Решение № 5038 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11506/2018 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1271 от 06.07.2018 г. по адм. дело № 37/2018 г. на Административен съд – Б.. Решението е окончателно. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. С. от [населено място] против Решение № 1271 от 6.07.2018 г., постановено по адм. дело № 37/2018 г. по описа на Административен съд – Б. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения относно неправилното прилагане и тълкуване на нормите на чл. 6, ал. 1, 3 и 5 от АПК, чл. 50 и чл. 50, ал. 7 от КСО, както и на разпоредбата на чл. 163, ал. 8 от КТ. Поддържа се, че майката, която е дала съгласие на бащата след навършване на 6- месечна възраст на детето да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 календарни дни, не е била длъжна при започване на работа да информира НОИ за промяна в обстоятелствата, а при преустановяването на трудовите й правоотношения работодателят е имал задължението да уведоми органа за промяната на обстоятелствата. Не се споделя твърдението на административния орган, че оспорващият е бил недобросъвестен по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО, което било прието безкритично и от решаващия съд. Развива подробни доводи. Прави искане атакуваното решение да бъде отменено, като касационната инстанция реши спора по същество, уважавайки жалбата, като се произнесе и за разноските по делото за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, при редовно призоваване, касаторът не се явява, но в писмено становище от адв. Башлиева, поддържа касационната жалба на сочените в нея основания. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Б., при редовно призоваване, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебният акт, като законосъобразен, да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доводите в жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. С. против Решение № 1040-01-32/07.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Б., с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-01-00145563/14.06.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Б., с което, на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО, е разпоредено жалбоподателят Стоянов да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 16.02.2016 г. до 31.05.2016 г. в размер на 2 242, 97 лева, от които 2 208, 99 лева – главница и ЗЗ, 98 лева - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Административен съд – Б. е установил правилно фактическата обстановка по делото: Г. С. и З. К./след брака с фамилия Стоянова/ са съпрузи, по силата на сключен валиден граждански брак на 20.08.2005 г. и са родители на детето В. Г., [дата на раждане] Жалбоподателят Г. С. е подал на 23.12.2015 г. заявление- декларация до ТП на НОИ – Б., чрез осигурителя К. Мурджова, с искане да му бъде отпуснато парично обезщетение при раждане на дете, на основание чл. 50, ал. 7 от КСО, след навършване на 6-месечна възраст на детето, за остатъка от 410 календарни дни, считано от 23.12.2015 г. Декларирал е наличието на следните обстоятелства: че е осигурен по безсрочно правоотношение; че към 23.12.2015 г. е осигурен за общо заболяване и майчинство; че има към същата дата 12 месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство; че детето му В. е родено на 22.06.2015 г. и е второ дете; че не е дадено за осиновяване; че не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка; че не е настанено за отглеждане в семейството на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; че заявителят не е лишен от родителски права, и че същите не са ограничени; че ползва отпуск при раждане на дете по чл. 163, ал. 8 от КТ; че през периода след навършване на 6- месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни не продължава да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице; че правоотношението/ осигуряването на майката не е прекратено. Приложени са и необходимите документи, като собственоръчно Стоянов е декларирал, че се задължава в срок от 3 работни дни от промяна в декларираните обстоятелства, да подаде декларация за промяната. По делото са събрани и доказателства, сочещи, че съпругата на оспорващия е с прекратено трудово правоотношение, считано от 16.02.2016 г. Административният орган е приел, че тъй като Стоянов не е декларирал в срок това обстоятелство в нарушение на чл. 5 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО /НПОПДОО/, то и неоснователно му е било изплатено парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 7 от КСО за периода 16.02.2016 г. - 31.05.2016 г. Разпореждането е оспорено от Стоянов пред директора на ТП на НОИ – Б., който при осъществения контрол по административен ред е потвърдил същото. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ– Б. и потвърденото от директора разпореждане са издадени от компетентни органи, в предписаната форма и съдържат необходимите реквизити, като при тяхното издаване са спазени и административнопроцесуалните правила. По отношение на материалната законосъобразност на оспорените административни актове, съдът е формирал извод, че решението на директора и потвърденото с него разпореждане са постановени в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Въз основа на правилно установените по делото факти, съдът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на парично обезщетение за времето от 16.02.2016 г. до 31.05.2016 г., за недобросъвестност при получаването му и съответно за законосъобразност на разпореденото възстановяване на платените суми за посочения период, ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. Съдът правилно е определил, че спорът по делото е правен и се свежда до приложението на нормата на чл. 50, ал. 7 от КСО, която предвижда, че осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/ осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6 – месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуската