Решение № 8132 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 590/2009 г.

Решение № 8132 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 590/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Симеон Славеев Панков, срещу решение № 1472/05.11.2008 г. по ахд № 2766/2007 г. на Варненски административен съд, първо отделение, девети състав, с което е отхвърлена жалбата му в качеството му на ЕТ "Еспресо - 222 - Симеон Славеев", гр. Русе, против ревизионен акт (РА) № 1800580/17.09.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Русе, с който му е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 7 059,70 лв. и лихви в размер на 3 957,11 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно - необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и в противоречие с материалния закон, иска отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Съдът е приел, че жалбоподателят през 2002 година е продал дълготрайни материални активи на едноличния търговец и получените от него доходи следва да участват при формиране на годишната данъчна основа по ЗОДФЛ . Според първоинстанционния съд извършените продажби не са на лично имущество, както твърди жалбоподателят. Първоинстанционният съд е бил длъжен служебно да проследи окомплектоваността на преписката с доказателствата, свързани с материалната компетентност на органа - издател на РА и да се произнесе по неговата действителност на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК . Видно от страница 5 на ревизионния доклад № 580/16.08.2007 г. за 2002 година по ЗОДФЛ е издаден акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 3783/27.04.2007 година, влязъл в сила. Този АПВ не се съдържа в преписката, а е от значение за преценка дали за посочения данъчен период - 2002 година, задълженията по ЗОДФЛ са установени с влязъл в сила акт на орган по приходите и оттук кой е компетентният орган да възложи ревизията и да определи издателят на РА и съответно дали в случая издателят на РА е определен от надлежен орган. Предвид изложеното решението е постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила, следва да се отмени като неправилно и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което съдът да изиска посочения АПВ и да обсъди значението му за действителността на РА. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение