Решение № 3234 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1937/2017 г.
ВАСIV отделение14.03.2018 г.докладчик т Галина Матейска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1869 от 29.12.2016 г. на Административен съд - Б., постановено по адм. дело № 342/2016 г. ОСЪЖДА Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - Б., да заплати на А. С. Г. от с. К., общ. Б., сумата от 600.00 (шестстотин) лева, представляващи разноски за адвокатски хонорар за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 3234 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1937/2017 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" гр. Б., чрез процесуалния си представител Д. Х. - юрисконсулт, срещу решение № 1869 от 29.12.2016 г. по адм. дело № 342/2016 г. на Административен съд - Б. Релевират се доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени обжалваното решение, с което е отменена Заповед № 03-010-РД/325 от 17.05.2016 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - Б. (ОД на ДФ "Земеделие"), с която е постановен отказ от финансиране по подмярка 6.1 от ПРСР 2014-2020 г. по отношение на А. С. Г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна - А. С. Г. от с. К., общ. Б., обл. Б. чрез процесуалния й представител адвокат С. Б., е постъпил писмен Отговор, с който се оспорва изцяло касационната жалба на директора на ОД на ДФ "Земеделие" като неоснователна, тъй като не са налице касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Счита, че същата е допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея акт, но по съществото си е неоснователна, тъй като обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е обсъдил събраните по делото доказателства и с оглед на това е достигнал до верния правен извод, като се произнесъл с едно правилно и законосъобразно решение. Счита, че изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение са изцяло голословни, в противоречие със събраните доказателства по делото и неоснователни, като в тази връзка са изложени подробни съображения. Направено е искане за отхвърляне изцяло на касационната жалба като неоснователна и се моли да се потвърди решение № 1869/29.12.2016 г. постановено по адм. дело № 342/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с всички произтичащи от това правни последици. Претендира присъждане на сторените разноски за настоящата инстанция. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е в срок, подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. При постановяване на оспорения съдебен акт не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 03.01.2017 г., от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното решение № 1869 от 29.12.2016 г. по адм. дело № 342/2016 г., в производство с правно основание чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 28, ал. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" по мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните (Наредба № 14/28.05.2015 г.), Административен съд - Б. е отменил Заповед № 03-010-РД/325 от 17.05.2016 г. на Директора на ОД (Областна дирекция) на Д. фонд "Земеделие" - Б., с която е постановен отказ от финансиране по подмярка 6.1 и връща преписката на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Б. за ново произнасяне в 1 (едно) месечен срок от влизане в сила на съдебния акт, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. С трети диспозитив Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - Б. е осъдена да заплати на А. С. Г. от с. К., общ. Б. сумата от 889.69 лв. направени по делото разноски и с четвърти диспозитив съдът е разпоредил да бъде върната на А. С. Г. от бюджета на съда сумата 1169.07 лв., представляваща недължимо платена държавна такса. За да постанови това решение първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, съгласно Заповед № 03 - РД/1404 от 23.07.2015 г., поради което е валиден административен акт. Приел е, че заповедта е издадена в писмена форма при спазване изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК от формална страна, с посочване на фактическото и правно основание за постановяване на акта, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложени материалноправни разпоредби. Административният съд е установил, че оспорената заповед е мотивирана фактически със съображения за пречене за извършване на проверка от контролните органи, подведено под разпоредба на чл. 27, ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г., която обаче съдържа 7 хипотези, при наличието на които заявлението за финансиране може да получи отказ. На следващо място е установил, че в акта липсва конкретно посочена хипотеза, установена по надлежния ред, които фактически основания са довели до постановения отказ. Действително съгласно чл. 59, т. 7 от Регламент /ЕО/ № 1306/2013 с изключение на случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, заявленията за подпомагане или исканията за плащане се отхвърлят, ако