по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда/ понастоящем чл. 163, ал. 10 от КТ/, ако отговаря на условията по чл. 48а от КСО. Следователно, предпоставките, при които може да се получи обезщетение са: бащата да е осигурен, да отговаря на условията по чл. 48а от КСО; детето да е навършило 6 месеца; бащата да ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ. Правилно съдът е приел, че по наличието на първите две предпоставки не се спори, а спорът е относно третата предпоставка – правото на бащата да ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ. В тази връзка съдът е изложил обосновани мотиви, че съгласно чл. 45б, ал. 5, т. 8 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските/НРВПО/ (приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., обн., ДВ, бр. 6 от 23.01.1987 г., в сила от 1.01.1987, в редакцията й от 18.08.2015 г.), отпускът по чл. 163, ал. 8 от КТ се прекратява, когато трудовото правоотношение на майката (осиновителката) бъде прекратено. Прекратяването на този отпуск има за последица и прекратяването на паричното обезщетение, защото той е юридическият факт, пораждащ правото на обезщетение за бременност и раждане, поради което, считано от 16.02.2016 г. разрешеният на Г. С. отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ е следвало да бъде прекратен, което от своя страна води до липса на една от предпоставките за изплащането на обезщетението по чл. 50, ал. 7 от КСО. Нормативно установено изискване за ползване на отпуск по чл. 163, ал. 8 от КСО е майката (осиновителката) да е дала изричното си съгласие остатъкът от отпуска за това дете да се ползва от бащата (осиновителя). В нормата на чл. 45б, ал. 5, т. 5 от НРВПО е предвидено, че отпускът на бащата се прекратява, когато майката (осиновителката) продължи лично да ползва полагаемия отпуск. Друго нормативно определено изискване, имащо отношение към настоящия спор е, че майката трябва да е страна по трудово правоотношение и именно то е правопораждащият юридически факт за възможността бащата да ползва отпуска по чл. 163, ал. 8 от КТ, след като майката даде съгласието си (респ. - да се прекъсне този отпуск, когато майката оттегли съгласието си) и за възникване на правото за изплащане на обезщетение на бащата. С декларацията за ползване на отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ, съгласно Приложение № 8 към чл. 45 б от НРВПО, бащата (осиновителят), както и майката (осиновителката) имат задължението при настъпването на някои от обстоятелствата, предвидени в закона, съставляващи основание за прекратяване на отпуската, каквото е прекратяване на трудовото правоотношение на майката, да уведомят осигурителя с оглед прекратяване на отпуска. В тази връзка от съществено значение за преценката дали е налице недобросъвестност при получаване на недължимото обезщетение е обстоятелството, че жалбоподателят не е спазил изискването на чл. 5 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (приета с ПМС № 188 от 20.07.2015 г., обн., ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) в срок от три работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, включително при промяна на банковата сметка за изплащането им, да представи нова декларация или заявление-декларация и съответните доказателства към нея. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение обуславя недобросъвестното му получаване, поради което законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяване на полученото обезщетение за процесния период, ведно със законната лихва. Доводите в касационната жалба, че в контекста на нормата на чл. 45б, ал. 5, т. 8 от НРВПО е въведено допълнително ограничение в нарушение на законовите норми, определящи този вид обезщетение, и развитите в този смисъл съображения за двамата родители, са неоснователни, тъй като и двамата родители имат равни права и задължения при отглеждането на детето. От систематичното място на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от КСО в раздел ІІ "Обезщетения за майчинство", се налага изводът, че правото на майката на парично обезщетение при бременност и раждане е водещо. Отглеждането на детето след навършване на 6 – месечна възраст от бащата е под условие – само ако майката прекрати своя отпуск поради бременност и раждане по нейно искане, с писмено заявление до предприятието по чл. 45, ал. 2, предл. 1 от НРВПО и декларира съгласието си по реда на чл. 45б, ал. 1 от същата наредба. При това положение бащата има право на отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ само, ако майката се откаже да ползва своя отпуск поради бременност и раждане. От това следва, че бащата замества майката в ползването на отпуска поради бременност и раждане, а не я ползва на самостоятелно основание. Затова отпускът по чл. 163, ал. 8 от КТ, който се ползва от бащата (осиновителя) се прекратява, когато трудовото правоотношение на майката (осиновителката) бъде прекратено. Ето защо разпоредбата на чл. 45б, ал. 5, т. 8 от НРВПО не е в противоречие с чл. 50, ал. 7 от КСО, в какъвто смисъл са доводите на касационния жалбоподател. Неоснователно е и твърдението му, че несвоевременното уведомяване на НОИ/НАП от страна на работодателя на съпругата /ВиК- Б./ за прекратяването на трудовите й правоотношения, е основание да не се търси цялата сума на обезщетението, тъй като липсва законово основание за начет и обуславянето на претенция за внасянето на посочената в разпореждането сума. Настоящият състав счита, че задължението за уведомяване, както ясно е разписано и в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, не е на работодателя. Неуведомяването за настъпилите промени в установения тридневен срок е проява именно на недобросъвестност от страна на заинтересованото лице. Достигайки до изводи в същия смисъл, Административен съд – Б. е постановил решението си в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1271 от 06.07.2018 г. по адм. дело № 37/2018 г. на Административен съд – Б. Решението е окончателно.