Решение № 6633 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11202/2014 г.

Решение № 6633 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11202/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Еляйдин Юсеин Чапан от гр. Карлово против решение № 1692 от 21.07.2014 г., постановено по адм. д. № 1360/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 14-0281-000160 от 4.04.2014 г. на началника на РУП - Карлово при ОД на МВР - Пловдив за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка; съобразил е в изводите си справка за отнетите контролни точки, която не е официална и е с противоречиво съдържание. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът - началникът на РУ "Полиция" - Карлово при ОД на МВР - Пловдив, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за основателна. Първоинстанционният съд е установил, че с оспорената заповед № 14-0281-000160 от 4.04.2014 г. на началника на РУП - Карлово при ОД на МВР - Пловдив на Еляйдин Чапан е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП. Съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Посочил е, че в акта са изложени фактическите и правни основания за прилагане на ПАМ, поради което заповедта съответства на материалния закон. За да обоснове правния си извод, съдът е обсъдил представената от органа справка за нарушител (л. 23 от първоинстанционното дело), приел е, че тази справка е описана в обстоятелствената част на оспорената заповед. По същество е заключил, че е осъществен фактическият състав на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, поради което са възникнали последиците на чл. 171, т. 4 ЗДвП. Решението е неправилно. Правно основание за издаване на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е нормата на чл. 171, ал. 4 ЗДвП, съгласно която на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление (задължение по чл. 157, ал. 4 от закона), същото се изземва. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения, като на основание чл. 2, ал. 1 Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм.), първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Следователно, материалноправните предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка изискват на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление на компетентния административен орган, при което крайният правопораждащ релевантен факт за отнемането на контролни точки е влизането в сила на наказателното постановление, установяващо нарушението, вида и размера на наказанието. Административният орган е издал оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка "отнемане на свидетелство за управление на МПС" на Еляйдин Юсеин Чапан, като е посочил правната норма, но не е изложил никакви фактически основания, въз основа на които е достигнал до правното заключение за прилагане на ПАМ. В административната преписка, изпратена по делото, се съдържа справка (л. 23), която не е официален документ - липсват трите имена на издателя, няма печат на органа, датата 30.05.2014 г. е допълнително вписана. По делото се съдържа още една справка, изготвена за целите на производството, която е с дата от информационната система 15.04.2014 г. - след издаване на акта. Съдържанието на представените от административния орган справки за наложените административни наказания по Закона за движение по пътищата и отнетите контролни точки на водача Чапан е различно. В самата заповед липсва изложение на конкретните фактически обстоятелства, които органът е събрал и съобразил при прилагането на ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. В случая, в оспорената заповед не са посочени конкретните фактически основания, които органът е съобразил, за да изведе правния си извод, че са налице основанията по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Издателят на акта е посочил само "при направена справка в СУ АНД се установи...". Коя справка и какви точно фактически констатации е установил, органът не е посочил. Не се е позовал и на друг предшествуващ и издаден във връзка с акта документ на помощен орган - съпътстващи предложения, докладни записки и други документи, които да се приемат като неразделна част от заповедта и от които да се извлекат конкретните фактически съображения, въз основа на които органът е приложил визираното в акта правно основание за прилагане на принудителната административна мярка. Оспорената заповед не съдържа каквито и да са мотиви във връзка с посоченото в акта основание за прилагане на ПАМ. Съдът проверява индивидуалния административен акт за наличието на реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и за фактическите основания за издаването му. Изписването на хипотезата на правната норма, без свързването на предвидените в нея условия и обстоятелства с конкретния казус не е изпълнение на задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсата на мотиви е нарушение на изискването за форма на акта, водещо до неговата незаконосъобразност и основание за отмяната му. В обжалваното решение съдът е обсъдил изпратените от административния орган доказателства и въз основа на тях е извел правните си заключения, което по същество е допълване на контролирания от него административен акт с мотиви от фактическа страна, което е недопустимо. Административният орган е длъжен да изложи фактически и правни основания при издаването на акта си, като в мотивите следва да прецени всички доказателства, които са от съществено значение за административния спор, чието разрешаване се цели с издаването на административния акт. Именно наведените от издателя на акта конкретни факти и обстоятелства, подведени под приложимата правна норма, са предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Липсата им засяга съществено и упражняването в пълен обем на правото на защита от адресата на акта. Предвид изложеното, като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което заповед № 14-0281-000160 от 4.04.2014 г. на началника на РУП - Карлово при ОД на МВР - Пловдив бъде отменена като издадена при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Воден от горното, Върховният административен съд