Решение № 6458 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11548/2014 г.

Решение № 6458 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11548/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Агенция по заетостта, чрез процесуален представител срещу решение № 20/16.06.2014 г. по адм. дело № 155/2014 г. на Административен съд - Русе, с което е отменена негова заповед № 25/17.02.2014 г. Касаторът поддържа, че оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Чрез процесуалния си представител юрк. Василев иска отмяна на съдебния акт и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Евгени Рашков Рашков, жив. в гр. Русе, чрез процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Касационният ответник Рашков е заемал длъжността "Старши експерт" в дирекция " Регионална служба по заетостта" - Русе с ранг IV мл. в отдел "Финансово - стопански дейности, персонал и правно обслужване" към Агенция по заетостта. От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че с проведено оценяване на служителя за индивидуално изпълнение на длъжността за периода от 12.02.2013 г. до 31.12.2013 г. от оценяващия ръководител е определена оценка "Неприемливо изпълнение". Срещу годишната оценка на изпълнението на длъжността са постъпили едновременно две възражения от страна на Рашков, заведени с един и същи вх. № 563/15.01.2014 г. - формуляр за възражение срещу годишната оценка и възражение в свободен текст, в които се изразява несъгласие с изводите на оценяващия ръководител, с мотив, че изготвената годишна оценка не почива на конкретни факти и обстоятелства. Във връзка с постъпилото възражение е дадено становище от директора на дирекция "Регионална служба по заетостта" (ДРСЗ) Русе в качеството му на контролиращ орган, в което отново се изразява мнение за неприемливо изпълнение на длъжността от оценявания служител, като е посочил, че липсват основания за промяна на оценката. На 20.01.2014 г. контролиращият ръководител - директорът ДРСЗ - Русе е потвърдил поставената оценка "Неприемливо изпълнение". Видно от документите по административната преписка е, че служителят е запознат с окончателната си годишна оценка срещу подпис на 20.01.2014 г., без да му е връчван формуляра за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността. Със заповед № 25/17.02.2014 г. на директора на Агенция по заетостта на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение с Евгени Рашков, поради това, че е получена най - ниска годишна оценка - "Неприемливо изпълнение" при оценяване на изпълнението на служителя за периода 12.12.2013 г. - 31.12.2013 г. Със същата заповед е определено да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014 г. в размер на 4 работни дни. За да отмени обжалвания адмнистративен акт съдът приема от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми, които опорочават определената оценка на длъжността и водят до материална незаконосъобразност на акта. Така постановеното решение е правилно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол предвиден в чл. 168 от АПК като излага подобни и задълбочени правни съображения относно оплакванията в жалбата. Основните възражения на касатора са свързани с преценката на съда за законосъобразността на извършеното на служителя оценяване и спазването на чл. 18, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), вр. с чл. 76, ал. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), както и, че изводите на първоинстанционния съд са в противоречие с представените доказателства по делото. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най - ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Значението, което провеждането на процедурата по оценяване има за законосъобразността на заповедта по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. е обусловила и анализа на процедурата по оценяване на Рашков, който съдът е извършил. Както обосновано сочи съдът в мотивите си получената в нарушение на производствените правила оценка не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Касаторът твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 18 от НУРОИСДА. Счита, че доказателствата по делото установяват спазването от оценяващия орган на законовите изисквания. Видно от мотивите на оценяващия ръководител служителят демонстрира незадоволително равнище на знания и умения, необходими за ефективно изпълнение на длъжността; липсват му познания, което не му позволява да идентифицира възникнали проблеми в работата и справянето с тях. Вписан е извод за липса на съществен принос от касационния ответник за пълно и ритмично усвояване на разпределените натури и средства по активната политика; неизпълнение на изискванията за въвеждане на информация от извършени проверки в регистър на направените проверки на място; допуска съществени грешки при изготвяне на ежемесечни справки като няма задълбочени познания по нормативната база. Съдът е извършил мотивиран и обоснован анализ на приложените по делото доказателства и е постановил ясни мотиви за допуснатите нарушения на разпоредбите на чл. 15 и чл. 18 от ЗДСл. от страна на административния орган. Правилни са изводите на съда, че в административната преписка не се съдържат данни, от които да се установи кои от целите описани в индивидуалния план не са постигнати, респ. кои основни задължения дефинирани в длъжностната характеристика не са изпълнени. Формулярът съдържа изводи за неизпълнение на заложените в работния план цели без конкретизация не постигнатите цели; не са изведени фактите, които обосновават тази констатация; не са цитирани количествени или качествени критерии, за да се прецени степента на неизпълнение. От друга страна, между оценките дадени към момента на междинната среща и тази от заключителната среща има съществени и необосновани противоречия. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че невръчването на формуляра за корекция на годишната оценка за изпълнение на длъжността, изготвен от контролиращия ръководител, са лишили оценяваният служител от правото му на информираност за мотивите на потвърдената годишна оценка. Така осъщественият начин на оценяване не съответства на изискването на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл., което е достатъчно основание да се приеме за правилен извода на съда за издаден административен акт при допуснати съществени нарушения на процедурата. Вярно е, че коефициентът, респ. поставянето на оценка "неприемливо изпълнение" е правомощие на административния орган, упражнявано по целесъобразност и неподлежащо на съдебен контрол. Следва обаче да се направи ясното разграничение, че съдът е изследвал законосъобразността на предхождащата поставянето на оценката процедура в съответствие с разпоредбата на чл. 169 АПК. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, че получената годишна оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон в нарушение на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. от страна на органа по назначаване Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 500 (петстотин) лв., представляващи адвокатско възнаграждение, надлежно доказано с приложен на стр. 24 от делото договор за правна защита и съдействие от 20.07.2014 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение