Решение № 12891 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4732/2012 г.

Решение № 12891 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4732/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Бургас, против решение № 240/23.02.2012 г., постановено по адм. дело № 2609/2011 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отменено решение № 158/14.11.2011 г. на директора на РУСО гр. Бургас, с което е потвърдено разпореждане № О-02-000-00-00440345/28.09.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО и преписката е върната за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Иван Начев Ангелов от гр. Сунгурларе, област Бургаска, оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника адв. Биляна Вавова се излагат съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас е отменено решение № 158/14.11.2011 г. на директора на РУСО гр. Бургас, с което е потвърдено разпореждане № О-02-000-00-00440345/28.09.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО, с което на Иван Начев Ангелов на основание чл. 40, ал. 3 КСО и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НИИПОПДОО/, е отказано отпускането на парично обезщетение на Иван Начев Ангелов по болничен лист № А20100897000 за временна неработоспособност поради общо заболяване, като съдът е изпратил административната преписка на административния орган за ново произнасяне по подадената молба-декларация вх. № 02-999-27-00049413/21.07.2011 г. при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този акт съдът е приел, че неправилно е отказано отпускането на обезщетението за временна неработоспособност, поискано от Иван Начев Ангелов по болничен лист № А20100897000 за временна неработоспособност поради общо заболяване, за което е подадена молба-декларация вх. № 02-999-27-00049413/21.07.2011 г., тъй като жалбоподателят има право на обезщетение по представения болничен лист по трудовото му правоотношение с "Винекс Славянци" АД. Според съда с издаденото разпореждане от ръководителя по изплащане на паричните обезщетения и помощи в РУСО гр. Бургас неправилно е отказано изплащането на обезщетението поради неизпълнение на задължителните предписания на контролен орган, тъй като такова основание за отказ не е предвидено в закона, а неизпълнението на указанията може да бъде основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето. Съдът е посочил, че видът на осигуряването на жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице - земеделски производител, се определя първоначално и се променя единствено въз основа на декларация от лицето съгласно чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Поради това, след като лицето не е декларирало, че ще се осигурява като земеделски производител, не дължи осигурителни вноски и няма право на обезщетение за временна неработоспособност в това му качество. Наред с това съдът е изложил, че съгласно чл. 16, ал. 4 НИИПОПДОО, паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основани, се изплащат поотделено за всеки от договорите или за всяко от основанията, поради което в случая наличието на некоректни данни по отношение на едното от основанията /за осигуряването като земеделски производител/, не представлява основание да се откаже изплащане на парично обезщетение на другото основание /по трудовото правоотношение/. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Иван Начев Ангелов е подал молба-декларация вх. № 02-999-27-00049413/21.07.2011 г. до РУСО гр. Бургас за изплащане на обезщетение по болничен лист № А20100897000, удостоверяващ временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 24.06.2011 г. до 24.07.2011 г. Изплащането на обезщетението е отказано с разпореждане № О-02-000-00-00440345/28.09.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО, което е потвърдено с оспореното пред съда решение на директора на РУСО - гр. Бургас. Като основание за отказа е посочено, че са налице некоректен персонален регистър в дванадесет месечния период, от който е изчислено парично обезщетение и неизпълнени в срок задължителни предписания с изх. № 810/15.08.2011 г. на контролен орган на НОИ. Безспорно е установено също, че Иван Начев Ангелов през процесния период е бил в трудово правоотношение с "Винекс Славянци" АД, по което е осигурен за всички социални рискове и има 6 месеца осигурителен стаж; наред с това е регистриран като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, за което е подал декларация с вх. № 40238/09.03.2007 г., с която е декларирал, че започва дейност от 30.08.2006 г., както и че не желае да се осигурява, тъй като е пенсионер. Установено е също, че според данните от регистъра на НОИ за осигурените лица, за всички месеци на 2010 г. Иван Ангелов е внасял осигурителни вноски и е подавал данни по чл. 5, ал. 4 КСО, че се осигурява за общо заболяване и майчинство, за 2011 г. е внасял осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, като за месеците от януари до април е подавал данни, че се осигурява само за фонд "Пенсии", а за месеците май и юни - и за фонд "Общо заболяване и майчинство". Предвид тези констатации относно осигуряването на Иван Ангелов като самоосигуряващо се лице, от контролните органи на НОИ - гр. Бургас, са му дадени задължителни предписания да коригира данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Предписанията са обжалвани, при което са изменени от контролния орган и са издадени задължителни предписания изх. № 810/15.08.2011 г., с които Иван Ангелов е задължен да подаде коригираща декларация за всички месеци на 2010 г., както и за месеците май, юни и юли на 2011 г., като посочи осигуряване само за фонд "Пенсии". Не се спори, че тези предписания са влезли в сила и не са били изпълнени към датата на издаване на разпореждането за отказ за изплащане на паричното обезщетение. В решението на директора на РУСО отказът е обоснован с допълнителния довод, че без корекции на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 6 КСО и чл. 1, ал. 2 НИИПОПДОО, не може правилно да се изчисли дневното парично обезщетение за временна неработоспособност и съответно - размера на паричното обезщетение, което следва да се изплати. При тази безспорна фактическа обстановка изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на постановения отказ, е обоснован и правилен. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Според определението, дадено в § 1, т. 3 ДР КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В случая Иван Ангелов е работил по трудово правоотношение с "Винекс Славянци" АД и е бил осигуряван на това основание, включително за социалния риск общо заболяване и майчинство най-малко за 6 месеца преди датата на настъпване на осигурителния риск. Предвид това за него са изпълнени всички изисквания по чл. 40, ал. 1 КСО за изплащане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване по представения болничен лист № А20100897000. За изплащането на обезщетението за временна неработоспособност във връзка с осигуряването по трудовото правоотношение е без значение обстоятелството, че са налице известни несъответствия между декларираното и действителното осигуряване на същото лице на друго основание - като самоосигуряващо се лице, тъй като съгласно чл. 16, ал. 4 НИИПОПДОО паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията. Разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и 2НИИПОПДОО, на които се позовава касационният жалбоподател, не налагат различни изводи, тъй като тези разпоредби се прилагат при определяне и изчисляване на размера на дължимите обезщетения на отделните основания /или договори/. Във връзка с доводите на касатора за осигуряването на Иван Ангелов като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, следва да се посочи, че същият като пенсионер не е задължен да се осигурява предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 6 КСО. В този смисъл, с подадената декларация от 09.03.2007 г., същият е заявил, че не желае да се осигурява, тъй като е пенсионер, като за целите на настоящото производство е без значение датата на подаване на тази декларация предвид срока по чл. 1, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ. Безспорно е, че не е подавана последваща декларация за промяна на начина на осигуряването, поради което внасянето на вноски за фонд "Общо заболяване и майчинство" е без значение. Подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и неизпълнението на задължителните предписания за корекцията им имат значение за определяне на обезщетението за временна неработоспособност поради общо заболяване и размера му само на основание осигуряването като осигуряващо се лице, но не и на основание на трудовото правоотношение. Както вече се посочи, по трудовото правоотношение е налице осигуряване и предвид изпълнението на всички условия по чл. 40, ал. 1 КСО лицето има право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване. Като е достигнал до същия извод и е отменил обжалвания административен акт и върнал преписката за ново произнасяне съгласно дадените указания, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Въпреки неоснователността на касационната жалба, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски не може да бъде уважено, тъй като по делото липсват доказателства, от които да се установява, че страната е направила разноски за производството пред тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,