Решение № 11592 от 24.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Иванов от град Пловдив срещу Решение 701/ 13.04.2023 г., постановено по административно дело 3062/ 2022 г. на Административен съд- Пловдив (АС Пловдив).

Касаторът счита, че като се е произнесъл без да установи в пълнота фактическата обстановка, съдът е постановил неправилен и немотивиран съдебен акт, който следва да бъде отменен, поради допуснато съществено процесуално нарушение, с което се ограничава правото на защита.

С жалбата са развити доводи за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на обжалваното решение.

Моли да се отмени съдебното решение и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Моли да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът Областна дирекция на МВР Пловдив в писмен отговор подаден чрез юрисконсулт Пенкова, моли за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна. Иска да се потвърди решението на Административен съд Пловдив, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд, като правилно следва да остане в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Първостепенният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), срещу Областна дирекция на министерство на вътрешните работи Пловдив, с която иска тя да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 6000 лева за причинените неимуществени вреди от извършени незаконосъобразни действия на служители на дирекцията.

С обжалваното решение на Административен съд Пловдив е бил ОТХВЪРЛЕН изцяло иска на М. Иванов срещу Областна дирекция на министерство на вътрешните работи Пловдив, с която иска тя да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 6000 лева за причинените неимуществени вреди от извършени незаконосъобразни действия на служители на дирекцията, изразяващи се в незаконосъобразното му задържане на 03.04.22г. за 24 часа в арестно помещение на 04 РУП- Пловдив, причинените неудобства от поставяне на белезници, незаконосъобразен обиск по реда на чл. 80 от ЗМВР, причинените му неудобства от оставането му без СУМПС за срок от пет месеца и половина и невъзможността незаконосъобразно да използва личния си автомобил, ведно със законната лихва от деня на вредоносното събитие- 03.04.22 г. до окончателното им изплащане.

За да достигне до този резултат административният съд е приел, че със заповед за полицейско задържане на лице 441зз-47/ 03.04.2022 г., издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът бил задържан за 24 ч. на 03.04.2022 г. и бил освободен в 13, 50 на 04.04.2022 г. Заповедта била връчена лично на ищеца и не била обжалвана по надлежния съдебен ред.

Със Заповед за прилагане на ПАМ 22-0441-000017/ 03.04. 2022 г. по чл. 171 т.1, б б от ЗДвП на ищеца било временно отнето СУМПС [номер] и КТ [номер], до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца, като въпросната заповед също не била обжалвана по надлежния ред.

Посочил, че срещу ищеца било образувано Досъдебно производство 101/ 22 г. по описана 04 РУП Пловдив за престъпление по чл. 343б ал.3 от НК. По делото била изготвена химическа експертиза от ВМА- София, като видно от заключението на същата, при изследването на предоставените от ищеца кръв и урина не било установено наличие на наркотични вещества. С постановление от 11.08.2022 г. на прокурор при РП Пловдив, наказателното производство било прекратено.

Административният съд събрал гласни доказателства по случая, като допуснал до разпит свидетели от страна на ищеца.

Изложил доводи, че по силата на изричната разпоредба на чл. 75 ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР, при задържането, полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност, чрез използването на помощни средства- белезници и твърдението на ищеца, че е заведен в УМБАЛ Св. Георги ЕАД с белезници също не може да се квалифицира като незаконосъобразно действие.

Въз основа на установените факти по делото, решаващият съд приел в обобщение, че не са налице твърдените от ищеца незаконосъобразни действия на органите на реда, описани в исковата молба, същите нямат самостоятелно значение, а са в изпълнение на заповедта за задържане и заповедта за прилагане на принудителна административна мярка.

Счел, че в случая не е налице първата материалноправна предпоставка- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.

Поради тези мотиви решаващият съд е приел, че предявеният осъдителен иск се явява изцяло неоснователен и недоказан, и го е отхвърлил. Предвид неоснователността на главния иск, преценил за неоснователни и акцесорните претенции за присъждане на законна лихва, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

1. Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът не е изпълнил изискването за разпределяне на доказателствената тежест, като не е изследвал по служебен път дали е отменена заповедта за налагане на ПАМ от 3.04.2022 г. Административният съд с Определение от 6.12. 2022 г. е разпределил доказателствената тежест на страните и е дал указания за възможността да представят доказателства за установяване на техните твърдения (лист 17- 18 от делото на АС Пловдив). Допуснал е поисканите двама свидетели от страна на ищеца. По искане на ответника е приел като доказателства материалите по ДП 101/ 2022 г. на Районна прокуратура Пловдив.

