Решение № 7 от 20.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1708/2014 г.

Решение № 7 от 20.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1708/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения П. Б. К. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлото в сила решение № 274 от 15.12.2010 г. по в. н. о. х. д. № 217/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 16 от 11.03.2010 г. по н. о. х. д. № 275/2008 г. на Русенски окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване, поради неучастие на осъдения К. в първоинстанционното съдебно производство и постановяване на присъдата. С допълнение към искането адвокат П. Б. Ш., защитник на осъдения, изразява твърдение, че окръжният съд не е спазил процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК (изм, ДВ, бр. 109/2008 г.) и в призовката до осъдения К. не е отразено предупреждението, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. В съдебно заседание защитниците на осъдения адвокат Ш. и адвокат С. С. поддържат искането и настояват то да бъде уважено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него първоинстанционно съдебно производство. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С решение № 274 от 15.12.2010 г. по в. н. о. х. д. № 217/2010 г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъда № 16 от 11.03.2010 г. по н. о. х. д. № 275/2008 г., по описа на Русенски окръжен съд в частта, с която на осъденият П. Б. К. бил признат за виновен в престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК за това, че в периода от месец август 2006 г. до 22.06.2007 г. в [населено място] организирал и ръководил организирана престъпна група, създадена да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и 2 от НК, за което му наложил наказание от десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изпълнение в затвор. Зачел, на основание чл. 59 от НК, предварителното задържане на осъдения с мерки за неотклонение "задържане под стража" от 23.06 до 28.09.2007 г. и "домашен арест" от 28.09.2007 г. до 23.06.2008 г. Съдът постановил, на основание чл. 70, ал. 7 от НК, осъденият К. отделно да изтърпи и неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на една година, един месец и четири дни, по което бил условно предсрочно освободен с определение от 25.10.2005 г. по н. ч. д. № 795/2005 г. по описа на Плевенски окръжен съд. Великотърновският апелативен съд с решение № 274 от 15.12.2010 г. по в. н. о. х. д. № 217/2010 г. потвърдил първоинстанционната присъда в осъдителната част за подсъдимия П. К. С решение № 234 от 04.08.2011 г. по н. д. № 1314/2011 г. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение оставил в сила въззивното решение. Искането на задочно осъдения е процесуално допустимо. Осъденият П. Б. К. бил задържан на 26.08.2014 г. на летище София в изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода и след изпълнена екстрадиция от Република южна Африка (ЮАР). По делото не са налице други данни осъденият да е бил известен за постановената срещу него осъдителна присъда и потвърдителните решения на въззивната и на касационната инстанции. Искането за възобновяване е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. Процесуално допустимото искане е неоснователно. Първоинстанционното съдебно производство пред Русенския окръжен съд е образувано въз основа на обвинителен акт срещу осъдения К. и още други девет подсъдими по различни обвинения, като препис от обвинителния акт този осъден получил лично с призовка на 15.09.2008 г. (л. 59 от н. о. х. д.). За проведените общо деветнадесет съдебни заседания осъденият К. не се явил само на последните две от тях - на 09.02.2010 г. и на 09.03.2010 г. В останалите той участвал лично. В съдебно заседание на 16.12.2009 г., когато също присъствал, съдебният състав оповестил предварителен план на предстоящите заседания, който спазил. В съдебното заседание на 09.02.2010 г. осъденият не се явил без уважителни причини. Не се явили и неговите двама защитници. За следващото открито съдебно заседание за 09.03.2010 г. осъденият бил призован допълнително и с призовка, получена от неговата съпруга на 23.02.201 г. (л. 1437 от н. о. х. д.). С писмо от 09.03.2010 г. (л. 1464 от н. о. х. д.) началникът на Областно звено "Охрана", гр. Русе уведомил съда, че призованото лице било търсено многократно, а съпругата му И. Д. В. не знаела той къде се намира от 10.02.2010 г. Мярката за неотклонение на осъдения П. К. била изменена в задържане под стража, а осъденият бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 18949 от 12.04.2010 г. Изложените обстоятелства не съдържат предвидените в чл. 423, ал. 1 и ал. 4 от НПК основания за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият се е укрил и по този начин сам се е отказал от упражняването на предоставените му по закон права. Институтът по чл. 423 от НПК предвижда задължителното възобновяване на наказателното производство в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на молителя (укриване от разследващите или съдебните органи, след повдигане на обвинение). Гарантира се спазването на въведения в чл. 6, т. 3, б. "а" от ЕКПЧОС принцип обвиненият в криминално престъпление незабавно и в подробности да бъде информиран за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език. Всеки обвинен в извършването на престъпление има правото да участва в гледането на неговото дело (в т. см. Colozza and Rubinat v I.). Възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден е възможно, ако той не е знаел за воденото срещу него производство и поради това не е участвал в него. В конкретния случай това не е така. Осъденият К. е знаел за повдигнатите му обвинения, привлечен е към наказателна отговорност, получил е препис от обвинителния акт и е участвал в съдебното следствие. В по-късен момент се е укрил, поради което първоинстанционното дело, както и следващите две инстанционни производства са приключили в негово отсъствие. Това е последица на изпълнено от него решение чрез укриване да попречи за реализиране на наказателната отговорност срещу него, а не на пропуски в работата на съда. Искането за възобновяване като неоснователно следва да се остави без уважение. Несъстоятелно е и оплакването на защитниците на осъдения П. К., че първоинстанционният съд не изпълнил процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК. Допълнителното изискване на разпоредбата за уведомяване на призован подсъдим с възможните последици на чл. 269 от НПК е въведено след изменение на закона (ДВ, бр. 109/2008 г., в сила от 27.12.2008 г.), настъпило след получаване на обвинителния акт от осъдения К. на 15.09.2009 г. Съдът не е бил длъжен повторно да връчва същия обвинителния акт. В качеството му на подсъдим осъденият К. е знаел за възможните неблагоприятни последици, породени от неговото неучастие в съдебното производство без уважителни причини. Несъмнено поведението му е било насочено към укриване от органите на правосъдието, заради което е бил екстрадиран от чуждата държава и предаден за изтърпяване на наложеното му наказание. Върховният касационен съд, на основание чл. 425, във вр. с чл. 432 от НПК