Решение № 15440 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13225/2014 г.

Решение № 15440 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13225/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е образувано по два броя частни жалби от Димитър Крумов Павлов, от гр. София, който с молба вх. № 16902/13.10.2014 г. уточнява, същите да се считат като молби за отмяна. В с. з. конкретизира, че искането за отмяна е на основание чл. 239, т. 1 от АПК. С първата молба е поискана отмяна на влезлите в сила съдебни актове, както следва: Определение № 7431/3.06.2014 г. по адм. дело № 6938/2014 г. на 5-членен състав на Върховен административен съд, втора колегия; Определение № 4456/1.04.2014 г. по адм. дело № 860/2014 г. на 3-членен състав на ВАС, второ отделение; Определение № 11982/20.09.2013 г. по адм. дело № 11423/2013 г. на 3-членен състав на ВАС, второ отделение; Решение № 7377/26.11.2013 г. по адм. дело № 4357/2013 г. на Административен съд София-град; и Определение № 4634/24.06.2013 г. по адм. дело № 4357/2013 г. на Административен съд София-град. С втората молба, видно от петитума накрая, е поискана отмяна на всички посочени по-горе определения и решения, постановени по адм. дело № 4357/2013 г. на АССГ. Настоящият 3-членен състав на Върховен административен съд, второ отделение, като взе предвид уточнения предмет на производството, намира, че от така описаните съдебни актове, същият е компетентен да разгледа само искането за отмяна на Решение № 7377/26.11.2013 г. по адм. дело № 4357/2013 г. на АССГ. Искането за отмяна на останалите влезли в сила съдебни актове-определения, не са подсъдни за разглеждане от тричленен състав на Върховен административен съд, поради следното: С Решение № 7377/26.11.2013 г. по адм. дело № 4357/2013 г. на АССГ, е отхвърлена жалбата на Димитър Крумов Павлов, срещу Заповед № ДК-02-СО-129/31.07.2008 г. на началника на СРДНСК с предмет-премахване на незаконен строеж: "Барака", находящ се в ПИ пл. № 459, кв. 29 по плана на гр. Банкя, кв. "Вердикал". Решението е постановено, след като преди него с Определение № 11982/20.09.2013 г. по адм. дело № 11423/2013 г. на 3-членен състав на ВАС, второ отделение, е отменено Определение № 4634/24.06.2013 г. по същото адм. дело № 4357/2013 г. на АССГ, с което жалбата на Павлов е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, поради липса на правен интерес, като делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Павлов. Съдебното решение по адм. дело № 4357/2013 г. на АССГ е окончателно и не подлежи на касация, по аргумент от чл. 215, ал. 7 от ЗУТ /нова Д. в. бр. 87/2010 г./. Като постановено от административен съд, искането за отмяна на това решение, се разглежда от 3-членен състав на Върховен административен съд, съгласно чл. 243, предл. първо от АПК. Цитираните определения обаче, предхождащи това съдебно решение, подлежат на отмяна от петчленен състав на Върховен административен съд, тъй като редовния инстанционен контрол по тях е приключил с постановяване на Определение № 11982/20.09.2013 г. по адм. д. № 11423/2013 г. на ВАС, 3-тричленен състав, на основание чл. 243, предл. второ АПК. Искането за отмяна на Определение № 4456/1.04.2014 г. по адм. дело № 860/2014 г. на 3- чл. състав на ВАС, второ отделение, с което производството е прекратено, поради недопустимост на касационната жалба и на Определение № 7431/3.06.2014 г. по адм. дело № 6938/2014 г. на 5-петчленен състав на Върховен административен съд, с което първото е оставено в сила, подлежи на разглеждане от 7-седемчленен състав на Върховен административен съд, по аргумент от чл. 243, предл. последно АПК, тъй като инстанционния контрол по тях е приключил с произнасяне на определението от 5-петчленния състав на ВАС. При така изложеното, настоящият 3-членен състав счита, че на основание чл. 243 АПК дължи произнасяне само по искането за отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело № 4357/2013 г. на АССГ, а по останалите искания за отмяна, дължи произнасяне 5-петчленен и 7-седемчленен състав на Върховен административен съд, от което следва, че производството, образувано пред настоящия състав по искането за отмяна на тези актове, които не му са подсъдни, следва да се прекрати и делото да се докладва на председателя на втора колегия на ВАС за образуване на производства по тях пред 5-петчленен и 7-седемчленен състави на Върховен административен съд. По искането за отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело № 4357/2013 г. на основание чл. 239, т. 1 от АПК, настоящият състав установи: Искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От това следва, че новите писмени доказателства и нови обстоятелства следва: 1/ да са съществували към момента на решаване на делото; 2/ да не са били известни на страната и след полагане на дължимата грижа по водене на делото за попълването му с доказателства и изясняването му от фактическа страна, не е могла да ги представи по обективни причини; и 3/ да са от съществено значение за правилното му решаване. В случая искателят се позовава на ново писмено доказателство-писмо изх. № 918/21.11.2014 г. на кмета на р-н "Банкя", СО до Дафинка Терзийска, с копие-до него. Писмото съдържа данни за издадено удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, със скица на имот № 194, както и за издадени определения по гр. д. № 38630/2012 г. на СРС и по к. а. х. д. № 1855/2014 г., с дати следващи процесното решение /едното определение е от 9.12.2013 г., а другото е от 25.03.2014 г./. Самото писмо, като писмен документ, също е издадено след влизане в сила на процесното решение, по молба на трето лице - Терзийска от 12.11.2014 г. При тези данни следва извода, че това писмо не отговаря на посочените по-горе изисквания по т. 1/, т. 2/ и т. 3/ за да се приеме, че представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото, по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Същото не е съществувало към момента на разглеждане на делото пред АССГ, а е новосъздадено, след влизането му в сила и от съдържанието му е видно, че не касае процесния имот, разпореден за премахване - предмет на това решение. Ето защо като неоснователно искането за отмяна на това съдебно решение следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК и чл. 243 от АПК, 3-членният състав на Върховен административен съд, второ отделение,