Решение № 50224 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2022 г.

Решение № 50224 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване с определение № 563 от 17.06.2022 г. по касационната жалба на "Енерго-Про Продажби" АД [населено място], представлявано заедно от всеки двама С., Я. Д. и Д. Д., чрез процесуалният представител адвокат Банков против въззивно решение № 113 от 28.01.2022 г. по в. гр. д. № 2664 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 2516 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 17264/2019 г. на Районен съд Варна като е прието за установено в отношенията между страните, че Л. И. В. не дължи на "Енерго-Про Продажби" АД сумата от 6 448.28 лв., представляваща стойността на начислена електрическа енергия за периода 26.10.2017 г.-25.10.2018 г., въз основа на извършена корекция на сметката на потребителя, за обект, находящ се в [населено място], [улица], ап. 8, с абонатен № [ЕГН], клиентски № [ЕГН], за което е издадена фактура № [ЕГН] от 9.10.2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 по въпрос, касаещ задължението на съда да формира вътрешното си убеждение след преценка на всички релевантни за делото обстоятелства, за който е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решения по гр. д. № 2206/2020 г. на ІV г. о и по гр. д. № 921/2010 г. на ІV г. о. В проведеното открито съдебно заседание, единствено касаторът се представлява. Изразеното от процесуалният представител становище е за основателност на подадената касационна жалба, поради неправилност на постановения от въззивният съд акт. Желае същата да бъде уважена. Претендира разноските за цялото производство, съгласно приложен списък. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното: По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване е налице установена практика, съгласно която съдът формира правните си изводи след преценка на ангажираните по делото доказателства, които той следва да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност. Съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът след преценка на всяко едно от доказателствените средства /веществени, писмени, гласни, заключения на експерти/ формира вътрешното си убеждение и разрешава правния спор. В конкретният случай, делото е за втори път пред касационната инстанция след като с решение по гр. д. № 60177/2021 г. на ІV г. о., състав на ВКС е отменил постановения въззивен акт, приемайки следното: Когато е доставено определено количество енергия, но е заплатено по-малко от реално дължимото, купувачът следва да заплати разликата като цена на продадената електроенергия. Дружеството снабдител може да преизчислява сметките и при липса на приложима специална подзаконова уредба при случаи на неотчитане на действително потребена енергия, измерена в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване /СТИ/ при крайния клиент за минал период. Делото е върнато за ново разглеждане с указания за назначаване на комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която да изясни механизма на установеното върху СТИ въздействие, при което софтуерно са променени записите на електромера, дали то е неправомерно, както и "при съобразяване на техническите параметри и характеристика на монтираното през 2017 г. на обекта средство за техническо измерване, възможно ли е през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода за който допълнително е начислена". При новото разглеждане на делото въззивният съд, след приемане на заключението на новоназначената експертиза, е уважил предявения отрицателен установителен иск, приемайки че ответникът /върху когото е доказателствената тежест/ не е установил - чрез пълно и главно доказване - реалното количество на доставена ел. енергия в обекта за процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото. Счел е за неустановено дали при монтажа на електромера, регистри 1.8.3 и 1.8.4 са били с нулеви показатели /независимо, че е било безспорно, че монтираното СТИ е било ново/, поради липса на представен констативен протокол за монтаж на СТИ. Макар и да е безспорно, че електрическата енергия е преминала, въззивният съд е приел за недоказано, че "това е осъществено след монтажа" на СТИ в обекта и кога е станало това. Тези изводи на въззивния съд не могат да бъдат споделени. Според настоящият състав, посочените за недоказани от съда обстоятелства се установят със заключението на приетата по делото експертиза. Съгласно същото – процесният електромер, измервал в конкретния обект потребената енергия за периода 26.10.2017 г. -25.10.2018 г. е трифазен, тип "Iskra –МT" 174. Още в заключението на експертизата, назначена при първоначалното разглеждане на делото /стр. 66 е посочено, че той е произведен през 2015 г. и същата година е минал задължителна проверка за годност в БИМ. Срокът му на метрологична годност е 4 години /до 2019 г. /, а датата на проверката е 25.10.2018 г., към която датата уредът е бил "годно техническо средство за измерване на ел. енергия". Не е налице протокол, от който да се установи точната дата на монтажа му, но е безспорно, че към 6.0.1.2017 г. е бил монтиран в обекта в [населено място], ул. Ц. К. " № 14, ап. 5, като последното заключение /стр. 27 сочи, че няма данни да е бил монтиран на друго място, т. е. той е монтиран на обекта нов. При него измерената електроенергия може се натрупва в четири отделни тарифни регистъра, в зависимост от зададеният тарифен план. При липса на специално указана заявка, електромерът се произвежда настроен за тарифи 1.8.1 и 1.8.2. Отчитането в някоя от другите две тарифи /1.8.3 и 1.8.4/е възможно само след като - през инфрачервеният порт – се извърши промяна на тарифния план. С двете приети заключения безспорно се установява факта на осъществена софтуерна намеса, насочена към разпределение на действително потребената енергия върху невизуализирана тарифа 1.8.4. Вещото лице е категорично, че е "възможно през СТИ да е преминало" цялото отчетено в скрития регистър количество ел. енергия за посочения период от една година. След като електромерът е монтиран през 2015 г. нов и е безспорно установено, че към този момент, е отговарял на всички технически изисквания, правилата на формалната логика изискват да се приеме, че всичките му тарифни регистъра са били с нулеви показатели. Установено е /със заключението на приетата експертиза/, че натрупването на енергия в невизуализираните регистри е станало, след монтиране на устройството /т. е. по време, когото то е ползвано от потребителя/, въз основа на оказано въздействие през инфрачервеният порт на устройството. Безспорно е установено и че енергията е потребена в обекта, защото тя е преминал през поставеното в него устройство /при установена техническата възможност за преминаването й за процесния едногодишен период/. Следователно, абонатът дължи заплащане на реално потребената от него енергия и предявеният отрицателен установителен иск, че Л. И. В. не дължи на "Енерго-Про Продажби" АД процесната сума следва да се отхвърли като неоснователен. Съобразно изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски в размер на 8 827 лв., от които 7 800 лв. за адвокатско възнаграждение /5х 1 560 лв./, 447 лв. за държавни такси /3х 129 лв. +2х30 лв./ и 580 лв. за експретизи /480 лв. +180 лв./ Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение