Решение № 8468 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11442/2015 г.

Решение № 8468 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11442/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на юрк. Симеонов, надлежно упълномощен процесуален представител на "Л. Н. Б." АД със седалище и адрес на управление гр. Б., против решение № 1274/21.07.2015 г. по адм. д. № 664/2015 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник на М. -Б., представляван от юрк. Л., поддържа становище за неоснователност на касационното оспорване, моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд - Б. е отхвърлил оспорването на касатора срещу решение № 32-24965/11.02.2015 г. на началника на М.-Б., потвърдено изцяло с решение № Р-136/03.04.2015 г. на зам. директора на Агенция "Митници". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалните разпоредби и с целта на закона. Възприел е извода, че разходите за услуги, относими към стоките, декларирани с предметните на административното решение ЕАД, като елемент от данъчната основа е следвало да бъдат включени в посочената такава при всеки конкретен внос . При безспорните данни, че при съставяне на ЕАД това не е сторено, е приел разпорежданията на административния орган, обективирани в диспозитива на административното решение, съответни на закона. Изложил е мотиви относно законосъобразно проведена по реда на чл. 84 от Закона за миниците /ЗМ/ повторна проверка на декларациите и за съответствие на административното решение с целта на закона. Решението е постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Относно релевантните към казуса факти между страните няма спор. При извършена повторна проверка по реда на чл. 84, ал. 1 ЗМ е установено, че при съставяне на описаните в административното решение ЕАД в данъчната основа на стоката, предмет на внос - "насипно, течности- тежки масла, смазочни масла, други масла, предназначени да претърпят специфична преработка", поставени под режим допускане за свободно обращение и крайна употреба, с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз /код 4500/, в нарушение на чл. 55, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност / ЗДДС/ не са включени разходите за извършени услуги "обработка на кораби", "преместване на моторен танкер", "лодка за сървьор" и " количествена и качествена инспекция-внос на мазут". С оглед тази констатация с обжалваното решение началникът на М. Б. е определил по всеки ЕАД нова данъчна основа, респ. нов общ размер на същата, нов общ размер на дължимия ДДС и на основание чл. 56 ЗДДС е определил дължимия за вземане под отчет по реда на чл. 220, § 1 от Регламент /ЕИО/2013/92 и за досъбиране ДДС в общ размер на 16751,21 лв. Установено е, че по фактурите, удостоверяващи разходи за визираните погоре услуги, жалбоподателят е заплатил ДДС, чрез включване на тези разходи към данъчната основа по други ЕАД, за част от които тези разходи не са били относими. Фактът на недължимо плащане е установен с влезли в сила решения на началника на М. Б., с които е определен общ размер на недължимо взет под отчет и внесен от дружеството ДДС. При тази безспорна фактическа обстановка решаващият правен извод на съда за неоснователност на оспорването е обоснован и в съответствие с материалния закон. Изводите за издаване на решението при липса на нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. В тази връзка мотивите на решението съдържат вярна преценка относно характера на процедурите по чл. 84 и чл. 84а - 84л ЗМ, при която обосновано е прието, че обжалваното решение е постановено в процедура за последваща проверка на декларацията, а не в такава за последващ контрол на декларирането. Съдът, с оглед характера на проверката и данните по преписката, правилно е приел, че правото на участие на жалбоподателя в производството по издаване на обжалвания административен акт не е нарушено с факта, че заповедта за проверката не му е била връчена, тъй като същият е взел активно участие в хода на преписката, формирал е позицията си, представил е доказателства. Решението е постановено и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 2, чл. 56 и чл. 60 ЗДДС данъчната основа при внос на стоки по чл. 16 /необщностни, каквито безспорно са процесните/ е митническата им стойност, увеличена с разходите за транспорт и др., направени до първото местоназначеие на стоките на територията на страната, начисляването на ДДС се извършва от митническите органи като размера на данъка се взема под отчет, определен за митническото задължение и данъкът се внася в бюджета по реда и в сроковете, предвидени за митническите задължения. При наличните по преписката доказателства, съдът обосновано е приел, че цитираните разпоредби са спазени, при което решаващият правен извод за неоснователност на оспорването се явява материално законосъобразен. Касационният довод за неправилност на решението е обоснован с неправилна преценка за издаване обжалваното административно решение в съответствие с целта на закона и принципа за съразмерност. Този довод е релевиран и в първоинстанционното производство, обсъден е в мотивите на решението и обосновано е приет за неоснователен. Целта на закона, ЗМ, не е формулирана в изрична норма, предвид което следва да се извежда като производна от правомощията, компетентносттите и задълженията, предоставени и възложени на митническите органи. Настоящият казус не разкрива обстоятелства за постановяване на административното решение в противовес с целта на специалния закон. Митническите органи са изпълнили стриктно правомощията си, вкл. за извършване, след съставяне на доклад за служебно ползване, повторна проверка на деклариции, изготвени от оспорващия и с оглед констатациите при тази проверка са издали административни решения, съобразени с материалноправните изисквания. Следва да се има предвид, че ситуацията за издаване на решения с констатации за недължимо взет под отчет и заплатен ДДС и решения от естеството на процесното - за определяне дължим за вземане под отчет и за досъбиране на ДДС е предизвикана от неточности при съставяне на ЕАД, към които митническите органи нямат отношение. При допуснатите нередности при декларирането, с действията по установяването им и разрешаване от митническите органи на въпросите относно дължимия за довнасяне и недължимо внесен ДДС, компенсация между които не е предвидена, целта на ЗМ е постигната. Принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 4 АПК е неприложим при издаване на административни актове при условията на обвързана компетентност. При установяване некоректно подадени ЕАД митническите органи са изправени пред единствената законова възможност да упражнят правомощията си съобразно императивните разпоредби на ЗМ и ЗДДС. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено в съответствие с материалния закон, съдопроизводствените правила и доказателствата по делото следва да бъде оставено в сила. При този резултат своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответния административен орган за присъждане на разноски следва да бъде уважено с присъждане на 300 лв юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение