Решение № 2565 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5611/2014 г.

Решение № 2565 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5611/2014 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалба на Недялко Георгиев Костов срещу Решение № 771/10.12.2013 г. за отчуждаване на части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Хемус" СОП пътен възел "Яна" от км 0+000 до км 8+460, подобекти: Събиратели - изпарители за дъждовни води и аварийни резервоари за депониране на замърсители при залпов разлив, разположени в участъците между км 2+180 и км. 2+440 и между км 3+100 и км 3+360; препроектиране на селскостопански път на км 1+990, попадащ във водното препятствие - нов км 1+ 965; реконструкция на ЕЛ 110 Кv при км 1+649 и реконструкция на Деривация при км 5+378 и Пътна връзка, осигуряваща обслужване и достъп до газоразпределителна станция "Кремиковци" на територията на област София (обн., ДВ, бр. 108 от 17.12.2013 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение в размер от 9037 лв. за отчуждаваната част от 442 кв. м от поземлен имот с идентификатор 16448.7727.20 по КККР за землището на с. Горни Богров и в размер на 17 лв. за отчуждаваната част от 30 кв. м от поземлен имот с идентификатор 22304.7979.411 в землището на с. Долни Богров. Жалбоподателят твърди, че не е определено изискуемото се от закона равностойно парично обезщетение за отчуждаемата част от имотите. Поради това моли решението да бъде изменено, като се увеличи размера на определеното обезщетение. Претендира разноски. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители също изразяват становища за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с решение № 771/10.12.2013 г. на Министерския съвет е отчуждена част от поземлен имот с идентификатор 16448.7727.20 по КККР за землището на с. Горни Богров и част от от поземлен имот с идентификатор 22304.7979.411 в землището на с. Долни Богров. Не е спорно, че имотите преди влизане в сила на ПУП попадат в селскостопанска територия и се ползват като пасище, мера. Имотите се отчуждават от жалбоподателя. За установяване на легитимацията му са представени решение № 4416 А на ОСЗ Кремиковци от 10.04.2006 г. - за имота в землището на с. Горни Богров и договор за продажба на наследство от 03.07.2008 г., сключен между Младен Никифоров Младенов, като наследник на Славка Христакиева Йорданова и жалбоподателя, решение № 4438 от 16.10.2006 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Славка Христакиева Йорданова - за имота в с. Долни Богров. Видно от представената скица на ПИ с идентификатор 22304.7979.411, издадена от СГКК гр. София имотът е с площ 4837 кв. м, попада в с. Долни Богров, район Кремиковци, м. "Друмо" в територия с предназначение земеделска и начин на трайно ползване - пасище и собственик Недялко Костов. За отчуждената от него площ от 30 кв. м е определено обезщетение в размер на 17 лв. Видно от скица на ПИ с идентификатор 16448.7727.20 по КККР за землището на с. Горни Богров, имотът е с площ от 6365 кв. м, попада в с. Горни Богров, район Кремиковци, м. "Моравата" в територия с предназначение земеделска и начин на трайно ползване - пасище. Като собственик в КР е вписан Недялко Костов. Размерът на обезщетението за имота в с. Горни Богров е определен по реда на чл. чл. 32, ал. 2 и ал. 4 ЗДС. За землището на с. Долни Богров размерът на обезщетението е определен при липса на пазарни аналози, въз основа на Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ. Решението е издадено от компетентен орган, Министерски съвет на РБ съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, тъй като отчуждаването на имотите - частна собственост, е предназначено за изграждането на национален обект, в който случай отчуждаването се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, както е процедирано в конкретния случай. Същото е със съдържанието, посочено в чл. 34б от ЗДС, визирана е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и техния собственик. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС, които от своя страна са направили предложение за отчуждаване на имотите до Министерски съвет на РБ с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Релевантният период е една година назад от датата на възлагане, която в случая е 09.05.2013 г., видно от представения договор. Оценката е изготвена през месец октомври 2013 г., а искането за отчуждаване е внесено в Министерски съвет на 26.11.2013 г., в тримесечния срок по чл. 34а, ал. 4, т. 3 ЗДС. По отношение на възраженията относно определяне на периода, в който се изследват пазарни аналози, законът е определил този период да се счита 12 месеца преди датата на възлагане, а датата на възлагане се определя от административния орган, като по отношение на нея не са поставени изрични ограничения. Естествено, при спазване на принципа за равностойно парично обезщетение тази дата трябва да позволява определянето на такова. В случая обаче отчуждаването е извършено на 10.12.2013 г. и периодът на изследване на пазарни аналози - 09.05.2013 г. - 09.05.2012 г. не е отдалечен от тази дата до степен, която да изключва спазването на принципа на равностойно парично обезщетение. Липсват твърдения и доказателства за драстични изменения в пазарните цени на недвижимите имоти за периода от 09.05.2013 г. до датата на издаване на решението за отчуждаване. Оспореното решение е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 108 от 17.12.2013 г. При така установеното се налага извод, че решението на МС за отчуждаване на части от процесните имоти, в това число и относно определеното обезщетение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. По искане на жалбоподателя и с цел изясняване спорния по делото въпрос, съдът е назначил вещо лице, което отговаря на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза като оценката на процесния имот е направена в четири варианта. Трети и четвърти вариант касаят релевантния период за изследване на пазарни аналози, който обхваща една година назад от датата на възлагане - 09.05.2013 г. От посочените два варианта, третият е този, който касае всички сделки в землищата на с. Долни Богров и с. Горни Богров, а четвърти вариант е този, който касае всички сделки в район "Кремиковци". Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение за отчуждени принудително имоти се определя в съответствие с предназначението им преди влизането в сила на подробен устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждането на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Не се твърди, а по делото не се и установява имотите, предмет на жалбата, да са урегулирани с подробен устройствен план преди този, предвиждащ изграждането на обекта, за който се извършва отчуждаването. От представените скици се установява, че те попадат по кадастралната карта в земеделски територии и са с начин на трайно ползване пасище. Легална дефиниция на понятието "пазарни цени" е дадена в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС - това са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне, при отсъствие на каквато и да било принуда. Законът е дефинирал и понятието "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания", като по отношение на процесните, съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС това са тези, находящи се в едно и също землище. Понятието "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" е дефинирано изрично от законодателя в § 1а, т. 4 ДР на ЗДС. По определението в посочения текст това са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Селата Долни Богров и Горни Богров са самостоятелни населени места - териториални единици по смисъла на чл. 3 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, които имат собствена територия. Предвид чл. 18 от същия закон, тя обхваща селищната територия, определена от строителните граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Разпоредбата на § 1, т. 8 ДР на ЗАТУРБ дава легално определение на понятието "землище" - съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Границите на землището се идентифицират и определят по ред, определен със закон. В същото време, селата Долни и Горни Богров попадат в Столична община, за която е приложим Законът за устройството и застрояването на Столична община. В чл. 3 от него е посочено, че Общият устройствен план на Столичната община обхваща територията на градския и на околоградския район. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗУЗСО, околоградският район обхваща територията, попадаща между границите на гр. София и административно-териториалните граници на Столичната община, а съгласно чл. 8 градският район обхваща територията, попадаща в границите на София, определени в графичната част на общия устройствен план. Видно от § 1, т. 1 и т. 2 ДР на ЗУЗСО, по смисъла на този закон граници на населените места са границите им, определени с общия устройствен план, а землището на гр. София е територията на градския район и прилежащите към границите му територии за далекоперспективно развитие. Следователно, с. Долни Богров и с. Горни Богров имат собствени граници като населени места и собствено землище, извън землището на гр. София, по смисъла на ЗАТУРБ и ЗУЗСО. Ето защо за земеделските територии в землището на тези села е приложим § 1а, т. 4, б. "в" ДР ЗДС. Логиката на ЗДС е оценката на отчуждените имоти да се извършва на база пазарни аналози, които в действително се намират в близост до отчуждавания. В случая в близост са именно имотите в съответното землище. При така изведените законови критерии съдът намира, че относно имота в с. Горни Богров е приложим третият вариант на заключението на вещото лице, изготвен по сравнителния метод на оценяване по чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, буква "в" от ДР на ЗДС. Видно от него, размерът на обезщетението за имота в землището на с. Горни Богров е в размер на 8164 лв. - по-нисък от определения от административния орган, поради което в тази част жалбата следва да бъде отхвърлена. Съдът кредитира заключението относно вариант 3 частично, като счита, че от списъка на пазарните аналози следва да бъдат изключени НА № № 27 и 28 от 13.12.2012 г. и НА № 2 от 11.02.2013 г. Те касаят имоти в урбанизирана територия, а не в земеделска, в каквато попада процесният имот. След изключване на тези аналози, за землището на с. Долни Богров остава само един пазарен аналог, въз основа на който не може да бъде определена оценка. Ето защо, като е определил размерът на обезщетението за имота в с. Долни Богров въз основа на Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ административният орган е спазил закона. Всички останалите представени доказателства за сключени сделки са неотносими, по различни причини: касаят имоти в урбанизирана територия или с друго предназначение или само между физически лица или идеални части или множество имоти, които не са със сродни характеристики, без посочени отделни цени за всеки от тях. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,