Решение № 4411 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13478/2016 г.

Решение № 4411 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13478/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г., чрез процесуален представител, против решение № 6112 от 7.10.2016 г. по адм. дело № 7041/2016 г. на Административен съд С.-град, с което жалбата на Георгиев против заповед № 3384з-161/9.06.2016 г. на Началника на 09 РУ-СДВР, за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд С.-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган, в предвидената от закона писмена форма. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата съдържа изискуемите в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, и е издадена при спазване сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съобразно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на наказанието ДНО е приел писмените обяснения на служителя, дадени на 9.06.2016 г., като от административния орган са събрани доказателства и са отчетени всички относими обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. Не се кредитират възраженията в касационната жалба. Разпоредбите на чл. 207 от ЗМВР са неприложими в процесния случай, тъй като не се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина. Процедурата по чл. 205 и сл. от ЗМВР в конкретния случай е спазена, като няма данни по делото правото на участие в дисциплинарното производство на наказаното лице да е била нарушено. Твърденията за нарушение правото на защита на Г. Г. поради неспазване правилата залегнали в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г., и наричана по-долу Инструкцията/, не се споделят от настоящия състав. По отношение прилагането на цитираната Инструкция, съответствието на същата с по-високия по степен нормативен акт - ЗМВР и осигуряване правото на участие на наказаното лице в дисциплинарното производство са изложени подробни мотиви от АССГ, които се възприемат и от касационната инстанция. Следва се отбележи, че Инструкцията е приета с цел да осигури, а не да препятства изпълнението на правилата по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания в ЗМВР. Наличието на противоречия и несъответствия между Инструкцията и ЗМВР, включително изразено в прекаленото формализиране в Инструкцията на процедурата по установяване на дисциплинарно нарушение, във всеки конкретен случай следва да се тълкува относимо към спазване регламентираната в по-високия по степен нормативен акт процедура, при което нарушение от категорията на съществените ще е налице само при установяване неспазване на въведената организация организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания с Инструкцията, което води и до нарушение на установените от законодателя правила за провеждане на дисциплинарното производство в ЗМВР. В този смисъл неизготвянето на протокол по образец по чл. 25 от Инструкцията, както и факта, че дадените обяснения от касатора не са по образец, не представляват нарушения от категорията на съществените, тъй като по никакъв начин не е препятстват лицето, срещу което се води дисциплинарното производство да осъществи своевременно и адекватно правото си на защита. Не е необходимо даденото писмено обяснение по чл. 206 от ЗМВР да е адресирано изрично до ДНО. Релевантно за спазване на процедурата в процесния случай е наличието на дадено от Георгиев писмено обяснение след запознаване със справка рег. № 3384р-11141/3.06.2016 г., в която са обобщени установените факти и е предложено налагане на конкретно дисциплинарно наказание на служителя, и запознаването на ДНО с обяснението, установено с поставена изрична резолюция на стр. първа от същото, с дата 9.06.2016 г. В съответствие с относимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание са изпълнени. Според посочената правна норма като дисциплинарно нарушение е определено неизпълнение на служебните задължения. В конкретния случай е установено, че касатора, по време на проведено дежурство на 13.04.2016 г., след като е приел по спешния телефон ЕЕН112 обаждане от И. И., не е провел разговор с подаващия сигнала и не е изпратил служители на място за установяване на обстановката, приемайки, че адреса е посещаван по-рано през деня, като същевременно не е информирал лицата, които следва да вземат решение да не бъде изпратен патрул на адреса, а именно началника на РУ при СДВР, дежурния или старши дежурния в ОДЦ на СДВР. Георгиев не е извършил в качеството му на оперативен дежурен в 09 РУ СДВР разпределение на сигнал по ЕЕН112, постъпил за същия адрес от друго лице и не е преценил възможността да бъде извършено престъпление или друго нарушение в последващ времеви момент. Налице е неизпълнение на служебни задължения съгласно длъжностна характеристика рег. № 513р-15992/08.06.2015 г. за младши оперативен дежурен в група ОДЧ в РУ на СДВР, съгласно които заемащия длъжността "разпределя постъпващите сигнали по ЕЕН112 и извършва контрол чрез GPS-системата на автопатрулите по единната разстановка на територията на РУ при СДВР". Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че безспорно е установено по делото виновно поведение от служителя, като съзнателното неизпълнение на посочените по-горе служебни задължения, е предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Не са представени доказателства, опровергаващи извършеното и описано в заповедта дисциплинарно нарушение, поради което е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Г. И. Г. за неизпълнение на служебни задължения- чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, и съответно е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца по чл. 200, ал. 1, т. 11, от ЗМВР. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително при правилно кредитирани показания на свидетеля Е. Л. и дадените от служителя писмени сведение и обяснение. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. По отношение определянето размера на наложеното наказание първоинстанционния съд е изложил мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК . Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, съобразно ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение