Решение № 13092 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7393/2017 г.

Решение № 13092 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7393/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Викмар 2012" ЕООД гр. Х., чрез адв. Г. М. против решение № 4533/11.04.2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 10058/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Касационният жалбоподател твърди, че представената по делото административна преписка е непълна. Посочва, че не са представени протоколи от извършени специализирани теренни проверки на място от 29.10.2013 г. и 02.11.2013 г., които съдържат проверка на физическите блокове, заявени от дружеството, както и писмо изх. № 70-2454/11.06.2014 г. на министъра на земеделието и храните по повод възражение от 27.12.2013 г. Жалбоподателят счита, че всички констатации, протоколи и проверки не са отчетени при издаване на атакуваната заповед на министъра на земеделието и храните. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед за заявените от дружеството площи. При условията на евентуалност поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - министър на земеделието, храните и горите чрез процесуалния си представител юрк. Н. Н. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представени писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение е била заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, понастоящем министър на земеделието, храните и горите за одобряване на окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспорването на административния акт по чл. 16г, ал. 4 /предишна ал. 2/ от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, е допустимо съгласно т. 2 от ТР № 6/11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. От фактическа страна съдът е установил, че "Викмар 2012" ЕООД, гр. Х. е земеделски производител, подал заявление за подпомагане за кампания 2013 г. Дружеството е участвало в административното производство по одобряване на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", като е направило възражения вх. № ВР-17/02.01.2014 г. Част от възраженията са уважени при одобряването на окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" (ПДЗС) видно писмо изх. № 70-2454/11.06.2014 г., в което са посочени спорните земеделски парцели, декларираната площ, площта извън специализирания слой ПДЗС преди възражението, площта извън ПДЗС след възражението и установената разлика. По критериите за законосъобразност по чл. 146 АПК, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Правомощията на министъра на земеделието и храните да одобрява специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" като част от СИЗП, съдът е извел от актовете от правото на ЕС, които определят условията и правилата за директно подпомагане на земеделските стопани и правомощията на министъра като централен едноличен орган на изпълнителната власт, със специална компетентност в областта на селскостопанската политика на държавата. Съдът е посочил, какво представлява системата за идентификация на земеделските парцели по чл. 33, ал. 1 и ал. 3 ЗПЗП, част която е и специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" (ПДЗС), който включва площите в добро земеделско състояние съобразно критериите на Наредба № 5/10.03.2010 г. Възраженията на дружеството - жалбоподател за допуснати процесуални нарушения в административното производство, съдът е отхвърлил като недоказани на основание чл. 16а, ал. 1 от Наредба № 105/22.08.2006 г. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила при събирането на доказателствата и нарушение на материалния закон. Неоснователно е възражението, че по делото не са събрани като доказателства писмо изх. № 70-2454/11.06.2014 г. на министъра на земеделието и храните и протоколи от 29.10.2013 г. и 02.11.2013 г. за извършени специализирани теренни проверки на място, които засягат и част от земеделските парцели, заявени за подпомагане от "Викмар 2012" ЕООД. Тези доказателства се съдържат в кориците на делото и са обсъдени в мотивите на обжалваното решение. Правилно съдът е приел, че дружеството - жалбоподател не оспорва фактическите констатации в посочените протоколи и не ангажира други доказателства, които да оборват коректността на извършената дешифрация (разчитане) на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно заснемане за 2013 г., въз основа на която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. По делото не е било спорно, че такава карта е изготвена за кампания 2013 г. по самолетно заснемане от 2013 г., в което попадат и земеделските парцели на "Викмар 2012" ЕООД, части от които са изключени от допустимите за подпомагане площи съгласно заповедта по чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /"Наредба № 105/2006"/. С определение от 18.03.2016 г. съдът е дал изрични указания на страните да представят доказателства и да направят доказателствени искания във връзка със становището си по предмета на спора. В тежест на жалбоподателя е било да установи, че изключените площи отговорят на условията за площи в добро земеделско състояние, което в случая не е изпълнено. Правилна е и преценката за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. В конкретния случай заповедта по чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105/2006 /в приложимата по време редакция от ДВ бр. 101/2012 г. в сила от 18.12.2012 г./, е издадена и окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" е изготвен след проверка на направеното от дружеството възражение, каквото е изискването на чл. 16г, ал. 1 от същата наредба. Видно от писмо изх. № 70-2454/11.06.2014 г. на министъра на земеделието и храните една част от възраженията на земеделския производител са уважени. С оглед изложеното, решението, с което жалбата е отхвърлена, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,