателно свидетелските показания, представени по делото, като с оглед на характера и интензитета на причинените неимуществени вреди съдът обосновано е приел иска за частично доказан и е определил обезщетението в размер на 2 000 лв., като е отхвърлил иска в останалата част до пълния претендиран размер за сумата от 20 000 лв., като недоказан. Следователно, като е уважил предявеният от ищеца иск в присъдения размер по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против КПКОНПИ, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 183/28.03.2018 г., постановено по адм. дело № 545/2017 г. на Административен съд – М.. Решението е окончателно.