Решение № 7505 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3830/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба заместник-министъра на здравеопазването против решение 3289/31.01.2025 г. постановено по адм. д. 8578/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска оспорения съдебен акт да бъде отменен. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, писмени бележки и в открито заседание. Не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът К. А., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 3289/31.01.2025 г. постановено по адм. д. 8578/2024 г. по описа на АССГ по жалба на К. А. е отменена Заповед РД-18-49/31.07.2024 г. на заместник-министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 84, ал. 4 от Закона за признаване на професионалните квалификации (ЗППК), чл. 2, ал. 3 от Наредбата 12 от 08 април 2009 г. за условията и реда за провеждане и оценяване на стажа за приспособяване и изпита за правоспособност (Наредба 12) и предложение по т. 7 от Протокол 31 от заседание, проведено на 11.07.2024 г., на Комисията за разглеждане на подадени заявления и документи за признаване на: професионална квалификация лекар по дентална медицина ; специалност в системата на здравеопазването за лица с придобита професионална квалификация лекар по дентална медицина ; заявления за допускане до изпит по чл. 186, ал. 3, т. 3, б. а от Закона за здравето (ЗЗдр) от граждани на трети държави, придобили професионална квалификация лекар по дентална медицина в трета държава; заявления за допускане до изпит по чл. 186, ал. 3, т. 3, б. б от ЗЗдр от граждани на трети държави, придобили специалност в системата на здравеопазването (за лица с придобита професионална квалификация лекар по дентална медицина ) в трета държава (Комисията) по подаденото заявление с вх. УДО-С-37/08.11.2022 г. е отказано признаването на специалност Ортодонтия на д р К. А., преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението в тримесечен срок от влизане в сила на решението и са присъдени разноски. За да постанови оспорения съдебен акт, административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, но е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния разпоредби и при несъответствие с целта на закона отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. При правилно установена фактическата обстановка по спора, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК изцяло се споделят от касационната инстанция. Правилно административният съд е определил приложимото за спора право, а именно ЗППК, с който в националното ни законодателство изчерпателно са регламентирани правилата относно признаване на професионални квалификации, придобити както на държави-членки на ЕС, така и на граждани на трети държави. С този нормативен акт се транспонирана Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 07.09.2005 г. относно признаването на професионални квалификации (Директива 2005/36/ЕО). Законът регламентира условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави-членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване в Република България на регулирани професии, доколкото друго не е предвидено в специален закон или в правото на Европейския съюз. Ортодонтията е регулирана специалност за правоспособни медицински специалисти с придобито висше образование по професионално направление Дентална медицина , съгласно Наредба 1 от 22 януари 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, от което следва, че за упражняването й е необходимо да се притежава професионална квалификация по смисъла на § 2, т. 2 от ДР, или правоспособност. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател обуславящи противоречие с материалния закон и необоснованост на оспорения съдебен акт. От събрания доказателствения материал пред органа по заявлението с вх. УДО-С-37/08.11.2022 г. от д-р К. А. за признаване на професионална квалификация Ортодонтия , е установено, че заявителят К. А. е гражданин на Република Гърция, който е упражнявал професията си на територията на Република Гърция. Правилни са изводите на решаващият съд за нарушение на административнопроизводствените правила от страна на административния орган поради неизпълнение в необходимия обем на задължението по чл. 35 АПК за изясняване на всички фактите и обстоятелствата от значение за случая. Нормата на чл. 35 АПК е процесуална гаранция с особено значение за правилното регулиране на материалното правоотношение, предмет на административното производство и съответно на постановения в резултат на неговото провеждане акт, който е възможно да е с друго съдържание при съобразяване и на останалите неизяснени факти. Административният орган единствено е изискал информация от Университета на Т. А., Факултет по дентална медицина М. и Г. Г., където е преминато обучените по специалността, чрез Посолството на Държавата Израел. Административният орган е следвало да изиска информация от Република Гърция при налични данни и представени доказателства за призната специализация по Ортодонтия и нейното упражняване на територията на Република Гърция. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и само на това основание оспорения административен акт подлежи (чл. 146, т. 3 от АПК). Правилни са изводите на решаващият съд и за противоречие на атакувания административен акт с материалните разпоредби. От събраните в хода на административното производство доказателства - представени от заявителя д р К. А., е видно, че лицето е гражданин на държава-членка - в конкретния случай Република Гърция, и е упражнявал повече от три години специалността Ортодонтия на територията на Република Гърция, където е призната медицинската му квалификация. Административния орган не е изследвал приложението на § 3 от ДР на ЗППК, съгласно който доказателство за професионална квалификация, издадено в трета държава на гражданин на държава членка, се приравнява на доказателство за професионална квалификация по смисъла на този закон, ако притежателят му има три години професионален опит по съответната професия на територията на държавата членка, която е признала доказателството му за професионална квалификация в съответствие с минималните квалификационни изисквания. Споделят се изводите на първоинстанционния съд и за несъответствие на заповедта с целта на закона. Както правилно е посочил решаващият съд ЗППК, с който е транспонирана Директива 2005/36/ЕО, има за цел улеснение граждани на държави-членки да упражняват регламентирана професия на територията на други държави-членки, чрез признаване на придобити професионални квалификации в една или повече други държави-членки или в трети страни. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева) за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 07.04.2025 г. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК ответникът има право на разноски в размер на 1 200 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и е близък до размера по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,