Решение № 3874 от 11.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на С. Петков - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. И. Йовкова, срещу Решение 70/27.05.2022 г., постановено по адм. д. 303/2021 г. по описа на Административен съд Търговище, в частта, с която е изменен ревизионен акт (РА) Р-03002520006499-091-001/27.07.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Варна, потвърден с Решение 223/12.10.2021 г. на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, като установените задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2018 г. от главница в размер на 1 382,55 лв. и лихви в размер на 310,93 лв. са намалени на 1 101,54 лв. - главница и лихви в размер на 23,87 лв. и за 2019 г. от главница в размер на 83 874,52 лв. и лихви в размер на 9 133,73 лв. са намалени на 10 427,43 лв. - главница и лихви в размер на 225,95 лв., при който резултат приходната администрация е осъдена да заплати деловодни разноски на жалбоподателя съобразно уважената част от оспорването. Първоинстанционното съдебно решение не е предмет на касационно оспорване в отхвърлителната част и е влязло в сила. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на административния съд в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Аргументите на касатора са насочени изцяло срещу възприемането на резултатите от заключенията на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Според оплакванията, липсата на обективни мотиви по приложението на материалния закон в съдебния акт се дължи на процесуални пропуски във връзка със събирането и оценката на доказателствата и исканията на страната в тази връзка. Отправя молба за отмяна на постановеното съдебно решение в обжалваната част и при условията на алтернативност, жалбата срещу РА да бъде отхвърлена или делото да бъде върнато за ново разглеждане от административния съд със задължителни указания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и заплатената държавна такса за касационно обжалване в размер на 663,38 лв. Ответникът по касация - Д. Агро 2017 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, [адрес], чрез адв. П Милкова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира заплащане на адвокатски хонорар за настоящата инстанция в размер на 7 000 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.03.2023 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за отсъствие на твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като се запозна с доказателствата по делото и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в съответната си част, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е бил РА Р-03002520006499-091-001/27.07.2021 г., издаден от А. Бонева, на длъжност началник сектор възложител на ревизията и М. Атанасова-Добрева, на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден изцяло с решение 223/12.10.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на Д. Агро 2017 ЕООД са установени допълнителни задължения за КД за 2018 г. в размер на 1 382,55 лв. главница и лихви в размер на 310,93 лв. и за 2019 г в размер на 83 874,52 лв. главница и лихви в размер на 9 133, 73 лв., както и задължения за ДДС за данъчни периоди м. 03, м. 06, м. 08, м. 11 и м. 12.2019 г. и м. 03.2020 г. в общ размер на 7 614, 69 лв. - главница и лихви за просрочие в размер на 1 181,60 лв. От фактическа страна административният съд е констатирал, че ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р- 03002520006499-020-001/29.10.2020 г. и изменена със (ЗИЗВР) Р-03002520006499-020-002/01.02.2021 г., издадени от началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП Варна. Предмет на ревизията са задължения за КД за периода от 03.05.2017 г. до 31.12.2019 г. и за ДДС за периода от 13.02.2019 г. до 30.04.2020 г. Ревизионното производство е било спряно на основание чл. 34 ДОПК със заповед Р- 0300252006499-023-001/01.04.2021 г. и възобновено впоследствие със заповед Р-03002520006499-143-001/18.05.2021 г. Изводите и предложенията за установяване на задължения са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-03002520006499-092-001/08.06.2021 г., издаден от определения със заповедите за възлагане ревизиращ екип. Ревизираното лице е упражнило правото си на възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК срещу констатациите в доклада. След извършена проверка съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът е потвърдил валидността на РА приемайки, че същият е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в резултат от надлежно възложена ревизия и в предвидената от закона форма съгласно чл. 120 ДОПК. От процесуална страна не са констатирани съществени нарушения в хода на ревизионното производство, водещи до отмяна на акта или нарушаващи правото на защита на ревизираното лице. По делото е назначена ССЕ, чиито заключения (основно и допълнително) са обсъдени и кредитирани при постановяване на решението. В основното заключение на ССЕ вещото лице е анализирало представените доказателства и е извършило математически изчисления, обобщаващи данните за средните пазарни цени на произвежданата от Д. Агро 2017 ЕООД земеделската продукция за 2018 г. - сливи от конвенционално земеделие и за 2019 г. сливи, домати и пипер от конвенционално земеделие. Предвид заявените възражения от двете страни при приемането на основната ССЕ, съдът е назначил допълнителна експертиза с идентична задача, при която са анализирани представените данни от Министерство на земеделието, ОДЗ Търговище и Държавен фонд Земеделие ОД - Търговище и проучвания сред земеделски стопани. Резултатите от допълнителната ССЕ са представени за всяка от годините на ревизията в два варианта, като според отговорите по първи вариант за 2018 г. средната пазарна цена на сливи, отглеждани в землищата на община Антоново е 0,12 лв./кг. без ДДС, а по втори варинт за 2018 г. 0,13 лв./кг. без ДДС. Съответно за 2019 г. по първи вариант резултатите са както следва: за сливи 0,14 лв./кг., а по втори вариант за сливи 0,175 лв./кг., домати 0,06 лв./кг. и пипер 0,11 лв./кг. Допълнителната ССЕ е приобщена към доказателствения материал в с.з. 10.05.2022 г. като при разпита вещото лице е дало отговори на допуснатите въпроси на страните. По приложението на материалния закон в обжалваната част на решението е обосновано, че дължимият корпоративен данък за довнасяне от Д. Агро 2017 ЕООД, определен по реда на чл. 122 и сл. ДОПК за 2018 г. е в размер на 1 101,54 лв. и за 2019 г. в размер на 10 427,43 лв., при реализирана печалба от стопанската дейност съответно 81 052,19 лв. за първия период и 104 274,34 лв. за втория. В подкрепа на крайното заключение са обсъдени отговорите по ССЕ. Същите са приети за достатъчни за изясняване на финансовите резултати от извършваната от ревизираното лице земеделска дейност по отглеждане на културите при конвенционални условия. В тази насока съдът се е позовал на изчисленията, изключващи изходните данни относно Фрут Груп 83 ЕООД поради свързаността между двете дружества чрез участие на управителите им в съвета на директорите на трето дружество. При процесната ревизия по реда на чл. 122 ДОПК не са направени констатации за извършени разходи от Д. Агро 2017 ЕООД за поливане, бране и транспортиране на земеделските култури, отглеждани при сходни условия и поради тази причина не следва да бъдат включвани в себестойността на продукцията. По изложените съображения РА е изменен в съответните части и на страните са присъдени разноски по съразмерност. Обжалваното решение на Административен съд Търговище е валидно, допустимо и правилно. Установните факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото при стриктно разпределение на доказателствената тежест и указания към страните, формулирани в определение 428/08.11.2021 г. за насрочване на делото. Не е налице соченото от касатора нарушение на съдопроизводствените правила при изясняването на фактическата обстановка и приемане на ССЕ без да бъде взето предвид заявеното от негова страна оспорване. Изложените съображения от процесуалния представител на касатора в неприсъствена молба от 22.03.2022 г., според които експертизата следва да бъде извършена след събиране на допълнителна информация, са взети предвид и на вещото лице са дадени указания за използване на данните в заключението по допълнителната ССЕ. В неприсъствена молба от 09.05.2022 г. на процесуалния представител на касатора са поставени въпроси и е направено възражение за приемане на допълнителната ССЕ, което не представлява редовно оспорване по смисъла на чл. 200, ал. 3 вр. с чл. 201 ГПК чрез искане за назначаване на повторна или съвместна експертиза. От Министерство на земеделието, ОДЗ - Търговище към писмо вх. 524/28.03.2022 г. и Държавен фонд Земеделие ОД Търговище към придружително писмо 01-250-6500/38 от 18.04.2022 г. са представени необходимите за изготвяне на