Решение № 2903 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15307/2011 г.

Решение № 2903 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15307/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Андонов Чифильонов, Райна Андонова Чифильонова и Донка Димитрова Чифильонова, тримата от гр. Несебър против решение № 1292 от 20.10.2011 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 446/2011 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-14-73/15.12.2010 г. на зам.-началника на ДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Надстройка на съществуваща двуетажна жилищна сграда", изпълнен в УПИ III-254, кв. 15 по плана на гр. Несебър, ул. Крайбрежна № 14. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго за отмяна на заповедта. Ответната страна оспорва касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че процесният строеж е извършен като законно изградената през 1970 г. двуетажна жилищна сграда с неизползваемо подпокривно пространство, през 2006 г. е разпокрита, фасадните зидове са надстроени на височина 1,95 м над плочата на втория етаж и покривът отново е изпълнен. Оформен е етаж в подпокривното пространство, с височина в най-високата му част 2,60 м, с разпределение на помещенията идентично с това на втория етаж. Изпълнени са две стълбищни рамена от втория жилищен етаж нагоре. При тези фактически установявания, правилно първоинстанционният съд приема, че извършеното представлява надстрояване на съществуваща двуетажна жилищна сграда с трети етаж в подпокривното пространство, което е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. При липсата на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, както и на съгласуване с Министерство на културата, предвид обстоятелството, че имотът попада в територията на архитектурен резерват, извършеният строеж и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП за двуетажно основно жилищно застрояване, подлежи на премахване по реда на чл. 225 ЗУТ. Неоснователно се твърди от касатора, че извършеното е преустройство на подпокривното пространство, а не надстройка на жилищната сграда. Обособяването на подпокривното пространство в отделен трети етаж с по-голяма височина представлява надстройка на съществуващата двуетажна сграда. Отделно от това, и преустройството на подпокривно пространство в жилищен етаж представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, за извършването на който се изискват одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Предвиждането на действащия ПУП е за двуетажно жилищно строителство в имота и извършването на надстройка, макар и в допустимите норми за височина по застроителния план, е незаконно - чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,