Решение № 4580 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11413/2010 г.

Решение № 4580 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11413/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Рами-5" ЕООД, със седалище гр. Стара Загора, представлявано от Митко Йорданов - управител, против решение № 1066/14.07.10 г., постановено по адм. д. № 304/10 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 240900663/18.11.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Стара Загора, потвърден с решение № 27/13.01.2010 г. на Директор Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е определил датата на настъпване на данъчното събитие като дата на извършване на услугата като изводите на съда, съвпадащи с тези на данъчните органи, не кореспондират със събраните доказателства, с уговореното между страните и с приложимите материално правни разпоредби. Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт, а евентуално - да се намали размера на определеното данъчно задължение до размер на 279,30 лв. - главница и лихва 45,40 лв. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Бонева, в писмена защита, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо "А" отделение, като взе предвид становището на страните, извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил Ревизионен акт № 240900663/18.11.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Стара Загора, потвърден с решение № 27/13.01.2010 г. на Директор Д"ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която на "Рами-5" ЕООД за отчетен период м. август 2008 г. допълнително е определено задължение за заплащане на ДДС в размер на 18 543,18 лв. и лихви за просрочие в размер на 2962,64 лв., по предоставена на "ЧЕЗ Разпределение България" АД гр. София, услуга по изграждане на съоръжения и присъединяване - комплексен трансформаторен пост. Фактическата обстановка по делото е пълно и безспорно изяснена от съда. Установено е, че между "Рами-5" ЕООД и "Електроразпределение столично" АД гр. София, на 18.08.2005 г., е сключен договор за присъединяване на потребители към електроразпределителната мрежа - за обект жилищна сграда по ул. "Полк. Иван Колев" район Триадица, София. Уговорено е присъединяването да се извърши чрез изграждане на трансформаторен пост и електропроводни линии средно и ниско напрежение като изграждането на тези съоръжения за присъединяване се извършва от "Рами-5" ЕООД, който заплаща цена за присъединяване, която се прихваща еднократно от стойността на съоръженията за присъединяване при сключване на договор за изкупуването им по реда на чл. 20, ал. 7 и 21, ал. 2 НПППЕЕПРЕМ /Наредба № 6/09.06.04 г. на МЕЕР/. По силата на договор за учредяване на право на строеж, обективиран в нот. Акт от 24.07.2007 г., "Рами-5" ЕООД учредява право на строеж на "Електроразпределение столично" АД за строеж на трафопост в същия недвижим имот. Изграждането на трансформаторен пост и електропроводни линии средно и ниско напрежение е извършено от "Рами-5" ЕООД при цена на разходите в размер на 92 715,91 лв. Разрешение за ползване на обекта е издадено по реда на ЗУТ и Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ на 22.08.2008 г., когато обектът е въведен в експлоатация. Впоследствие, след одобряване на документация през м. април 2009 г. и определяне през м. август 2009 г. на времевия период за приемане на ползването и собствеността от страна на ЧЕЗ, както и за одобрение на цената, се сключва писмен договор за обратно изкупуване на обекта. При изяснената фактическа обстановка спорният момент е бил налице ли е данъчно събитие към м. август 2008 г., когато е издадено разрешението за ползване, за всичко изградено ли е налице данъчно събитие или данъчно събитие е налице в последващ момент - към датата на приемане на цената и/или на придобиване на енергийния обект, при подписване на договор за обратното му изкупуване от ЧЕЗ. При настъпване на данъчно събитие данъкът става изискуем и това е основание за начисляване на ДДС. В случай че косвеният данък не е начислен от доставчика /изпълнителя/, не е издадена данъчна фактура, определянето на данъчното задължение става в ревизионното производство, чрез издаване на РА, както е в процесния случай. В процесния случай договорът от 18.08.2005 г. съдържа няколко насрещни уговорки и престации. Правилно съдът е квалифицирал договора, по отношение на уговорката за изграждане на определен обект - изграждане на трансформаторен пост и електропроводни линии средно и ниско напрежение - като договор за изработка. В частта си за присъединяване към електроразпределителната мрежа договорът не е предмет на делото и има значение само относно преценката за възмездността на уговорките. Съгласно чл. 25 ЗДДС доставката на услуга е данъчно събитие, което възниква на по-ранната от двете дати - прехвърляне на собствеността или извършване на услугата. В случая към м. август 2008 г. са настъпили и двете събития. Предвид учреденото право на строеж в полза на "Електроразпределение столично" АД, с издаване на разрешение за ползване, се счита, че обектът е завършен и приобретателят на правото на строеж е придобил собствеността върху вече изградения обект. Към този момент, когато е издадено по надлежния и нормативно установен ред разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация на обекта - като сграда, съоръжения и електропроводни линии, е налице и изпълнение на договора за изработка, още повече, че липсва уговорка между страните за приемо-предаване на обекта по друг начин. Изграждането на комплексното съоръжение приключва с въвеждането му в експлоатация като към този момент услугата по договора за изработка се счита извършена. Плащането на цената, или получаване на друга насрещна престация, е без значение за данъчното облагане по отношение на определяне на датата на настъпване на данъчното събитие. Изводите на първоинстанционния съд са в същия смисъл и се споделят от касационната инстанция. Неоснователно е оплакването на касатора, че в случая е налице отклонение от общите принципи, предвид спецификата на договора и разпоредбите на НПППЕЕПРЕМ. Счита се, че данъчно събитие настъпва в един последващ момент, когато на основание чл. 20, ал. 7 НПППЕЕПРЕМ изградените съоръжения се прехвърлят възмездно на електроразпределителното предприятие. От една страна тази подзаконова разпоредба не може да въведе различни правила за облагане с косвен данък от тези, предвидени в ЗДДС. От друга страна разпоредбите на НПППЕЕПРЕМ по никакъв начин не променят крайния момент, в който услугата се счита извършена. Както се посочи по-горе налице е изработка, която е довършена в момента, в който строежът е надлежно приет. Кога и по какъв начин страните ще осъществят правата си и съответно изпълнят задълженията си по договора за присъединяване към електроразпределителната мрежа, чрез обратно изкупуване на съоръженията, заплащане на присъединяването и приспадане от цената за това на стойността на изградените съоръжения, не променя момента на извършване на изработката като услуга и оттам е без значение за настъпване на данъчното събитие. Предвид изложеното касационният съд намира касационните оплаквания за изцяло неоснователни. Обжалваното решение е обосновано, процесуално и материално законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. При този изход на делото в полза на жалбоподателя не се дължат разноски. Претенцията за разноски на ответника също е неоснователна. За данъчната администрация в чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК е предвидено да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер до минималното възнаграждение за един адвокат, каквото е присъдено в първата инстанция. Текстът не предвижда присъждане на това възнаграждение за всяка инстанция за разлика от изречение първо на същата алинея, касаеща жалбоподателя. Още повече, че в случая процесуален представител на ответника не е участвал в касационната инстанция, а писмената защита е получена след приключване на делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на I "а" отделение