Решение № 8870 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12844/2015 г.

Решение № 8870 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12844/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. К. М. от гр. Пловдив, чрез пълномощника му адв. Иван Атанасов, преупълномощен от адв. Иван Демерджиев срещу решение № 1647 от 14 август 2015 г., постановено по адм. дело № 3287/2014 г., по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против заповед № 6 - Z 14-497 от 07 ноември 2014 г. на кмета на район "Тракия", община Пловдив за премахване на строителството на две преходни помещения, чрез затваряне на съществуващ метален навес, изпълнено от тухлена зидария, дограма и покрив от плоскости и битумни керемиди, както и да възстанови фасадата на ап. 27, съгласно одобрения архитектурен проект. Със същото решение П. К. М. е осъден да заплати на община Пловдив, район "Тракия" сумата от 300, 00 лв. (триста лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт като касационната истанция отмени заповедта на кмета на Община Пловдив като незаконосъобразна, а при условията на алтернативност като нищожна. Ответникът - кметът на район "Тракия", община Пловдив, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на П. К. М. от гр. София против заповед № 6 - Z 14-497 от 07 ноември 2014 г. на кмета на район "Тракия", община Пловдив, с която е наредено премахване строителството на две преходни помещения, чрез затваряне на съществуващ метален навес, изпълнено от тухлена зидария, дограма и покрив от плоскости и битумни керемиди, както и да възстанови фасадата на ап. 27, съгласно одобрения архитектурен проект. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в границите на неговата териториална материалноправна компетентност, с оглед разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ (нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26 ноември 2012 г.) и заповед № 13 ОА 559 от 05 март 2013 г. на кмета на община Пловдив, с която е делегирал своите правомощия на кметовете на райони, включително и тези по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Установил, че не са налице твърдените от жалбоподателя административно - процесуални нарушения, както и че заповедта на кмета не е издадена в нарушение на материалния закон - по арг. на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което и е отхвърлил жалбата на П. К. М. Решението е неправилно. От данните по делото и от свидетелските показания е установено, че през 2014 г. в посочения имот е извършено преустройство на ателие № 7 в апартамент № 7Б. На касатора - собственик на жилището е издадено разрешение за строеж № 17 от 25 април 2014 г., на осн. чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, във връзка с чл. 148 от ЗУТ и одобрените проекти на основание чл. 142, ал. 4 от ЗУТ на 25 април 2014 г. В него едно от условията, които е посочено е да се извършат предвидените в одобрения проект строително-монтажни работи по части - архитектурна и конструктивна. Авторството на строежа е безспорно установено в лицето на касатора П. К. М. От заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза по делото е констатирано, че процесният обект няма самостоятелно функционално предназначение. Достъпът до него се осъществява единствено от вътрешността на жилището, обозначено като апартамент. При съпоставка на одобрените проекти и на становището на вещото лице се установява, че общите размери по представения план са 4, 30 м. х 8, 28 м., а експертът е посочил 4, 68 м. / 7, 71 м. Измерената на място реконструкция е с минимални отклонения от заложеното в инвестиционните проекти на касатора. Също така, вещото лице е установило, че само ограждащите стени са изпълнени от газобетонови тухли "Итонг". Първостепенният съд не е съобразил, че в одобрената екзекутивна документация е заложено да се изградят от тухли и то без да е налице носеща функция от новоизградените стени. Посочената, в експертното заключение, изграждане на метална конструкция на слънцезащитно съоръжение също е зададена в проекта за преустройство на обекта и впоследствие одобрена от компетентния орган с издаването на разрешение за строеж за извършеното преустройство на ателие № 7 в апартамент № 7Б. В подкрепа на изложеното по делото е представен проектът на жилището - л. 72 от първоинстанционното дело, придружен с обяснителна записка, конструктивна експертиза, които впоследствие са одобрени от главния архитект на район "Тракия", но административният съд не е взел предвид факта на представените пред него строителни книжа и издаденото разрешение за стоеж за процесния обект. Следователно извършената реконструкция не представлява незаконен строеж. В разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ е предвидено, че строежите могат да се извършват само ако са разрешени съгласно цитирания закон. Това става с одобряването на инвестиционните проекти и издаването на разрешение за строеж, които следва да влезнали в сила, за да може извършителя успешно да установи, че изградения от него обект не е незаконен. В случая през всички тези етапи, описани от законодателя в Закона за устройство на територията е извършено от П. К. М.. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е неправилен. В цитираната разпоредба е посочено, че строеж или част от него е незаконен, когато е изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Административен съд Пловдив е следвало да съобрази представените по делото доказателства в тяхната относимост към издадената заповед за премахване на строежа, но като не е сторил това е постановил оспореното решение, в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящата касационна инстанция счита, че са налице наведените от П. К. М. касационни оплаквания и решението следва да бъде отменено, като спора се реши по същество, като се отмени заповедта на кмета на район "Тракия", община Пловдив. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,