Решение № 13436 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7301/2017 г.

Решение № 13436 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7301/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Д. от [населено място], чрез адв. В. К. срещу Решение № 3028 от 02.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2159/2016 г. от Административен съд С.-град. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Прилагат се писмени доказателства.

Касационна жалба срещу посоченото решение в частта, с която частично е уважен предявеният от Й. Д. иск за понесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, вследствие отменено, като незаконосъобразно Експертно решение на НЕЛК № 0149 от 08.02.2010 г., е подадена и от Националната експертна лекарска комисия, чрез пълномощника й с доводи за неправилно приложение на материалния закон

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими.

С обжалваното решение административният съд е прекратил, като недопустимо, производството по исковата молба на г-жа Д., с която се претендират претърпени от нея имуществени вреди, представляващи адвокатските възнаграждения при водене на адм. дело № 2634/2011 г. по отмяна на ЕР на НЕЛК в размер на 540 лв. и заплатената държавна такса за образуване на посоченото дело в размер на 5 лв.; отхвърлил е, като неоснователен, предявеният от Й. Д. срещу НЕЛК иск по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди за сумата над 540 лв. до 2 000 лв., представляващи разходи по водене на дела, закупуване на лекарства, посещение в болнични заведения, телефонни разговори, пощенски услуги и пътни средства, претърпени от незаконосъобразно Експертно решение на НЕЛК № 0149 от заседание № 020/08.02.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия, отменено с влязло в сила съдебно решение, заедно с претендираната лихва върху сумата за периода от 08.02.2010 г. до 14.03.2013 г.; отхвърлил е, като неоснователен, предявеният от Й. Д. срещу НЕЛК иск по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 500 лв. до пълния претендиран размер от 5 000 лв., претърпени от незаконосъобразно Експертно решение на НЕЛК № 0149 от заседание № 020/08.02.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия, отменено с влязло в сила съдебно решение; осъдил е НЕЛК да заплати на Й. Димитрова обезщетение за претърпени от незаконосъобразно Експертно решение № 0149 от 08.02.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия, отменено с влязло в сила съдебно решение, неимуществени вреди в размер на 500 лв. и разноски по делото в размер на 460 лв.; осъдил е НЕЛК да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 300 лв., представляващи възнаграждението за служебния защитник по делото.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че:

1. Претенцията за обезщетяване на заплатения от ищцата хонорар на пълномощника й, както и държавната такса в производството по адм. дело № 2634/2011 г. по описа на АССГ е недопустима, тъй като законодателят е предвидил специален процесуален ред за репариране на тези разходи.

1. Безспорно е доказано наличието на първата от комулативно предвидените предпоставки, на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за реализиране на отговорността на държавата, а именно: отменен по съдебен ред, с влязло в сила на 18.10.2012 г. съдебно решение № 4111 от 30.08.2011 г., постановено по адм. дело № 2634/2011 г. от АССГ, като незаконосъобразен, административен акт - Експертно решение на ТЕЛК № 0149 от заседание № 020/08.02.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия;

1. По отношение на претендираната имуществена вреда, изразяваща се в направените разходи по водене на дела (най-общо казано), за прегледи, лекарства и изследвания съдът е приел, че ищцата не се е справила с доказателствената тежест и не е установила наличието на пряка причинната връзка между отменения административен акт и тази вреда, тъй като представените писмени доказателства са извън исковия период, поради което претенцията за имуществени вреди в тази част е недоказана, поради което и неоснователна;

1. Приел е още, че ищцата е понесла неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения акт на ответника, чиито размер е определен по реда на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, ведно с дължимата законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, събраните в пълен обем доказателства и техния анализ, съдът неправилно е приложил материалния закон.

Производството пред решаващия съд се е развило по искова молба вх. № 284 от 07.01.2013 г., подадена от Й. Д. против НЕЛК, с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е претендирала ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., произтичащи от отменен, с влязло в сила съдебно решение, административен акт - Експертно решение на Националната експертна лекарска комисия № 0149 от заседание № 020/08.02.2010 г., понесени във връзка с процеса по отмяната на този акт.

