Решение № 11293 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4539/2009 г.

Решение № 11293 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4539/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Офелия Асенова Николова от гр. София срещу Решение № 878 от 10.11.2008 г. по адм. д. № 4039/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, I отделение, 18 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Главен директор на Столично управление "Социално осигуряване" не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 878 от 10.11.2008 г. по адм. д. № 4039/2008 г., Административен съд - София-град, I отделение, 18 състав е отхвърлил жалбата на Офелия Асенова Николова от гр. София срещу Решение № 178 от 16.06.2008 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". Съдът е приел за установено, че Николова е имала съзнанието, че за нея не съществува право да получи пенсията на починалия й съпруг за м. юни 2005 г., поради което не може да отпадне задължението й да върне същата. Направен е окончателния извод, че лицето е недобросъвестно и актовете на органите на НОИ са законосъобразни. Обжалваното решение е правилно. По първоначалното дело е било установено, че съпругът на касаторката - Станимир Антимов Николов е починал на 28.05.2005 г. Съгласно чл. 96, ал. 2 КСО пенсията се прекратява от края на месеца, в който пенсионерът е починал. Следователно Николова не е имала право да получи пенсията на починалия й съпруг за м. юни 2005 г., а видно от жалбата й до Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" от 22.02.2008 г. тя е сторила именно това. На въпроса дали лицето е било добросъвестно следва категорично да се отговори отрицателно. В обясненията си от 26.07.2005 г., съдържащи се по административната преписка, Николова заявява, че още на 2.06.2005 г. е разбрала от органите на НОИ, че починалият й съпруг няма да получи друга пенсия, а тя отказва да възстанови процесната сума, тъй като не я е изтеглила. Едва след като се е развило производството за възстановяването, тя вече с жалбата от 22.02.2008 г. признава, че е получила пенсията. По делото липсват доказателства Николова да е изпълнила задължението си по чл. 14, ал. 1 от НПОС да уведоми органите на НОИ за смъртта на съпруга си. От писмо изх. № 17-8077 от 19.05.2008 г. на "Първа инвестиционна банка" АД става ясно, че средствата от сметката на Николов са изтеглени с дебитната му карта на 11.06.2005 г. от банкомат. Самият факт, че още на 2.06.2005 г. Николова се е осведомила, че друга пенсия няма да има, а към 26.07.2005 г. е твърдяла, че не тя е изтеглила процесната сума сочи, че лицето е извършило тегленето със съзнанието, че пенсията не се дължи. Въпреки това, действайки недобросъвестно е пристъпила към тази банкова операция. При тази фактическа обстановка не може да бъде приложена хипотезата на чл. 114, ал. 2 КСО, тъй като тя се отнася до добросъвестно получени суми. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата. Стигайки до същите фактически и правни изводи решаващият състав на Административен съд - София-град не е постановил решението си в нарушение на материалния закон, а при неговото съблюдаване. Ето защо касационната жалба се възприема като неоснователна, а това решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,