Решение № 5397 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9446/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на водач (оператор) открита платформа с повдигащо устройство екип на СТС Паяк при Паркинги и гаражи Благоевград ЕООД, срещу Решение 1166 от 26.06.2023 г. на Административен съд Благоевград по адм. дело 164/2023 г. С обжалваното решение съдът е отменил принудителна административна мярка (ПАМ) "принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", приложена на 01.02.2023 г. по отношение на лек автомобил марка VW , модел Polo , с рег. [рег. номер] от водач (оператор) открита платформа с повдигащо устройство екип на СТС Паяк при Паркинги и гаражи Благоевград ЕООД. Касационният жалбоподател - водач (оператор) открита платформа с повдигащо устройство екип на СТС Паяк при Паркинги и гаражи Благоевград ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага фактите по делото като счита за неправилен извода на съда, че не са доказани хипотезите на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Оспорва извода на съда, че процесното устно разпореждане се явява немотивиран административен акт, тъй като по отношение на ПАМ постановена в устна форма, не е налице законово изискване за съставяне на писмени актове, които да мотивират същата. Счита за неправилни мотивите на съда, че по делото не са представени доказателства за установяване на фактическите обстоятелства, послужили за издаване на процесната ПАМ. От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че процесният автомобил е паркиран в зона на кръстовище, като задната му част се е намирала в самото кръстовище. По този начин автомобилът е създавал както опасност за останалите участници в движението, така и пречка за преминаването им. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък на разноските. Ответникът Б. Джукова оспорва касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: Със Заповед 185 от 01.02.2023 г., във връзка с правомощията си по чл. 168, ал. 1 ЗДвП, кметът на община Благоевград е определил служители на Паркинги и гаражи Благоевград ЕООД, с право да издават устни ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 5 ЗДвП, между които и служителя, приложил процесната ПАМ. Видно от допълнително споразумение от 01.02.2023 г., сключено към Трудов договор 156/17.03.2022 г., издателят на процесната ПАМ е преназначен на длъжността: "водач (оператор) открита платформа с повдигащо устройство при Паркинги и гаражи Благоевград ЕООД ", считано от 01.02.2023 г. На 01.02.2023 г., в 12.00 ч., водач (оператор) открита платформа с повдигащо устройство екип на СТС Паяк при Паркинги и гаражи Благоевград ЕООД е приложил, на основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", по отношение на лек автомобил марка VW , модел Polo , с рег. [рег. номер]. От представения по делото Регистър 022 от 01.02.2024 г. на ППС, съобщени в колцентъра от екип Паяк се установява, че на същата дата, в 11.55 ч. пътно превозно средство (ППС) с рег. [рег. номер] е паркирано на кръстовище до [улица], гр. Благоевград, като е репатрирано в 12.00 ч. В хода на съдебното производство са приети като писмени доказателства по делото представените с административната преписка писмени документи и снимков материал, и са разпитани свидетели. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Приел е, че органът не е доказал, че превозното средство е паркирано в нарушение на чл. 171, ал. 1, т. 5 ЗДвП, т. е. че предвидените предпоставки за прилагане на мярката не са налице. Въз основа на доказателствата по делото решаващият състав е приел, че не се установява наличието на каквато и да е реално възникнала опасност за другите участници в движението от неправилно паркираното МПС нито за живота или здравето им, нито за целостта на притежаваните от тях ППС, нито е налице риск от възникване на ПТП, по някоя от двете еднопосочни улици, образуващи зоната на кръстовището, още повече че в района няма и обособена пешеходна пътека, нито наличието на невъзможност за преминаването на другите участници в движението. В допълнение съдът е приел, че от фактическите твърдения на страните, и от наличните по делото доказателства, вкл. фотоснимки, се установява, че е налице нарушение на - ЗДвП - "паркиране на МПС в зоната на кръстовище, което е в противоречие с нормата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, и за което, за водача на същото МПС, е предвидена адм. нак. отговорност - "глоба" в размер от 20 до 150 лв. Според първоинстанционния съд липсва вторият кумулативен елемент паркирането да е станало на място, където има обозначение с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е неправилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че обжалваната ПАМ е приложена от компетентен орган, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. За процесната принудителна мярка, по силата на изрична законова разпоредба по аргумент на противното от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, не е валидно общото изискване за писмена форма. Мярката е валидна и при устното й постановяване. Тъй като мярката е в устна форма, нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Безспорно, тъй като принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП (каквато е процесната) е в устна форма, то съставен от органа документ, в който е отразено становището му за мярката има определено значение за законосъобразността й, но само като източник на отразени в него факти, а не и като релевантно правно основание. Следователно, приетото от първоинстанционния съд, че в представените от органа документи не е конкретизирано правното основание, е ирелевантно за законосъобразността на мярката. Както правилно сочи и съдът разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието, на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат принудителна административна мярка "преместване на пътното превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач ". Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението и третата, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В настоящия случай, от доказателствата по делото е безспорно установено, че процесният автомобил е паркиран в зоната на кръстовище, като задната му част се намира в самото кръстовище . Преценката за наличието на законовите предпоставки за прилагане на принудителната мярка следва да се направи с оглед на специалната цел и предназначение, което мястото, на което е паркиран автомобилът, има за движението. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 5 и 6 ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях и на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. В съответствие с § 6, т. 54 ДР ЗДвП, "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Следователно, паркирането на превозното средство на пешеходна пътека и на кръстовище винаги създава опасност за другите участници в движението, тъй като законовата забрана е съобразена именно с възможните опасности, които биха възникнали при нарушаването им. Създадената законова забрана не може да бъде преодоляна чрез свидетелски показания, в каквато насока са изводите на първоинстанционния съд. С оглед на цитираните разпоредби, установената фактическа обстановка и приложения по делото снимков материал безспорно се установява, че автомобилът е бил паркиран от ляво на път с еднопосочно движение, на ул. Скаптопара в гр. Благоевград (кръстовището на ул. Скаптопара и ул. Ген. Тодоров ), на място продължение на тротоара, като ППС е било така разположено, че е представлявало пречка за движещите се на мястото пешеходци и е представлявало опасност за тях. Напълно необосновано и в противоречие с представените по делото доказателства и цитираното по горе определение за пешеходна пътека, а именно, че на кръстовище пешеходната пътека са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение, първоинстанционният съд приема, че в района няма обособена пешеходна пътека. Следователно в случая са налице две предпоставки за прилагане на принудителната мярка. Липсата на пътен знак, указващ възможността за принудително преместване на паркирали моторни превозни средства, не променя извода за законосъобразност на приложената ПАМ. Това е така защото, наличието на пътен знак, указващ възможността за принудително преместване на паркирали моторни превозни средства не съставлява елемент от състава на процесната ПАМ във втората и третата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП - когато МПС създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на административния орган. Обратно на приетото от съда, по делото административният орган е извършил пълно доказване на фактическите основания - паркирането на превозното средство по начин, който създава опасност и прави невъзможно преминаването на другите участници. Това прави извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт неправилен. Обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната ПАМ. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Б. Джукова да заплати на Паркинги и гаражи Благоевград ЕООД - юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в общ размер на 2 070,00 лв., от които 70,00 лв. платена държавна такса за касационната инстанция и платено адвокатско възнаграждение в размер на по 1 000,00 лв. за всяка съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд