Решение № 7493 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4757/2018 г.

Решение № 7493 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4757/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 201 от 07.02.2018 г., постановено по административно дело № 3089/2017 г. по описа на Административен съд – Б., е: 1) отменено решение № 1040-02-120/01.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Б. и потвърденото с него разпореждане № 021-00-3003-5/04.10.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Б., с което на В. Роенко, ЕГН [ЕГН], на основание чл. 54 ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 54 а, ал. 1, т. 2 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54 а от КСО с мотива – лицето е придобило право на пенсия за старост в друга държава; 2) делото е върнато като административна преписка на определеното длъжностно лице по чл. 54 ж, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Б. за ново произнасяне по заявлението на В. Роенко съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Б.. П. съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакуваното решение на първоинстанционния съд и отхвърляне на първоначалната жалба на Роенко. Ответниците по касация А. Роенко, В. Роенко и А. Роенко, конституирани в качеството им на законни наследници на мястото на починалия В. Роенко, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която не е спорна и между страните по делото. На В. Роенко е било прекратено трудовото правоотношение с "К." ООД – Б., считано от 04.09.2017 г., и същият е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54 а от КСО. С оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Б. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Б. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като лицето е придобило право на пенсия за старост в друга държава съгласно чл. 54 ж, ал. 1 във връзка с чл. 54 а, ал. 1, т. 2 от КСО. Съдът е приел, че макар съгласно нормата на чл. 54 а, ал. 1, т. 2 от КСО (редакция ДВ. бр. 62 от 1 август 2017 г.) имат право на парично обезщетение за безработица лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, то придобитата пенсия за старост в друга държава следва да се зачете при условия, съпоставими с тези на пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство. Посочено е, че нормата не следва да се прилага формално, а отпуснатата пенсия на лице в друга държава следва да се прецени с оглед равностойността на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, и съответно е прието, че лицето има право на заместващите доходи от парично обезщетение за безработица, тъй като пенсията за старост, получавана от Украйна, е пропорционална на положението в Украйна, но не и на това в България. Поради това при настъпването на събитието "безработица" Роенко има право на заместващите доходи от парично обезщетение за безработица. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд – Б. (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждането на делото Бургаският административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни в настоящото изложение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на страните. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд не е възприел аргументацията на административния орган, който неправилно е отказал изплащане на полагащото се на Роенко парично обезщетение за безработица. По делото е установено, че органите на НОИ са отказали отпускане на парично обезщетение за безработица на В. Роенко, тъй като са установили, че съгласно приложено към декларация от 05.09.2017 г. разпореждане № 134498 от 22.05.2017 г., е отпусната пенсия за старост от Украйна, и съгласно чл. 54 а от КСО лицето няма право на парично обезщетение за безработица. Посочено е, че предвид така цитираната разпоредба не се предвижда възможност за прилагането й съобразно размера на получаваната пенсия в друга държава. Съгласно чл. 54 а, ал. 1, т. 2 от КСО в относимата за казуса редакция право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68 а от КСО или професионална пенсия по чл. 168 от КСО. Цитираната норма урежда отрицателно основание за непредоставяне едновременно и припокриващо се на две осигурителни плащания на две различни основания от два различни фонда. Това предполага, че придобитото право на пенсия за старост в друга държава трябва да има характер на осигурително плащане, равностойно заместващо доходите от трудова дейност при невъзможност на осигуреното лице да полага труд поради старост или уволнение. При положение, че получаваната пенсия за старост в другата държава е частична по отношение на общия придобит осигурителен стаж и доход, а за придобития осигурителен стаж в Република България лицето няма придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и ако започне трудова дейност по трудово или приравнено правоотношение в страната ще е задължено да се осигурява за безработица съгласно българското законодателство, следва да се приеме, че при настъпване на осигурителното събитие "безработица" същото лице има право на заместващи доходи от парично обезщетение за безработица. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е и липсата на законова забрана за съвместяване на осигурителното плащане за парично обезщетение за безработица с осигурителното плащане за пенсия за инвалидност. В същия смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, шесто отделение по сходни казуси, формирана с решение № 14982 от 06.12.2017 г. по административно дело № 9132/2016 г., решение № 11931 от 07.11.2016 г. по административно дело № 14309/2015 г., решение № 15768 от 29.12.2014 г. по административно дело № 8930/2014 г., и др.). От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба поради основателност и дал коректни указания за по-нататъшно процедиране от осигурителния орган, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 201 от 07.02.2018 г., постановено по административно дело № 3089/2017 г. по описа на Административен съд – Б.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.