ССЕ документи. В проведеното съдебно заседание на 10.05.2022 г. съдът е извършил надлежна преценка по отношение на получените доказателства, поставените въпроси и възраженията на двете страни и правилно е приел фактическата обстановка по делото за изяснена. С протоколно определение от датата на заседанието на страните е предоставена възможност да представят писмени бележки до 23.05.2022 г., която е била упражнена само от процесуалния представител на жалбоподателя. Оплакванията в касационната жалба са насочени против доводите на решаващия съд да кредитира допълнителното заключение на ССЕ (втори вариант по въпроси 1 и 2), което опровергава част от констатациите на органите по приходите в РА/РД по реда на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Логически неясни са развитите съображения, че при извършването на ССЕ е използвана непълна и избирателно селектирана информация, която не представлява данни по реални сделки с приложени първични документи в пълния обем за 2018 г. и 2019 г. Направеното твърдение не се подкрепя от доказателствата по делото, тъй като относимостта и достоверността на представените официални източници не се оспорва. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, констатациите в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. По делото не е спорно, че единственото основание за преминаване на процесната ревизия по реда на чл. 122 ДОПК е предположението на ревизиращия екип за отклонение в продажните цени на селскостопанската продукция, реализирана от Д. Агро 2017 ЕООД за 2018 г. и 2019 г. При положение, че първоинстанционното съдебно решение не е предмет на касационен контрол в отхвърлителната част, то спорът по настоящото дело не касае наличието на основанията по ал. 1 на чл. 122 ДОПК, а до това дали жалбоподателят е успял да изпълни доказателствената си тежест в процеса като обори напълно твърденията на органите по приходите. В настоящия случай не само жалбоподателят носи процесуалната тежест да обори направените в РА/РД констатации и твърдения. Предмет на съдебна проверката е и преценката за изпълнение на задължението по чл. 122, ал. 2 ДОПК, според което, за правилното определяне на основата за облагане с данъци органите по приходите е следвало да вземат предвид всяко от изброените обстоятелства в т.т. 1- 16. Целта на анализа при ревизията е да бъде получена данъчна основа, която се доближава в максимална степен до действителното положение. От обобщението на изложените касационни оплаквания може да се заключи, че касаторът не отрича липсата на надлежно изясняване на фактическата обстановка в цялост и достатъчно процесуални действия от ревизиращия екип, водещи до надлежно обосноваване на РД съгласно изискването на чл. 122, ал. 3 ДОПК. В съответствие с приетите доказателствени средства по делото, правилно и обосновано решаващият съд се е позовал на заключенията на вещото лице по ССЕ. Мотивите на съда да възприеме решение за частична отмяна на РА са свързани именно с конкретните изходни данни за средните пазарни цени на произвежданата от Д. Агро 2017 ЕООД земеделската продукция за 2018 г. и 2019 г. - сливи, домати и пипер от конвенционално земеделие. Съгласно отговорите на вещото лице, информацията касае отглеждана идентична продукция в землищата на област Търговище от несвързани с жалбоподателя стопански субекти при сходни условия. Окончателните изводи на административния съд са направени единствено въз основа на фактическата обстановка и при съобразяване на възраженията и исканията на страните. Предвид изложеното първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е постановил, че в процесния случай следва да бъде определен корпоративен данък по ЗКПО за 2018 г. в размер на 1 101,54 лв. и за 2019 г. в размер на 10 427,43 лв., ведно със съответните лихви и е изменил резултатите по РА в тази част. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира решението в обжалваната част за правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед на своевременната претенция, на ответника Д. Агро 2017 ЕООД следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лв. за касационното производство, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 20.03.2023 г. Направеното възражение от процесуалния представител на касатора за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като същото не надвишава минималния размер по Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,