С допълнителна молба вх. № 13023 от 13.05.2013 г., депозирана в изпълнение на указанията на съда, дадени в Определение № 3459 от 22.04.2013 г., г-жа Д. е уточнила исковия период, за който се отнасят вредите, а именно от 08.02.2010 г. до 14.03.2013 г. (л. 67) - "с издаването на етапна епикриза".

В хода на процеса пред първата инстанция съдилищата многократно са указвали на ищцата да уточни исковата претенция и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, за да установи наличието на всички комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

При анализа на доказателствения материал, събран по делото, се очертават следните безспорни факти:

1. С Експертно решение (ЕР) № 1918 от заседание № 122 от 23.09.2009 г. на ТЕЛК – общи заболявания при МБАЛ – Д-р Ст. Илиев" АД гр. М. са потвърдени 5 бр. болнични листове, като правомерно издадени на Й. Александрова, а други 9 бр. болнични листове е прието, че са издадени в нарушение на нормативната уредба и са анулирани, а именно: № 2227438, № 0718207, № 0709381, № 0709573, № 0717254, № 0717286, № 0717381, № 1907279 и № 1907534.

1. Посоченото ЕР е обжалвано от нея пред горестоящия административен орган – НЕЛК, която със свое решение № 0149 от заседание № 020 от 08.02.2010 г. потвърждава частично ЕР на ТЕЛК и отменя болнични листове с №№ 2227438, 0718207, 0709381, 0709573, 0717286, 0717321, 1907279 и 1907534, тъй като са издадени в нарушение на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.

1. Експертното решение № 0149 на НЕЛК е оспорено пред административния съд с жалба на Й. Д., като с Решение № 4111 от 30.08.2011 г., постановено по адм. дело № 2634/2011 г. АССГ го е отменил, като незаконосъобразно. Това решение на съда е постановено е след като Решение № 1989 от 17.06.2010 г., постановено по адм. дело № 2370/2010 г. е било отменено от касационната инстанция, а делото е било върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания по приложението на материалния закон (вж. Решение № 2715 ат 23.02.2011 г., постановено по адм. дело № 10449/2010 г. от ВАС).

1. Въпреки, че решението на съда по повдигнатия с жалбата спор - № 4111 от 30.08.2011 г., е било благоприятно за жалбоподателката, тя е подала касационна жалба пред ВАС с искане да бъде уважена.

1. С протоколно определение от 18.10.2012 г., постановено по адм. дело № 5420/2012 г. при личното участие на г-жа Д., ВАС е оставил без разглеждане така подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, и е прекратил производството по делото. В мотивите си съдебният състав изрично е посочил, че съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват съдебният акт имат страните, за които той е неблагоприятен, а в случая обжалваното пред касационната инстанция решение на първостепенния съд е в полза на жалбоподателката.

1. И този съдебен акт е бил обжалван от Й. Д. пред петчленен състав на ВАС, който с Определение № 16020 от 14.12.2012 г. е оставил в сила протоколно определение от 18.10.2012 г., постановено по адм. дело № 5420/2012 г. от тричленния състав на ВАС.

1. При тези фактически установявания решението на съда, с което е отменено, като незаконосъобразно, Експертно решение № 0149 на НЕЛК е влязло в сила на 14.12.2012 г.

1. Исковата молба, с която Й. Д. претендира обезщетение по реда на специалния закон е заведена в деловодната система на АССГ на 07.01.2013 г.