Административният съд в исковото производство няма задължение по своя инициатива служебно да събира доказателства, поради принципа на състезателното начало- чл.8, ал.2 ГПК и принципа на равенство на страните- чл.8, ал.2 ГПК, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Още повече, че липсват твърдения на ищеца и искания за събиране на доказателства за служебна отмяна на заповедта за ПАМ. Поради това липсват сочените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила.

1. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск- чл.4 ЗОДОВ.

Неправилно първостепенният съд е приел неустановеност на фактическия състав на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Действията на полицейските органи, предхождащи задържането на лицето и издаването на заповедта за задържане имат самостоятелно значение. Тяхната правомерност подлежи на самостоятелна преценка и оценка.

В случая е налице основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразните действия на служителите на ответника, изразяващи се в използването на помощни средства белезници , без да е налице основание за това. При преценка на приетите по делото доказателства следва извода, че са доказани извършени от полицейски служители действия в нарушение на изведените от закона техни правомощия. Ищецът е задържан при използване на помощни средства без да са налице предвидените в чл. 85 от ЗМВР хипотези. При тяхното използване не е съобразена конкретната обстановка и характера на нарушението на обществения ред- чл.86, ал.2 ЗМВР. Поведението на ищеца не е наложило и обусловило необходимостта от използване на помощни средства , съобразно конкретната обстановка.

От незаконосъобразните действия в този аспект на служителите на МВР, М. Иванов е изживял психически дискомфорт и негативни емоции. Извършените действия по употреба на помощни средства са се отразили в отрицателен план на личността, довели до негативни емоции от престоя с тях на публично място.

Настоящият състав счита, че е налице доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от незаконосъобразното действие на адм. орган, поради което следва извод за частична основателност на претенцията.

След като е приел друго, адм. съд е приложил неправилно материалния закон в съдебния акт, който следва да бъде частично отменен, при което настоящата инстанция с оглед наличните по делото доказателства и следва да реши спора по същество- чл.222, ал.2 АПК. Дължима е обезвреда на причинените вреди, като следва да се обезщети вредоносния резултат- чл.4 ЗОДОВ, чл.51, изр. първо, чл.86 ЗЗД, във вр. с &1 ЗОДОВ.

Относно размерът на обезщетението, при условията на чл.52 от ЗЗД следва да се отчете, увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания и тяхната продължителност. Неимуществените вреди следва да бъдат определени в размер от 500 лева само за периода, през който е налице използването на белезници. С тази фиксирана сума, съобразно критериите за справедливост, се отчитат интензитета на вредите, тяхната продължителност и ефекта им върху лицето.

В останалата част за разликата над 500 лева до 6000 лева искът за неимуществени вреди е неоснователен и в тази отхвърлителна част съдебният акт е правилен.

1. Правилно са отхвърлени, като неоснователни претенциите за неимуществени вреди- от извършени незаконосъобразни действия на служители на дирекцията, изразяващи се в незаконосъобразното му задържане на 03.04.22г. за 24 часа в арестно помещение на 04 РУП- Пловдив; - незаконосъобразен обиск по реда на чл. 80 от ЗМВР; - причинените му неудобства от оставането му без СУМПС за срок от пет месеца и невъзможността незаконосъобразно да използва личния си автомобил.

Обосновано решаващият съд е приел, че ищецът по делото не доказва незаконосъобразност на действия на полицейски служители, поради издаване на нищожни и незаконосъобразни актове, съгласно изискването на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ. В исковото производство няма нито твърдения, нито данни за отмяна на заповедта по ЗМВР за задържане за 24 часа и заповедта по ЗДвП за налагане на ПАМ. Липсват искания за тяхната отмяна при условията на чл.204, ал.2 и ал.3 от АПК.

Отвеждането му в болнично заведение за да му бъдат взети материали за сравнително изследване, а също и личния му обиск са извършени по реда, предвиден в закона чл.80 от ЗМВР и на основание- заповедта за задържане на основание чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР, която не е отменена по надлежния ред.

Не са налице незаконосъобразни фактически действия по чл. 250 АПК, тъй като в случая са налице правни процедури, при които са издадени адм. актове- по чл. 67, чл.72, ал.1, чл.80 от ЗМВР и чл.22 ЗАНН.

По отношение на времето за задържане на СУМПС е проведено досъдебно производство от Районна прокуратура Пловдив, за което ответника по иска- ОД МВР Пловдив не носи отговорност- чл.204, ал.1, чл.205, ал.1 от АПК.

По изложените съображения, касационната жалба е частично основателна. Обезщетението следва да бъде определено в размер на 500 лева, а за разликата над 500 лева до 6000 лева искът е неоснователен и в тази част съдебният акт, с който е отхвърлена претенцията следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски, от които 15 лева заплатени държавни такси и 120 лева адвокатски хонорар, за двете инстанции, съразмерно на уважената част от иска или общо в размер от 135 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,