бенефициерът или негов представител попречи на извършването на проверка на място. Но това "пречене" следва да бъде доказано от административния орган, чиято е доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в акта на основание чл. 170, ал. 1 АПК и за което задължение съдът му е указал изрично с протоколно определение от 31.10.2016 г. Административният съд е намерил, че не е установено пречене и отлагане на проверката от страна на жалбоподателката, поради което фактическото основание на акта е недоказано. Приел е, че това е така, тъй като не е ясно проверка на коя дата не е могла да бъде осъществена по вина на жалбоподателката. Органът е мотивирал отказа с докладната на Зам. -изпълнителния директор от 18.01.2016 г., в която обаче не се съдържат данни, че проверка на обекта, стопанисван от Г. не е извършена, поради това, че последната е попречила. Не е ясно и дали Г. фигурира и в списъка по Приложение № 1, приложено към докладната и какво е прието по отношение на нея. Единствените данни, че Г. е отложила проверката се съдържат в Докладната записка вх. № 03-0416/6118 от 02.12.2015 г. на Зам. изпълнителния директор (л. 139), която обаче не е посочена като фактическо основание на издадения акт. Отделно от това, самата докладна от 02.12.2015 г. съдържа вътрешно противоречие, доколкото в обобщението от проверката е прието, че в обекта на жалбоподателката са създадени условия за отглеждане на животните, като е осигурено достатъчно пространство, клетките са оборудвани с хранилки и поилки, като в помещенията е налично отопление и осветление. Следователно, за да бъде направено това обобщение, някаква проверка е извършена, но не е ясно на коя дата. Ж. А. Г. фигурира в приложението към докладната от 17.03.2016 г. (л. 159), за която е посочено "за последваща обработка при спазване на допълнителните указания". Съдът е приел, че по делото неизяснен е останал въпроса извършена ли е последваща обработка на заявлението, в какво се изразява ако е извършена, какви са резултатите от нея и какви са допълнителните указания, които следва да бъдат съобразени. Административният съд е приел още, че не се доказало по делото жалбоподателката да е уведомена за проверка, за извършването на която да е попречила. Внезапността на проверките не изключва надлежното уведомяване на адресата, което следва и от разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредбата, съгласно която проверката се извършва в присъствие на кандидата или негов представител, предявява му се за подпис протокола/контролния лист с резултатите, в който има право да напише обяснения и възражения, като му се предоставя и екземпляр от него - арг. б. "а", "б" и "в" на чл. 25, ал. 1, т. 2. При проверката по реда на посочената разпоредба от Наредба № 14/28.05.2015 г. следва да бъдат установени налице ли са пропуски при отглеждането на зайците от жалбоподателя, съставляващи неизпълнение на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност - чл. 132 и на Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти - чл. 13, т. е., нарушение на националното право, което би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход. Съдът е посочил, че целта на проверката е да установи дали заявените данни и обстоятелства отговарят на фактическото състояние на обекта, което по никакъв начин не обвързва заявителя да присъства на обекта в рамките на 24 часа, за да е на разположение на контролните органи по всяко време. От изложеното административният съд е направил извода, че е нарушено изискването по чл. 35 АПК и органът е постановил своя акт при неизяснена фактическа обстановка, довела и до неправилно правно основание на акта. В този смисъл е приел, че акта е немотивиран, тъй като органът след като е преразказал фактите по подаденото заявление и е преписал съдържанието на правните норми не е обсъдил доказателствата относно релевантните факти, като не е изложил мотиви доколко същите са установени в хода на административното производство с допустими по закон доказателствени средства. Препращането към докладната от 18.01.2016 г. не съдържа изводи от правна и фактическа страна, в това число по материалноправните предпоставки на приложимата норма. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователен се явява релевирания от касационния жалбоподател довод, че е неправилен направения от страна на съда извод за нарушено изискване на чл. 35 от АПК, както и че административния орган е постановил своя акт при неизяснена фактическа обстановка, която е довела и до неправилно правно основание на акта, предвид което се явява немотивиран. Твърди, че мотивите за отказ на административния орган се съдържат в оспорената заповед, като тя препраща към докладната записка на Зам. - изпълнителния директор А. А. - В. от 18.01.2016 г., позовавайки се на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. В обжалваното решение административният съд правилно е посочил, че оспорвания административен акт е издаден в писмена форма при спазване изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК от формална страна, с посочване на фактическото и правно основание за постановяване на акта, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложени материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 35 от АПК административният орган е този, който следва преди издаването на своя акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и обсъди наличните обяснения и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Видът, характерът и интензивността на проверките, които следва да бъдат извършени преди издаването на акта, е въпрос, чийто отговор е зависим от особеността на всеки отделно разглеждан случай. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В случая административният акт съдържа изводи и твърдения, при липса на конкретни съображения, както и при констатирани от първоинстанционния съд вътрешни противоречия видно от Докладна от 02.12.2015 г., доколкото в обобщението от проверката е прието, че в обекта на жалбоподателката са създадени условия за отглеждане на животните, като е осигурено достатъчно пространство, клетките са оборудвани с хранилки и поилки, като в помещенията е налично отопление и осветление. За да бъде направено това обобщение някаква проверка е извършена, но не е ясно на коя дата. Налице е приложен контролен лист за проверка на място от 28.09.2016 г., но след като е издаден оспорвания административен акт от 17.05.2016 г. А. Г. фигурира в приложението към докладната от 17.03.2016 г. (л. 159), за която е посочено "за последваща обработка при спазване на допълнителните указания". Правилно в тази връзка административният съд е приел, че по делото е останал неизяснен въпроса извършена ли е последваща обработка на заявлението, в какво се изразява ако е извършена, какви са резултатите от нея и какви са допълнителните указания, които следва да бъдат съобразени. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е формирал законосъобразни и обосновани правни изводи. Същите се споделят изцяло от настоящата инстанция. При наличието на констатации на административния орган, които не кореспондират с установените факти, законосъобразно е преценено, че оспорваният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователен се явява наведения довод от страна на касационния жалбоподател, че е неправилен още и извода на съда, че в акта липсват конкретно посочена хипотеза от разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 от ПРСР 2014 - 2020 г. Твърди, че не е извършена проверка на място от Регионалния технически инспекторат (РТИ), защото А. Г. постоянно я е отлагала. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, във връзка с чл. 13, ал. 7, във връзка с чл. 15, ал. 2, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 4, предл. второ, във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. В заповедта като фактическо основание за отказ за финансиране е посочена невъзможността за извършване на проверка на място, тъй като кандидата А. С. Г. я отлага и/или осуетява многократно съгласно докладна записка на зам. -изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" А. А. - В., с вх. № 03-0416/6118 от 18.01.2016 г. От съдържанието на докладната обаче не се установява поведение на ответника по касация, което да бъде определено като пречене/осуетяване извършването на проверка. С оглед доказателствата по делото, обосновано съдът е приел за недоказано от страна на административния орган обстоятелствата по отлагане и/или осуетяване на проверката, което е приел за основание за процесния отказ за финансиране. Освен това, правилно е прието, че разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. визира множество хипотези, а в оспорената заповед не се сочи, коя/кои от тях административният орган приема, че са налице в конкретния случай. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение не страда от твърдените пороци и следва да бъде оставено в сила изцяло. При този изход на спора пред касационната инстанция, на касационния жалбоподател не се дължат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. На ответника А. С. Г. следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от приложения Договор за правна защита и съдействие от 30.01.2018 г. възлизат на 600 лева - договорена и платена в брой сума, което е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка". В конкретния случай е направено отбелязване, че сумата е платена в брой. Представен е и Списък на разноските на основание чл. 80 ГПК. Не е направено от страна на процесуалния представител на Директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" Б. възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК нито в касационната жалба, нито в съдебно заседание. На ответната страна А. С. Г. следва да се присъди сумата от 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство от адвокат С. М. Б.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 28, ал. 4 НАРЕДБА
- чл. 27