Решение № 13655 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15911/2010 г.

Решение № 13655 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15911/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Мехмет Фадил Ариф от с. Нова Махала, община Батак, против решение № 435 от 2.11.2010 г., постановено по адм. д. № 577/2010 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 99/30.08.2010 г. на началника на РУП - Пещера за отказ за издаване на разрешение за носене и употреба на късо нарезно оръжие. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с материалноправните разпоредби. Жалбоподателят твърди, че не е нужно да доказва своята необходимост от носене на огнестрелно оръжие, тъй като няма противообществени прояви. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Ответникът началникът на РУП - Пещера не изразява становище. Представителят на Върховната административна процедура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. За да постанови обжалвания правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Изложил е съображения, че в конкретното административно производство в тежест на заявителя е било да докаже изискуемата от закона необходимост от съхраняване, носене и употреба на притежаваното от него огнестрелно оръжие. Съдът е достигнал до заключение, че представените от Ариф в първоинстанционното съдебно производство доказателства и развитите доводи, свързани с изпълнението на негови трудови задължения, не сочат на обстоятелства, обуславящи наличието на твърдяната необходимост от самоохрана. С оглед липсата на данни по делото за съществуваща заплаха за живота, здравето или имуществото на жалбоподателя или на негови близки, обосноваващи нужда от ползването на оръжие за граждански цели, в процесното решение е прието, че отказът за издаване на късо нарезно оръжие е постановен законосъобразно. Решението е правилно. Съдът е направил съответен на доказателствата и закона извод, предвид заявена пред административния орган нужда от самоохрана и липсата на надлежни доказателства, обосноваващи тази нужда. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм) регламентира, че разрешения за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия, взривни вещества и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат, в случаите на недоказана или отпаднала необходимост. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение и в текста на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ (отм), към който препращат разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от същия подзаконов нормативен акт. Следователно основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели (граждански, служебни), за самоотбрана, за ловни, спортни или културни нужди. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са удовлетворени останалите критерии на закона. С оглед изпълнение целта на специалния закон, с него е установен строг разрешителен режим, който изисква императивно при всеки конкретен случай да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. За административния орган не съществува задължение да провежда процедура по установяването на тези релевантни за издаването на административния акт факти. Законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението. В обжалвания административен акт органът е изложил съображенията, поради които отказва издаване на разрешение и те се заключават именно в отсъствието на данни в административната преписка, които да обосноват необходимост за Мехмет Ариф от носене на огнестрелното оръжие за самоохрана. Твърденията на Ариф, както в заявлението, така и в хода производството, обсъдени в контекста на представените по административната преписка доказателства, не обосновават нуждата от самоохрана. Както правилно е приел първоинстанционния съд в изводите си, осъществяваната от лицето дейност по служба не сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Позоваването на мотива за работа във фирма не обосновава правото на ползуване на огнестрелно оръжие за самозащита. При липсата на данни за непосредствена потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя, необходимостта не е доказана. При хипотезата, при която носенето на огнестрелно оръжие е за служебни, а не за граждански цели, разрешението се издава на съответния работодател - юридическо лице или търговец, извършващ охранителна дейност, съгласно нормите на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от ЗКВВООБ (отм). Правилен е изводът, че всяка от целите, обосноваваща искането на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, следва да бъде доказана самостоятелно в рамките на административното производство от заявителя. При това положение направените изводи за законосъобразност на оспорената заповед са верни и правно обосновани и съдът правилно е отхвърлил подадената срещу административния акт жалба. Предвид изложеното, съдебният акт, като обоснован и постановен в съответствие със закона, следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд