Решение № 3083 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10119/2017 г.

Решение № 3083 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10119/2017 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 16.06.2017 г. по адм. д. № 1015/2017 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Ю. А. Ч. и А. М. Ч. срещу заповед № РД-17-268/8.03.2017 г. на кмета на район "Централен", община П.. Решението се обжалва с касационна жалба от Ю. Ч. и А. Ч.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение. Ответникът по касационната жалба кметът на район "Централен", община П. я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Пловдивския административен съд заповед на кмета на район "Централен", община П. е наредено на касационните жалбоподатели да премахнат незаконен строеж "Двуетажна жилищна сграда" в УПИ ХХ - 1386, 1388 от кв. 455 А по плана на П.. С обжалваното решение Административен съд П. е приел, че е налице незаконен строеж и че същият не е търпим, поради което подлежи на премахване. Законосъобразно е решението на Пловдивския административен съд относно това, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - за него няма издадено разрешение за строеж и инвестиционен проект. Законосъобразни са изводите на съда относно компетентността на органа, издал оспорената заповед, както и за спазването на административнопроизводствените правила в административното производство. Решението на Пловдивския административен съд относно търпимостта на строежа е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е изложил никакви мотиви относно обстоятелството, че строежът не е търпим по § 16 ПЗР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Търпимостта на строежа следва да бъде изследвана както в административното производство, така и в съдебното административно производство. Заповедта за премахването на строежа като незаконен не може да бъде издадена без да е установено, че той не е търпим. В случая нито административният орган, нито Пловдивският административен съд са установили времето на изграждането на строежа и оттам дали той е търпим по § 16 ПЗР ЗУТ или по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. След като времето на строежа не е бил установен в административното производство, Пловдивският аминистративен съд е бил длъжен да укаже на страните да представят доказателства за установяване на този факт, както и на всички останали факти, които са относими към търпимостта на строежа. Вместо това съдът без да е събрал доказателства, необосновано и без мотиви е приел, че строежът не е търпим. Изложеното по - горе относно търпимостта на строежа налага отмяна на решението на Пловдивския административен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се укаже на страните и да се съберат доказателства за установяване на всички обстоятелства, които са относими към търпимостта на строежа. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 АПК, Върховният административен съд