1. Последвали са множество уточнения на предмета на иска, като последното е направено с молбата на адв. В. К. от 14.10.2016 г., приложена на л. 69-72 от адм. дело № 2159/2016 г. по описа на АССГ, 30 с-в и в Определение от 01.11.2016 г. на съда (л. 73), от съдържанието на които следва, че предмет на делото (исковата претенция) са:

а) обективно съединени искове за нанесени имуществени и неимуществени вреди, причинени на Й. Д. в резултат на обжалване и завеждане на съдебно производство по оспорване на ЕР № 0149 на НЕЛК от зас. 020/08.02.2010 г., с което административният орган не е отменил изцяло решение на ТЕЛК гр. М. № 1918 по протокол № 122/23.09.2009 г.;

б) При воденето на делата ищцата е претърпяла имуществени вреди, които е оценила на 2 000 лв., състоящи се в: - изразходвани средства за адвокатски хонорар в периода от 05.07.2010 г. до 09.05.2013 г. - 540 лв., - разходи за превоз (пътни) от [населено място], където живее до гр. С., където се гледа делото и обратно, както и ползване на автомобил и такси, в периода от 18.10.2012 г. до 27.10.2014 г. – 466. 60 лв., - разходи за държавни такси – и "преводни вносни бележки" в периода от 02.07.2010 г. до 30.06.2014 г. 70 лв., разходи за храна при пътуванията до гр. С. за явяване по делата – 80. 78 лв.; - разходи за телефонни разговори – 150 лв., - разходи за преснемане на документи – 1. 20 лв., - разходи за изпращане на документи чрез "Български пощи" за периода от 28.09.2019 г. до 01.03.2010 г. – 42. 30 лв., - разходи за лекарства, прегледи при лекар, изследвания в периода от 2010 г. до 2014 г. – 407. 82 лв.;

в) Водените дела са причинили на ищцата редица неприятни изживявания, напрежение, стресови ситуации, представляващи неимуществени вреди, оценени на 5 000 лв., които са довели до влошаване на здравословното й състояние и представляват пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразния административен акт – ЕР на НЕЛК № 0149;

г) Претендира се още сумата от 500 лв., представляваща лихви от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

1. Във връзка с претенцията за имуществени вреди съдът е допуснал, назначил и изслушал в открито съдебно заседание, проведено на 02.02.2017 г., съдебно-икономическа експертиза. Същата не е била оспорена от страните и е приета от съда. Съгласно заключението на вещото лице Т. общият размер на разходите (адвокатски хонорари, пътни разходи, държавни такси и преводни вносни бележки, храна, телефонни разходи, копиране на документи (преснемане), изпращане на документи, прегледи, изследвания и закупени лекарства, в периодите, подробно описани, на л. 110 – л. 117 от АД № 2159/2016 г. на АССГ, е 1 574. 26 лв., а размерът на дължимата лихва в периода от 07.01.2013 г. (когато е заведена исковата молба) до 24.01.2017 г. (когато е депозирано заключението на експерта) е 647. 87 лв.

