Решение № 3591 от 4.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез пълномощника му главен юрисконсулт Д. Марчева, срещу решение 1416 от 03.11.2022 г., постановено по адм. дело 1733/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено негово решение 69/19/2/7. 5/4/836/1/01/03/01 от 24.06.2022 г., в частта в която е отказано авансово плащане в размер на 4400 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът е осъден и да заплати на община Белослав сумата от 100 лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба се твърдят касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касатора атакуваният изричен отказ е обективиран в изискуемата форма. В решение 69/19/2/7. 5/4/836/1/01/03/01 от 24.06.2022 г. има волеизявление по одобряване на плащане на финансовата помощ с позоваване на чл. 11, ал. 1 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (Наредба 4 от 30.05.2018 г.), а в частта в която е отказано изплащане на финансовата помощ са цитирани чл. 3, ал. 3 и чл. 2, ал. 2 от сключения административен договор от 20.05.2021 г. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, отхвърляне изцяло на оспорването и прави искане за присъждане на сторените по разноски за две съдебни инстанции, за които прилага списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът община Белослав не взема становище по касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на административния съд, като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Варна е било образувано по жалба на община Белослав срещу решение 69/19/2/7.5/4/836/1/01/03/01 от 24.06.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта, в която е отказано авансово плащане в размер на 4400 лв. В съответствие с представените доказателства е прието, че на 20.05.2021 г. община Белослав, в качеството й на бенефициент, е сключила административен договор с Държавен фонд Земеделие и СНЦ МИГ Аврен-Б, по силата на който фонда предоставя на бенефициента безвъзмездна финансова помощ по програма Развитие на селските райони 2014-2020 г. в размер на 322 800 лв. по повод одобрен проект за обособяване на туристическа зона в местността Авренска поляна. Приложения 1 към договора сочи за общо 6 вида дейности по проекта, за които са различни по размер финансовите разходи. На 16.05.2022 г. е бил подписан анекс към договора, с който одобрената финансова помощ е намалена на 320 700. 32 лв. и е одобрено ново приложение 1, неразделна част от договора. Видно от съдържанието на новото приложение има одобрен окончателен размер на дейностите по проекта с предмет Проектиране и упражняване на авторски надзор, Упражняване на авторски надзор и Консултантски услуги, свързани с подготовка и окомплектоване на заявлението, но няма посочен изпълнител, като е уточнено, че община Белослав не оспорва твърдението на административния орган, че няма подписано допълнително споразумение за вписване на избран изпълнител за тези три дейности по проекта. На 19.04.2022 г. община Белослав представила искане за авансово плащане по проекта от 160350.16 лв. На 24.06.2022 г. изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие е издал процесното решение, с което на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 1 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. е уважил частично искането, като е разпоредил изплащане на сумата от 155 950. 16 лв. и е отказал изплащане на сумата от 4400 лв. Частичният отказ е мотивиран с неспазване от бенефициента на чл. 3, ал. 3 от административния договор. При така установеното Административен съд Варна е отменил по жалба на община Белослав процесното решение. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган. При проверка за спазване на изискванията за форма на административния акт съдът е отчел, че атакуваният изричен отказ е обективиран в изискуемата писмена форма, но в частта на акта, в която е отказано частично изплащане на финансова помощ в размер на 4400 лв., няма цитирано правно основание. При нормативно въведен задължителен реквизит за всеки индивидуален административен акт правно основание по аргумент чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, неговото отсъствие представлява съществено нарушение на установената форма на акта. На следващо място, от съдържанието на решението не става ясно как административният орган е избрал какъв да е размерът на редукцията дали същата включва само размера на одобрените разходи от 4400 лв. за дейността по проектиране и упражняване на авторски надзор или представлява сбора на одобрените разходи за останалите две дейности по авторски надзор и консултантски услуги, свързани с подготовка и окомплектоване на заявлението или пък представлява процентно намаление на разходите по всяка една от трите дейности. В обобщение, съдът е приел оспореният изричен отказ за недействителен индивидуален административен акт поради неспазване на установена форма и поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл правилен съдебен акт, за което е изложил подробни, споделени от настоящия състав, мотиви. В случая постановеното от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие одобряване на изплащане на финансова помощ от 160 350. 16 лв., съгласно искане за авансово плащане, е с правно основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 1 от Наредба 4 от 30.05.2018 г., като съгласно чл. 11, ал. 1 Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, извършва авансово плащане в срок до 30 дни от датата на подаване на искане за авансово плащане, когато са изпълнени всички изисквания за извършване на плащането, посочени в тази наредба. Частичният отказ за изплащане на финансова помощ в размер на 4400 лв. е мотивиран с неспазване от бенефициента на чл. 3, ал. 3 от административния договор, по отношение на одобрените разходи за проектиране и упражняване на авторски надзор, авторски надзор и консултантски услуги свързани с подготовка и окомплектоване на заявлението. Безспорно, както приема и първоинстанционният съд, процесният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма - чл. 59, ал. 1 от АПК, но ал. 2 на чл. 59 от АПК изрично налага, когато актът се издава в писмена форма да има точно определено съдържание, като според т. 4, следва да съдържа фактически и правни основания. Правните основания са тези, които сочат целта на индивидуалния административен акт, т. е. целта, с която органът упражнява предоставеното му от държавата правомощие. В случая правно основание за постановяване на частичния отказ липсва. Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. в срока по чл. 11 Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, отказва да извърши изцяло или частично авансовото плащане, когато: 1. не са изпълнени условията или сроковете по чл. 7; 2. не е представено обезпечение съгласно чл. 8 или размерът на представеното обезпечение не покрива пълния размер на заявеното авансово плащане; 3. бенефициентът не отстрани пропуските или несъответствията в срока по чл. 10; 4. по отношение на бенефициента е налице основание за отстраняване по чл. 25, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, като в случая не става ясно какво е правното основание за процесния отказ. От съдържанието на оспорения частичен отказ не става ясно и защо е наложена редукция в размер на 4400 лв. Правилно съдът е преценил, че не става ясно как административният орган е избрал такъв размер на редукцията дали същата включва само размера на одобрените разходи от 4400 лв. за дейността по проектиране и упражняване на авторски надзор или представлява сбора на одобрените разходи за останалите две дейности по авторски надзор и консултантски услуги, свързани с подготовка и окомплектоване на заявлението или пък представлява процентно намаление на разходите по всяка една от трите дейности. Едва в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, както и в касационната жалба се излагат мотиви, че стойността на наложената редукция е определена съгласно чл. 3, ал. 1 от административния договор. Излагането на допълнителни мотиви едва по време на развилото се съдебно производство е недопустимо. Като е обосновал верни правни изводи за незаконосъобразност на частичния отказ, първоинстанциноният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,