Решение № 11916 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7544/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на район Младост - Столична община, подадена чрез упълномощен главен юрисконсулт М. Цонева, против решение 13355 от 16.04.2025 г., постановено от Административен съд София-град, II отделение, 50 състав, по адм.д. 6890/2024 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на първостепенния съд, че общинското жилище подлежи на основен ремонт, доколкото такава констатация не била направена от експертните длъжностни лица от районната администрация, a в хода на съдебното производството не е била назначена и приета съдебна експертиза, която да даде отговор на въпроса дали необходимите ремонтни дейности представляват текущ, или основен ремонт, както и че жилището не е годно за обитаване. Поддържа, че оспореният административен акт съответства на материалния закон, за което се позовава на разпоредбата на 23, ал. 2 от приложимата Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО, Наредбата/. Счита, че процесната заповед не противоречи на целта на закона, а именно на нуждаещите се лица, които отговарят на изискванията на чл. 5 от НРУУРОЖТСО, да бъде предоставено за възмездно ползване жилище от общинския фонд. На последно място касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че в разглеждания случай е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, защото засягането на правата на К. А. С. е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, с оглед списъка на чакащи лица, отговарящи на условията за заемането на ползваното от нея по-голямо жилище. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да се потвърди оспорената заповед. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът К. А. С. оспорва касационната жалба чрез упълномощен адвокат Д. Симеонов, който с писмен отговор пледира за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и за потвърждаване на оспореното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото при издаване на оспорената заповед кметът на район Младост е подходил формално, без да е извършил задълбочена преценка на всички релевантни обстоятелствата за пренастаняването на жалбоподателката в процесното жилище и по този начин е нарушил принципа за съразмерност, заложен в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 АПК. Според участващия по делото прокурор в конкретния случай това означава, че административният орган е следвало първо да извърши преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства от значение за пренастаняването на наемателката, както и да вземе предвид възраженията ѝ че жилището е в много лошо състояние, до степен, граничеща с необитаемост. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на кмета на район Младост - Столична община за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 13355 от 16.04.2025 г. е отменена заповед РМЛ20-РД66-61/30.11.2020 г., издадена от кмета на район Младост Столична община; Столична община е осъдена да заплати на К. А. С. сумата в размер на 1010 лева, представляваща разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София-град /АССГ/ е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа мотиви за издаването ѝ, но е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. В мотивите на обжалваното съдебно решение е анализирано съдържанието на приложимата разпоредба на чл. 23 НРУУРОЖТСО и е съобразено, че в случая жилището, което е обитавала жалбоподателката е с площ от 68.52 кв. м., което надхвърля значително предвиденото в чл. 17, ал. 1, т. 1 от наредбата, предвид смъртта на съпруга ѝ. Според съда обаче, формалното съответствие на акта на материалния закон не обуславя извод за законосъобразност на оспорената заповед, предвид определеното за жалбоподателката жилище, което е неподдържано в изключително лошо състояние, с липсващи елементарни хигиенни и битови условия, в които не би могъл да живее възрастен човек. Съдът е основал изводите си на представените по делото доказателства, а именно доклад РМЛ22-ВК66-477/2/23.03.2022 г. на началник отдел УОСЖФ, както и приложените от жалбоподателката и самия ответник снимки. При тези данни за състоянието на имота, първостепенният съд е преценил като напълно основателно възражението в жалбата, че жилището не отговаря на изискванията за отдаване на имот под наем за жилищни нужди, а още по-малко за задоволяване на потребностите на възрастен човек със заболявания. Изложил е съображения, че при издаване на заповедта кметът на район Младост е подходил формално, без да е извършил задълбочена преценка на всички релевантни обстоятелствата за пренастаняването на жалбоподателката в процесното жилище и по този начин е нарушил принципа за съразмерност, заложен в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 АПК. При това съдът е приел, че административният орган е издал процесната заповед през 2020 г., след което две години по-късно е извършил оглед на жилището, при който е установил, че на апартамента следва да се извърши основен ремонт за сумата от 14 337, 04 лева с ДДС и който ремонт не е осъществен включително и през 2024 г., когато е връчена заповедта. Акцентирано е на това, че обстоятелствата, водещи до промяна на жилищните нужди на наемателката, са настъпили още през 2012 г., когато е починал съпругът на К. А. С., но административният орган е предприел действия едва след 8 години. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след подробно обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на АССГ точно е установил, че на основание протокол 14 от 12.11.2020 г. на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, е издадена оспорената заповед РМЛ20-РД66-61/30.11.2020 г., с която К. А. С. е пренастанена в общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес], състоящо се от дневна, кухненски бокс и обслужващи помещения със застроена площ от 36,25 кв.м., жилищна площ от 18,72 кв.м., мазе 5 с площ от 4,20 кв.м., 0,775 % ид.части от общите части на вход 1 и от правото на строеж. Фактическите основания, взети предвид от административния орган при издаване на процесната заповед, са че след смъртта на съпруга на К. А. С. /починал на 10.07.2012 г./ жилището е продължавало да бъде ползвано под наем от нея като единствен обитател, включително защото синът ѝ И. Л. С. е бил с друг постоянен адрес , считано от 20.03.2007 г. Настоящата касационна инстанция споделя изводите на първостепенния съд, че при издаване на процесната заповед само формално са били спазени относимите материалноправни основания за пренастаняване на настоящата ответница, с оглед промяната на жилищните ѝ нужди. Според чл. 23, ал. 1 НРУУРОЖТСО при изменение на обстоятелствата, водещи до промяна на жилищните нужди, наемателите се пренастаняват в друго жилище, съответстващо на нормите по чл. 17, а съгласно ал. 2 на чл. 23, когато поради намаляване броя на членовете на семейството /домакинството/, жилището надвишава нормите за настаняване по чл. 17, в едномесечен, а в случай на смърт - в тримесечен срок, наемателите подават молба за пренастаняване в друго общинско жилище. При извършване на пренастаняването обаче следва да се гарантират подходящи условия за обитаване на жилището, каквито в настоящия случай не се установяват. Неоснователно касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, че общинското жилище подлежи на основен ремонт, като се позовава на легалните дефиниции на основен и текущ ремонт, дадени в ДР на ЗУТ, и обстоятелството, че по делото не е била назначена експертиза, която да установи какъв е необходимият ремонт и дали действително жилището не е годно за обитаване. По делото са представени достатъчно доказателства /снимки/, от които е видно, че състоянието на общинския имот е изключително лошо в него се намират изпочупени мебели, а стените му са изкъртени; в банята няма електрически контакти и функционираща мивка, като стените са покрити с мухъл. Според приложените към административната преписка писмо с РМЛ22-ВК66-477/1/23.03.2022 г. на началника на отдел ИКС и доклад РМЛ22-ВК66-477/2/23.03.2022 г. на началника на отдел УОСЖФ , и двете адресирани до кмета на район Младост , необходимите финансови средства за ремонтни дейности в жилището в [ж.к.], [адрес], в което К. А. С. се пренастанява, са на стойност 14 337, 04 лева. Видно от количествено-стойностната сметка, приложение към цитирания доклад, необходимите дейности обхващат демонтаж на стари прозорци и поставяне на нова дограма; поставяне на хидроизолация и монтаж на фаянс и гранитогрес в банята; доставка и монтаж на моноблок и мивка за баня; доставка и монтаж на панелен радиатор и лира за баня; демонтаж на старо ел.табло и монтаж на ново; поставяне на контакти. Макар в цитираните документи да не се посочва изрично вида на необходимия ремонт, така предвидените СМР свидетелстват, че жилището е напълно негодно за обитаване, защото в него липсват елементарни битови условия. Основателно решаващият състав на АССГ е акцентирал на факта, че в случая административният орган, в нарушение на чл. 6, ал. 1 АПК, не е извършил преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства от значение за пренастаняването на наемателката и не е взел предвид възраженията ѝ, че жилището е в много лошо състояние, до степен, граничеща с необитаемост. Органът е бил запознат с тези обстоятелства, защото макар оспорената заповед да е била издадена на 30.11.2020 г., същата е връчена на адресата ѝ на 18.06.2024 г., като докладът за състоянието на имота е изготвен още през 2022 г. По делото не са ангажирани никакви доказателства, включително и пред настоящата касационна инстанция, че кметът на район Младост - Столична община е предприел каквито и да било действия по извършване на необходимия ремонт. Предвид всичко изложено следва да се приеме, че формалното спазване на процедурата за пренастаняване не е достатъчно за нейната законосъобразност, при положение че реалното право на ползване на жилище е нарушено, защото предоставеният имот не е годен за обитаване. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че процесната заповед не противоречи на целта на закона, защото на нуждаещото се лице е предоставено за възмездно ползване жилище от общинския фонд. Правото на общинско жилище е тясно свързано с осигуряване на защита на социално уязвими лица, а когато жилището е негодно за обитаване, предоставянето му се извършва само формално, без да се гарантират достойни условия на живот. Обратният извод не се налага включително от възражението на касационния жалбоподател, че засягането на правата на К. А. С. е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, с оглед списъка на чакащи лица, отговарящи на условията за заемането на ползваното от нея по-голямо жилище. Липсата на относима преценка за лошото състояние на имота, в който наемателката се пренастанява, нарушава справедливия баланс между интереса на останалите кандидати за общинско жилище и нейните права. Жалбоподателят изтъква, че по делото не са били представени относими доказателства /експертно решение на ТЕЛК или друг медицински документ/, свидетелстващи за трайна висока степен и извънредни за възрастта здравословни проблеми, водещи до необходимостта К. А. С. да заема значително по-голямо жилище, предназначено за двучленни/тричленни семейства. Тези възражения са неотносими към мотивите на първостепенния съд, защото здравословното състояние на наемателката е било обсъждано единствено във връзка с невъзможността ѝ да обитава имота, в който е била пренастанена, а не за да бъде обоснована нуждата ѝ от жилище с по-голяма от регламентираната в чл. 17, ал. 1 НРУУРОЖТСО площ. Отлагането на изпълнението на заповедта, макар несъмнено да предлага известна отсрочка, само по себе си не води до адекватно решение на проблема, пред който е изправена наемателката. Подаденото от нея заявление за закупуване на двустайното жилище, включително твърдението на касатора, че синът ѝ може да помага, не следва да служи като аргументация на административния орган да предостави негодно за обитаване към момента на настаняването жилище, на което наемателят със собствени средства да извърши ремонт, особено на толкова висока стойност. Задължение на органа е да гарантира подходящо алтернативно настаняване, в съответствие със закона и преследваната от него легитимна цел. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение. Претендираните от ответника разноски не са доказани по основание и размер, поради което не се присъждат. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,