Решение № 3369 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13267/2013 г.

Решение № 3369 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13267/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на Светла Иванова Ялъмова от гр. София против решение № 4249/26.06.2013 г. по адм. дело № 4227/2011 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изп. директор на АГКК относно нанасянето на границата между имоти с идентификатори № 68134.2043.100 и № 68134.2043.152. С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопоризводствените правила се иска отмяна на обжалваната част от решението и постановяване на друго за отмяна на заповедта. Ответната страна Людмил Ламбрев Чиров оспорва жалбата като неоснователна и необоснована. Изп. директор на АГКК не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която обжалваната част е неблагоприятна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови решението в обжалваната му част, административният съд приема, че спорната граница е нанесена в КК законосъобразно по съществуващата на място материализирана ограда. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР вр. чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, в приложимата й според чл. 142, ал. 1 АПК редакция към издаването на оспорената заповед, границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от специално означеното с регламентирани трайни знаци местоположение върху терена, съществуващите на място материализирани граници, кадастралните планове, регулационни планове, карти, планове и друга документация. Когато собственик на ПИ претендира, че негова граница се различава от съществуващата на място, е длъжен да ги означи с трайни знаци за своя сметка, за което се съставя протокол по образец, одобрен от изп. директор на АГКК, който се подписва от правоспособно лице и от собствениците, съответно носителите на друго вещно право върху съседните поземлени имоти - чл. 39, ал. 5 от Наредба № 3. Този протокол по същество замества акта за непълноти и грешки, като подписването му от всички заинтересувани лица изразява съгласие по отношение местоположението на границата. В случая е безспорно установено със събраните по делото доказателства, вкл. заключения по съдебно-технически експертизи, че спорната граница е нанесена в оспорената КК по съществуващата на място ограда-телена мрежа на метални и бетонови колове. Правилен е изводът на съда, че това нанасяне е законосъобразно- в съответствие с приоритета по т. 2, чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г., защото по делото липсва протокол, съставен и подписан по предвидения за това начин, за означаване с трайни знаци на друга граница, различаваща се от съществуващата на място. Този протокол не може да бъде заместен от контролното геодезическо заснемане и скицата, отразяваща границата по действащия регулационен план, защото към момента на одобряване на КК приоритет при установяване на границите има съществуващата на място материализирана граница, а не регулационната граница. Спорът за граница не е основание за отмяна на заповедта за одобрение на КК, а за изменението й след разрешаването му по общия исков ред. Неоснователен е и касационният довод за допуснато нарушение на закона поради неотчитане на съществени нарушения на специалните административно-производствени правила при издаване на акта. Неизвършването от органа на повторна проверка и замервания на място не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото не се отразява на крайния резултат. Законосъобразното нанасяне на спорната граница в КК е по съществуващата на място материализирана граница, която правилно е установена от административния орган при изработването на КК. При неоснователност на касационните доводи обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображение. я и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,