1. Във връзка с претенцията за неимуществени вреди съдът е допуснал, назначил и изслушал в открито съдебно заседание, проведено на 02.02.2017 г., съдебно-медицинска експертиза (л. 119-л. 122 от АД № 2159/2016 г. на АССГ). От заключението експерта, също неоспорено от страните и прието от съда, е видно че до произнасянето на НЕЛК г-жа Д. е страдала от хипертония с дълга давност и чести хипертонични кризи; ИБС (исхемична болест на сърцето); Стенокардия; Световъртеж от централен произход; Нервновегетативна дистония; Спондилоартроза; Рецидивиращи радикулити; Полиартроза; Дифузна струма (гуша); Десностранна бъбречна микрокалкулоза; Състояние след отстраняване на жлъчния мехур по повод жлъчнокаменна болест. Липсват данни за хоспитализация. В периода от м. януари 2009 г. до излизане на решението на НЕЛК – 08.02.2010 г. не са отразени данни за КАТ или ЯМР на главен мозък; Доплер; Сонография на мозъчните съдове или др. изследвания, които да обективират състоянието на Д.. След излизане на решението на НЕЛК – 08.02.2010 г. и до 27.11.2011 г. са регистрирани общо 8 бр. посещения в спешен център на гр. М., след което на 03.10.2014 г., на 05.02.2015 г. и на 02.12.2016 г. са издадени Етапни епикризи от д-р С.. Въз основа на медицинската документация, приложена по делото вещото лице дава заключение, че "... Не може да се приеме, че е налице влошаване на здравословното състояние на Й. Д., изразяващо се в поява на чести хипертонични кризи и поява на възел в щитовидната жлеза следствие водените производства срещу решението на НЕЛК от 08.02.2010 г. Видно е от медицинската документация, че до тази дата хипертоничните и нервните кризи са били по-чести и по-тежки в сравнение след 08.02.2010 г... " В проведеното съдебно заседание вещото лице допълва, че ищцата няма такива тежки хипертонични кризи и високи стойности на артериалното налягане, каквито е имала преди; изглежда в добро състояние, движи се сама. Тъй като състоянието на щитовидната жлеза не е било уточнено достатъчно счита, че не може да се твърди, че установеният през 2012 г. " възел " е резултат на стрес, който е основен фактор за множество заболявания, известни на медицината. Сочи още, че лечението, което е приложено, съгласно медицинската документация по делото, "... е меко казано недостатъчно... ". Не са налице медицински доказателства и за наличие на "паническо разстройство", тъй като не е представен преглед и заключение на психиатър.

При така установените безспорни факти изводите на съда, че е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и следва да се ангажира отговорността на Държавата в конкретния случай, са необосновани.

Съгласно посочения чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди: "Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. " Тази отговорност е обективна, безвиновна отговорност. За да се реализира обаче ищецът следва да докаже, с всички допустими доказателства и доказателствени средства, наличието на следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица; 2. Постановен (или извършени) в резултат на административна дейност; 3. Наличие на реално причинена вреда (имуществена и/или неимуществена), произтичаща от акта; 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и настъпилата вреда. Отсъствието на който и да е от изброените елементи прави иска неоснователен.

В конкретния случай е доказано наличието само на отменен, по съответния ред, като незаконосъобразен, административен акт – ЕР № 0149 от 08.02.2010 г. на НЕЛК, издаден от административен орган при изпълнение на административната му дейност. Не е доказано наличието на останалите елементи от фактическия състав на нормата.

Обосновани и законосъобразни са изводите на решаващия състав, че претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в на правените разходи за държавни такси, адвокатско възнаграждение и заплатени такси за копия от документи по делата представляват "разноски по делото" по смисъла на чл. 143 АПК и е следвало да бъдат претендирани пред съответните инстанции при разглеждане на оспорването на законосъобразността на Решение № 0149 на НЕЛК.

В нормата на чл. 143 АПК законодателят е разписал "отговорността за разноски"-те в административния процес. Съгласно ал. 1 на текста: "Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. " Задължение на страната в административния процес е 1. Да поиска своевременно присъждане на понесените по делото разноски и 2. Да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, по аргумент от нормата на чл. 80 ГПК, приложима субсидиарно в административния процес на осн. чл. 144 АПК. Такова искане пред решаващия спора за законосъобразността на Решение № 0149 на НЕЛК, административен съд, не е отправяно и съдът не се е произнасял в смисъла на чл. 143, ал. 1 АПК. С други думи жалбоподателката е пропуснала да реализира правото си да получи от административния орган, издал незаконосъобразния административен акт, заплатените от нея разходи за държавна такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат. Тъй като в общия процесуален закон е предвиден ред за възстановяване на разноските в административния процес, то тези разноски не могат да бъдат търсени по реда на специалния закон – ЗОДОВ, по арг. от нормата на чл. 8, ал. 3 на същия.

