Решение № 10437 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15089/2010 г.

Решение № 10437 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15089/2010 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП против решение № 1965 от 7.10.2010 г., постановено по адм. дело № 894 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, с което е отменен ревизионен акт № 180900561 от 5.01.2010 г. на ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 116 от 17.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, за установен корпоративен данък за данъчния период 2006 г. в размер на 14 671,70 лв. и за 2007 г. в размер на 8582,46 лв. и съответните лихви. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "Лифт" ООД - град Русе, чрез процесуалния си представител - адв. Мянкова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният пред него акт е незаконосъобразен поради неправилното прилагане от страна на ревизиращите органи на разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) и чл. 78 ЗКПО. Не е било налице приетото от органа по приходите основание за реализиране на приход - отписване на задължение, и неправилно е преобразуван финансовият резултат на дружеството по реда на чл. 23, ал. 2, т. 11 от действащия за 2006 г. ЗКПО и чл. 78 от сега действащия ЗКПО. Според съда неправилното осчетоводяване на сумите в ГФО не променя характера им на задължение, подлежащо на връщане. Този извод на съда е законосъобразен и се споделя и от настоящата инстанция. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора, обсъдил е подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на това е направил обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна. Безспорно е по делото, че дадените на дружеството в заем суми от съдружника Свилен Нейков за 2006 г. в размер на 100 000 лв. и за 2007 г. в размер на 83 000 лв. не са отразени правилно в счетоводството на дружеството. Въз основа на това неправилно осчетоводяване и записванията в баланса на дружеството органът по приходите е приел, че постъпилите суми от съдружника Свилен Нейков нямат характер на задължение за връщане на сумите и поради това са станали част от собствения капитал на дружеството. От представените обаче още в ревизионното производство договори за заем и решения на общото събрание на дружеството се установява, че фактически се касае до даване на суми в заем, които подлежат на връщане. Вещото лице също е посочило, че извършеното осчетоводяване по с/ка 107 "Сметка на собственика" на заемните средства от 183 000 лв. (общо) и посочването им в раздел "А", група II "Резерви", статия "Други резерви" на балансите за 2006 и 2007 г. и в отчета към 31.12.2006 и 31.12.2007 г. като "Други целеви резерви" не представляват отписване на тези средства като задължение на фирма "Лифт" ООД. Посочено е в заключението и това, че осчетоводяването на сумите по с/ка 492 "Разчети със собственици" или по с/ка 499 "Други кредитори" не би довело до отчитане на приходи в размер на получените заеми и до увеличение на финансовия резултат за 2006 и 2007 г. Предвид това заключение и като го е преценил поотделено и в съвкупност с всички останали доказателства по делото, съдът правилно е приел, че не са били налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) и чл. 78 ЗКПО за увеличаване на финансовия резултат на дружеството. Следва да се има предвид, че доказателства за получаване на сумите в заем са представени още в ревизионното производство и това са двата договора между заемодател и заемополучател и решения на общото събрание в този смисъл. Видно от съдържанието на тези договори, дадените в заем суми подлежат на връщане, макар и да не е уговорена точна дата, а при поискване, като се предвижда и заплащане от уговорената лихва от 7 % върху сумата по заема. Тези доказателства не са били оспорени от органа по приходите. Даже напротив, самият ревизиращ орган ги е разглеждал като заемни средства и по този въпрос не е имало спор. Поради това е недопустимо едва с касационната жалба да се поставя под съмнение и да се оспорва характерът на тези средства като заемни. Предвид изложеното, като е приел само въз основа на счетоводните записвания, че средствата на дружеството не са заемни, а капитализирани и признати от дружеството като собствени, и като ги е отписал като задължение и записал като приход на дружеството и на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) и чл. 78 ЗКПО е увеличил с тези суми финансовия резултат, органът по приходите е издал един незаконосъобразен акт. Като е отменил този акт, съдът е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,