Решение № 5926 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14368/2016 г.

Решение № 5926 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14368/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на прокурор при Апелативната специализирана прокуратура срещу решение № 6827/07.11.2016 г., постановено по адм. д. № 8587/2016 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са и подробни съображения за недопустимост на обжалваното съдебно решение - чл. 209, т. 2 от АПК. Иска да бъде обезсилено обжалваното съдебно решение и да бъде прекратено производството по делото или евентуално да бъде отменено съдебното решение. Не претендира се разноски. Ответникът Ц. Р. В. оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 6827/07.11.2016 г., постановено по адм. д. № 8587/2016 г. по описа на АССГ е обявен за нищожно по жалба на Ц. Р. В. отказ на прокурор при Апелативна специализирана прокуратура за предоставяне на обществена информация, обективиран в Постановление от 22.07.2016 г. и е изпратена преписката на административния ръководител на Апелативна специализирана прокуратура за ново произнасяне по искане вх. № 309/2016 г. от 15.07.2016 г. Административният съд е приел, че според Заповед № РД-04-230/21.06.2016 г. на главния прокурор на Република България прокурорът, който е издал оспореното постановление от 22.07.2016 г. не е компетентен да се произнася по заявления за достъп до обществена информация. Първоинстанционният съд е изложил съображения, според които "най-вероятно" прокурорът от Апелативната специализирана прокуратура е бил компетентен да се произнесе по останалата част на искането от 15.07.2016 г., но не и по отношение достъпа до обществена информация. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. По делото не е налице спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото доказателства, а именно, че адв. Л. К. в качеството му на процесуален представител на обвиняемия Ц. Р. В. е поискал отвод на наблюдаващите прокурори по пр. пр. 309/2016 г. по описа на СпП; ДП № 32/2016 г. по описа на ОС при СПП-гр. София, което е мотивирано с факти, за които се иска да бъде "изискана и представи справка (извадка) от протокол от УИС-2 за извършено случайно разпределение на ДП № 32/2016 на СО-СП пр. пр. 309/2016 г. ДП, съответно параметрите, по които са избрани прокурорите И. Г. и Е. С., датата на която е извършено разпределението и операторът (разпределящият) на данните. С Постановление изх. № 200/2016 г. от 22.07.2016 г. прокурор от Апелативна специализирана прокуратура на основание чл. 199 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 47, ал. 4 във връзка с чл. 29, ал. 1 от НПК не е уважил искането за отвод на наблюдаващите прокурори по пр. пр. 309/2016 г. по описа на СпП; ДП № 32/2016 г. по описа на ОС при СПП-гр. София и е оставил без уважение искането за предоставяне на справка (извадка) от протокол от УИС-2 за извършено разпределение на ДП № 32/2016 на СО-СП пр. пр. 309/2016 г. ДП и е прекратена преписката. В Постановлението е посочено, че не подлежи на обжалване на основание чл. 200 от НПК и чл. 47, ал. 4 от НПК. Това постановление е обжалвано пред административния съд с доводи от Закона за съдебната власт и с позоваване на разпоредби на ЗДОИ. Обжалваното съдебно решение е постановено по тази жалба. АССГ неправилно е приел, че е сезиран с подлежащ на обжалване индивидуален административен акт като се е позовал на напълно неотносима към спора съдебна практика. В конкретния случай е налице висящо наказателно производство, в което прокурор от Апелативна специализирана прокуратура се е произнесъл по искане на участник в това производство по реда на НПК. В качеството на прокурор от по-горестояща прокуратура прокурорът от Апелативната специализирана прокуратура е разгледал основателността на искането за отвод и е обсъдил всички доводи и възражения по този повод, включително се е произнесъл и по доказателствени искания, направени в подкрепа на искането за отвод. Нито искането за събиране на доказателства, нито произнасянето по тях в рамките на висящо досъдебно наказателно производство е възможно да бъдат възприети като заявление за достъп до обществена информация, респективно отказ да бъде предоставена такава. Административният съд не е компетентен да се произнася по действителността (законосъобразността) на актове на прокурор, постановени в рамките на наказателно производство, образувано и провеждано по реда на НПК. Постановлението от 22.07.2016 г. съдържа изцяло и само произнасяне по процесуални въпроси по приложението на НПК и нито една негова част не е възможно да бъде отделена от общото волеизявление, за да се възприеме като представляваща индивидуален административен акт. Прокурорът от Апелативна специализирана прокуратура в качеството, в което се е произнесъл с оспорения пред АССГ акт, не е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, а на основание чл. 4, ал. 1, предл. второ от ЗДОИ в конкретния случай този закон въобще не е приложим, за да се приеме, че актът му е нищожен. Като е приел за разглеждане жалба срещу акт, неподлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, административният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено. По водене на делото касационният жалбоподател е направил разноски, но не ги претендира, не е предсатвен и списък по чл. 80 от ГПК, поради което независимо от изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение