Решение № 16869 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9923/2011 г.

Решение № 16869 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9923/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 361 от 29.06.2011 г., постановено по адм. д. № 1032/10 г. Административен съд - гр. Плевен, трети състав, е отхвърлил жалбата на Павлин Михайлов Глузов от гр. Белене срещу заповед № 776 от 30.11.2010 г. на командира на поделение № 2880 - гр. Белене, с която на основание чл. 245, ал. 2 във вр. с чл. 244, т. 7 от ЗВОВСР и чл. 137, ал. 4 от ППЗОВС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратен договора му за военна служба и е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в мобилизационния резерв, като е осъдил жалбоподателя да заплати на под. 2880 - гр. Белене разноски по делото в размер на 150 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Павлин Михайлов Глузов от гр. Белене чрез пълномощника му адв. Дида Събева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Плевен е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Плевен, постановено по адм. д. № 1032/10 г. и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалваната заповед № 776 от 30.11.2010 г. на командира на поделение № 2880 - гр. Белене. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната командир на поделение № 2880 - гр. Белене чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд - гр. Плевен е отхвърлил жалбата на Павлин Михайлов Глузов от гр. Белене срещу заповед № 776 от 30.11.2010 г. на командира на поделение № 2880 - гр. Белене, с която на основание чл. 245, ал. 2 във вр. с чл. 244, т. 7 от ЗВОВСР и чл. 137, ал. 4 от ППЗОВС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратен договора му за военна служба и е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в мобилизационния резерв, за допуснато нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 114, т. 7 от Устава за войсковата служба на ВС на РБ, затова че, на 25.11.2010 г. към 11,30 часа в гр. Белене по време на домашен отпуск, след употреба на солидно количество алкохол, напада без причина и удря и поваля на земята психично болна жена - лицето Маргарита Павлова Везирова на 57 г., съставляващо тежко нарушение на военната дисциплина и нарушение на обществения ред и уронване на престижа на военната служба. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на обжалваната заповед, събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на заповедта. В тази насока са изложени мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, същата съдържа фактическите и правните основания за издаването й. Посочено е още, че при издаване й са спазени изискванията на административно-производствените правила. Съдът е формулирал и основният спорен въпрос между страните - дали заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, респективно дали жалбоподателят е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. Даден е положителен отговор на спорния въпрос, като са изложени мотиви защо съдът приема, че е извършено нарушение на съответните разпоредби от ЗОВСРБ. В тази насока съдът е дал вяра на показанията на свидетеля Митко Иванов, инспектор в РУП - гр. Белене, съответно не е дал вяра на показанията на свидетелите Ръжгев и Кирчев, като е изложил съответните мотиви в тази насока. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се сочат оплаквания неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но основните оплаквания са относно допуснати съществени процесуални нарушения, в резултат на което неправилно е приложен и материалния закон. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Такива на първо място са оплакванията, свързани с разпита, респективно назначаването на експертиза по отношение на пострадалото лице Маргарита Везирова. Спорните въпроси по делото са свързани с поведението на самия жалбоподател, а не с поведението на пострадалата. Видно от данните по делото съдът е опитал да извърши разпит на пострадалата, но поради психическото й състояние /за което е налице и съответна медицинска документация/ разпит не е могло да бъде проведен и същият е прекратен. От изложеното в жалбата така и не става ясно за какво следва да бъде назначена психиатрична експертиза, след като между страните по делото няма спор, че пострадалата има сериозно психично заболяване, което не й позволява да разбира свойството и значението на извършеното. Неоснователни са и оплакванията на касатора относно допуснати процесуални нарушения при кредитирането на свидетелските показания. От мотивите на съдебния акт е видно, че съдът е обсъдил всички свидетелски показания, с което е спазил нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Съдът е изложил и мотиви защо дава вяра на показанията на свидетеля Митко Иванов, съответно защо не дава вяра на показанията на свидетелите Ръжгев и Кирчев. Това е негово суверенно право съгласно чл. 172 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като изложените мотиви в тази насока са логически обосновани и се споделят от настоящата инстанция. Извършването на очна ставка между свидетелите е по преценка на съда /чл. 174 от ГПК/ , като неизвършването на такава не може да бъде разглеждано като съществено процесуално нарушение. Не могат да бъдат споделени и оплакванията досежно това, че съдът е извършил преквалификация на допуснатото нарушение, като е приел, че в обжалваната заповед поради грешка е записано чл. 114, т. 7, а не чл. 115, т. 7 от Устава за войсковата служба във въоръжените сили на Република България. Предвид изложеното като мотиви на заповедта и след съпоставка на двете разпоредби /първата определяща задължения, а втората установяваща забрани за кадровите военнослужещи/ правилно е прието, че е допусната техническа грешка в изписването на разпоредбата, нарушена от жалбоподателя. Не намират подкрепа във фактите по делото оплакванията, че решаващият съд не е обсъдил всички установени по делото факти и обстоятелства, че не е установил в какво точно се изразява дисциплинарното нарушение, че не е съобразено, че извършеното деяние съставлява престъпление от частен характер, което се преследва по тъжба на пострадалия, както и то е станало по време на отпуск. От мотивите на решението е видно, че административният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е прието, че след употреба на алкохол жалбоподателят е упражнил насилие, агресия, по отношение на лице с психическо заболяване, което съставлява нарушение на обществения ред и законите на страната, като в същото време уронва и престижа на службата. Дали извършеното деяние покрива и признаци на съответно престъпление е без значение на правната квалификация на дисциплинарното нарушение, доколкото наказанието е наложено за нарушение на разпоредби на ЗОВСРБ и УВСВСРБ, а не за извършено престъпление. Без значение е и обстоятелството, че нарушението е извършено по време на отпуск, тъй като разпоредбите на ЗОВСРБ и УВСВСРБ поставят изискване военнослужещия да спазва определено поведение, съобразено със законите, морала и обществения ред по всяко време, а не само при изпълнение на службата. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Плевен не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски по делото /юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, тричленен състав на пето отделение,