Останалите "пера" по претенцията на Й. Д. - разходи за превоз (пътни); разходи за държавни такси; "преводни вносни бележки; разходи за храна; разходи за телефонни разговори; разходи за преснемане на документи; разходи за изпращане на документи чрез "Български пощи" не представляват "разноски" по смисъла на закона. Това са разходи, нормално съпътстващи желанието на страната да присъства лично в процеса, който тя е възбудила, за да реализира едно свое право. Тези "разходи" не подлежат на обезщетяване/възстановяване по реда на специалния закон, тъй като не са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Пътните разходи, разходите за храна, пощенските разходи, телефонните разговори, разходите за изпращане на документи и тяхното копиране и др. не са пряка последица от акта, а са направени във връзка с неговото оспорване пред съда и връзката е косвена.

"Преки", по смисъла на приложимата норма на ЗОДОВ, са тези вреди, които са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, а "непосредствени" са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

При тези съображения решаващият съд правилно е приел иска на Й. Д. за обезщетяване на понесени имуществени вреди за неоснователен и го е отхвърлил, тъй като не е налице един от елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно "пряка причинна връзка" между отменения административен акт и вредата.

При обсъждане на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът е приложил неправилно материалния закон по следните съображения:

Отмяната на експертното решение на НЕЛК, както се посочи по-горе, е станало с Решение № 4111 от 30.08.2011 г., постановено по адм. дело № 2634/2011 г. от АССГ, което не е влязло в сила поради подадената от Й. Д. (и недопустима) касационна жалба. Съдебното производство по нейната жалба е приключило с благоприятен за жалбоподателката резултат за 1 година и шест месеца (от 01.03.2010 г., когато е подадена жалбата до 30.08.2011 г., когато е постановено Решение № 4111), т. е. делото е разгледано и приключено с положителен резултат в един изключително разумен срок, с което е спазена нормата на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС).

Неоснователното ангажиране на касационната инстанция, пред която е било образувано адм. дело № 10449/2010 г., всъщност е станало причина благоприятното решение на съда да влезе в сила повече от година след постановяването му от съда (на 14.12.2012 г.), респ. описаните в исковата молба негативни емоции и преживявания във връзка с обжалването на това решение се дължат изключително на поведението на ищцата. Съгласно чл. 5 от специалния закон – ЗОДОВ: "Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. " Следователно, всички вреди с неимуществен характер, които ищцата е претърпяла в периода след 30.08.2011 г. са преживени по изключителна нейна вина (мнителност, упоритост и недоверие дори в собствената защита), поради което не подлежат на обезщетяване.

В рамките на развилия се административен процес по обжалване на ЕР на НЕЛК от 01.03.2010 г. до 30.08.2011 г. (АД № 2370/2010 по описа на АССГ; АД № 10449/2010 по описа на ВАС и АД № 2634/2011 г. по описа на АССГ, 28 с-в) не са представени обективни доказателства за "влошаване на здравословното състояние" на г-жа Д., за извършени прегледи и "скъпо струващо лечение".

От една страна свидетелските показания са депозирани от нейния съпруг, който не може да бъде обективен и безпристрастен. От друга, от заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно, че "Артериална хипертония" с главоболие и световъртеж и дифузното увеличение на щитовидната жлеза от първа степен на ищцата е диагностицирано за първи път през 2000 г. През 2005 г. към тези заболявания допълнително са констатирани "Радикулитис лумбосакралис" и "Вестибуларен синдром". През м. септември 2006 г. е констатиран и "Периартрит на дясна раменна става", а през 2007 г. – "Диспепсия" и "Разстройство на вегетативната нервна система". През 2008 г. – "Остър гастрит", като за основните оплаквания от повишено кръвно налягане, световъртеж и главоболие са назначени ЕЕГ и МРТ – изследвания, които не са констатирали болестни изменения, налагащи хоспитализация. На 10.12.2009 г. е издадена първата етапна епикриза, в която са описани дългогодишните оплаквания от световъртеж, стягащи болки в гръдния кош, неколкократно нарушаване на равновесието с падане, високи стойности на кръвното налягане до 200/100, Холецистектомия през 2004 г., рецидивиращи радикулити на цевикалните прешлени, ехографски установени увеличени размери на щитовидната жлеза, Микронефролитиаза в дясно. Всички тези данни предхождат исковия период.

От медицинската документация, издадена през 2010 г., след решението на НЕЛК, вещото лице е направило извод, че обективно не са налице данни за влошаване на състоянието на г-жа Д., няма данни да е сезирала общо практикуващия си лекар и чрез него ТЕЛК за освидетелстване, а появилият се възел на щитовидната жлеза, установен ехографски на 14.08.2012 г., не може да се свърже с воденото съдебно производство и стресовата ситуация, която се твърди. От медицинската документация в периода от 01.03.2010 г. до 30.08.2011 г., предмет на изследването, са установени: 3 бр. хепертонични кризи - на 08 март, на 17 април и на 14 септември 2010 година, за които няма отбелязано назначение; "дистония невровегетатива" – на 18 юни и на 11 август 2010 г. с допълнение "неврозис кордис"; "дистония невровегетатива" на 11.02.2011 г., за която е получила натриев бромат венозно. Други прегледи и лечение не са констатирани.

В заключение експертът – д-р Г. дава заключение, че решението на НЕЛК не е в пряка причинно-следствена връзка със здравословното състояние на ищцата.

В съдебното заседание, проведено на 02.02.2017 г. експертът е посочил изрично, че стресът е основен фактор за почти всички заболявания, известни на медицината, или предразполагащ за отключването на други – генетично заложени. Стресът, на който е била подложена г-жа Д. не е повлиял благоприятно на заболяванията й, но обективно не е довел и до тяхното влошаване, съгласно медицинската документация, с която се е запознал. А лечението, което е провела е "меко казано недостатъчно".

При положение, че са налице множество стари, хронифицирани заболявания, чието лечение, макар и постоянно, е оценено като "недостатъчно", не са налице данни за хоспитализация или освидетелстване във връзка с намаляване на работоспособността или инвалидизация, както и във връзка с "влошаване на здравословното състояние" в периода от 01.03.2010 г. до 30.08.2011 г., когато е разглеждан процеса по оспорване решението на НЕЛК, то изводът на настоящия съдебен състав е, че претенцията на г-жа Димитрова за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в "... редица неприятни изживявания, напрежение, стресови ситуации... " (вж т. 9, б. "в" на настоящите мотиви) е недоказана и е следвало да бъде отхвърлена изцяло от първостепенния съд.

В исковия процес по ЗОДОВ доказателствената тежест лежи върху ищцата, а тя не се е справила и не е доказала по несъмнен и категоричен начин претенцията си.

Неоснователността на главния иск води като последица неоснователност и на акцесорния – за лихви върху претендираните суми от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

При този изход на правния спор решението на първостепенния съд в частта, с която НЕЛК е осъдена да заплати на Й. Д. разноски в производството и е присъдил адвокатско възнаграждение е неправилно и като такова ще следва да се отмени.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение

Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 3028 от 02.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2159/2016 г. от Административен съд С.-град в частта, с която НЕЛК е осъдена да заплати на Й. Д., сума в размер на 500 лева, обезщетение за понесени неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно Експертно решение № 0149 от заседание № 020/08.02.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия, отменено с влязло в сила съдебно решение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Д. против НЕЛК, иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, произтичащи от отменен, с влязло в сила съдебно решение, административен акт - Експертно решение № 0149 от заседание № 020/08.02.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия, понесени във връзка с процеса по отмяната на този акт и за сумата от 500 (петстотин) лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

ОТМЕНЯ Решение № 3028 от 02.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2159/2016 г. от Административен съд С.-град в частта, с която НЕЛК е осъдена да заплати на Й. Д. сумата от 460 (четиристотин и шестдесет) лева, разноски по делото и на Националното бюро за правна помощ сумата от 300 (триста) лева, представляващи възнаграждение за служебния защитник на ищцата.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.