Решение № 7850 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5593/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. Н. М., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител служебен адвокат Р. Георгиев, против решение 3957 от 17.04.2025 г., постановено от Административен съд Хасково X състав, по адм.д. 681/2025 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд относно отказа на ответника да се предостави поискания от жалбоподателя статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът счита, че съдът неправилно е преценил личната бежанска история на Х. Н. М., в която се съдържат данни, че е напуснал страната по произход поради въоръжения конфликт, който е с характер на гражданска война и се отличава с безогледно насилие и разрушения на сгради и инфраструктура в населените места на територията на страната, включително в селището в Сирия, където е живял жалбоподателят преди да напусне страната си по произход. Поддържа, че този въоръжен конфликт създава реална опасност за сигурността и живота на чужденеца и това се потвърждава от данните на приложената към административната преписка справка за Сирийска арабска република относно политическите и икономически условия и състоянието на сигурността в страната. Жалбоподателят изразява становище, че в съответствие с международноправните актове, за предоставянето на бежански статут личното положение на кандидата следва да бъде конкретно преценявано от съда, доколкото има данни, че същият не е отбил военната си служба и съществува заплаха за преследване от властите в Сирия заради условията на провежданата мобилизация. Според касатора изводите на Административен съд Хасково за липсата на предпоставките на чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ не съответстват на правилна преценка на ситуацията по отношение на въоръжения конфликт в Сирия, предвид данните от приложените по делото справки от 14.03.2025 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ. Позовава се на твърденията в проведеното с кандидата интервю, в които сочи, че е напуснал държавата си по произход главно поради насилието и заплахите за живота и сигурността си, които не са ценени с оглед принципа на забрана за връщане / non refoulment /, регламентиран в правната норма на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен старши юрисконсулт М. Кръстева, която в съдебно заседание пледира за отхвърляне на касационната жалба и за потвърждаване решението на Административен съд Хасково като правилно и законосъобразно постановено. Позовава се на представени по делото справки относно актуална обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. и 01.07.2025 г., както и две справки, касаещи отбиването на военна служба в Сирия, възможностите за освобождаване от нея и налагането на наказания в тази връзка. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото, за да достигне до извод за липсата на основанията за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, съдът подробно и аргументирано е обсъдил всички елементи на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, съотнесени към конкретните фактически установявания по настоящото дело. Според участващия по делото прокурор ноторно известно и без представените по делото справки е, че президентът на Сирийска арабска република Б. А. е свален му от власт на 8 декември 2024 г., при което опасността и напрежението в Сирия намаляват, и се констатира значително подобрение на обществено-политическата обстановка. С оглед разказаната бежанска история, поддържа, че опасенията от преследване и наказание за дезертиране или за опит за бягство от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията в глава V, буква В от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец , издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците; че не може да се направи извода, че личното и общественото положение на касатора предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в Сирия и спорадичните проблеми със сигурността там. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Х. Н. М. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, против неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 3957 от 17.04.2025 г. е отхвърлена жалбата на Х. Н. М., гражданин на Сирия, против решение 2035 от 27.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС. С това решение, поради липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на основание чл.75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Хасково е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, при стриктно спазване на процесуалните изисквания при провеждането на административното производство и по издаването на обжалваното решение. Според първоинстанционния съд актът е постановен в съответствие с материалния закон и неговата цел, тъй като компетентният орган е извършил преценка на всички сочени от молителя факти, както и представените с административната преписка писмени доказателства, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че чужденецът не е заявил конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ. Според първостепенния съд изтъкнатите в хода на административната процедура причини за напускане на Сирия не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване, предвид изричното му изявление, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход - Сирия; не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие; не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия. Обсъдени са включително твърденията на жалбоподателя, че е напуснал исляма и това би довело до неговото убийство. Съдът е преценил, че относими доказателства в тази насока не са събрани, от което следва обоснованият извод, че не е налице опасност за жалбоподателя с оглед неговата религия. Изяснено е, че напускането на Сирия, а впоследствие и на Турция, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставянето на международна закрила. Конкретно заявените причини са лошото икономическо и битово положение в Сирия, обуславящи основната му цел да отиде и остане в Германия. Същевременно, според съда липсват и категорични доказателства за твърдяното от жалбоподателя, че е търсен да отбие военната си служба. На следващо място, първостепенният съд е преценил, че информацията от представената с административната преписка справка на ДАБ за обстановката в Сирия, представените в хода на съдебното производство две допълнителни справки, както и общодостъпната информация от различни медии, не дава основание да се изведе обоснован извод за приложимост на чл. 9 ЗУБ по отношение на оспорващия. Изяснено е, че в настоящия случай не се доказва случай реална опасност от тежки посегателства спрямо Х. Н. М., измежду изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, а личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Според решаващия съд ответният административен орган е извършил законосъобразна преценка на липсата на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1 3 ЗУБ, при съобразяване на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО и решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07 и информацията, че ситуацията в Сирия не достига до границите на мащабен въоръжен конфликт и поради липсата на тежки заплахи във връзка с такъв. В оспорения акт на председателя на ДАБ при МС обосновано е прието, че в страната по произход Сирия се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация, като е анализирана степента на индивидуална опасност в провинция Хасака. Според съда не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие, а напротив - тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. Тези данни, според съда, се потвърждават както от приложените по делото справки, изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, така и от журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg и редица други български, а и световни медии, позоваващи се на агенция Ройтерс. Решаващият съдебен състав е преценил и че липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, тъй като жалбоподателят не сочи доказателства член на неговото семейство, по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ, да има предоставена международна закрила. Обсъдено е, че за Х. Н. М. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, както и че поради това, че доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, чуждият гражданин е мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации /ВКБООН/. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото Административен съд Хасково точно е констатирал, че административното производство пред ДАБ е започнало по молба на кандидата за предоставяне на международна закрила с вх. 4924 от 04.12.2024 г., която е втора по ред, след като по първата е било постановено решение 19936 от 06.12.2023 г. на зам. - председател на ДАБ при МС, с която производството за предоставяне на международна закрила е прекратено. Въз основа на молбата и подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ е установено, че Х. Н. М. е гражданин на Сирия, роден на [дата]. в Сирия, Хасака, с етническа принадлежност - [етническа принадлежност], вероизповедание: [вероизповедание], семейно положение неженен, с [заличен текст]. Според обективираното в протокол от проведено интервю с рег. УП 30584 от 06.02.2025 г., чуждият гражданин е напуснал Сирия нелегално през месец февруари 2023 г. и преминал в Турция, където останал 6-7 месеца. Впоследствие влязъл в България нелегално на през месец август на 2023 г., като преминал границата със стълба заедно с група от 80 души; с тази група вървели през планина около пет часа, а след това ги качили на тир. После били заловени, чуждият гражданин бил настанен в РПЦ-Харманли, откъдето избягал и заминал за Германия, която била първоначалната му посока. Описал е, че в Германия останал около една година, но го хванали и върнали обратно в България, защото по подадената там молба за закрила получил отказ. Според разказаната бежанска история в Сирия останало цялото му семейство, което живеело в [населено място], област Хасака. Чуждият гражданин изрично посочва, че не е бил арестуван и осъждан; не е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не е членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка; не е имал проблеми с официалните власти в страната. Молителят твърди, че е напуснал Сирия заради войната, заради казармата и заради лошото материално положение, като съобщава за инциденти с негови роднини в периода 2014 г. 2020 г. Кандидатът е обяснил, че е напуснал исляма /в проведеното интервю сочи, че вече е [заличен текст] и не вярва в нито една религия/ и ако се завърне в Сирия близките му щели да го убият. Други заявени от молителя причини да напусне страната си на произход са, че там няма ток, вода, имало материални проблеми и било лошо. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е формирал обосновани правни изводи. Касационният съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че текстът на чл. 8, ал. 1 ЗУБ регламентира установяване на основателни опасения от преследване на кандидата за убежище в държавата му по произход, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, като по тези причини това лице не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: държавата и партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, както и недържавни субекти, ако в конкретния казус може да бъде доказано, че държавата или партии или организации, контролиращи значителна част от нейната територия, вкл. международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследването. Действията на преследване могат да бъдат: физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Безспорно причините за напускането от жалбоподателя на държавата му по произход, изложени в проведеното от ДАБ интервю, не са включени в обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, с оглед на което първостепенният съд е извел правилен извод, че в случая не е налице основание за предоставяне на претендирания бежански статут, тъй като не е спорно обстоятелството, че чужденецът не е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, а и спрямо него не е било упражнявано физическо насилие и същият не е бил обект на репресии. Без фактическа и правна обосновка са твърденията на касатора, че личната бежанска история на Х. Н. М. е била неправилно преценена. Първостепенният съд подробно е обсъдил актуалната информация относно политическата и икономическа обстановка в Сирия, включително за област Хасака, където е живял чуждият гражданин преди да напусне страната. Обстановката в тази държава, особено след падането на режима на Б. А. не дава основание да се смята, че съществува опасност за живота и сигурността на жалбоподателя, в случай че бъде върнат в държавата по произход. Освен това, не може да бъде споделено становището на касационния жалбоподател, че съдът не е ценил данните, че молителят не е отбил военната си служба и съществува заплаха за преследване от властите в Сирия заради условията на провежданата мобилизация. Пред настоящата инстанция е представена справка с вх. МД-02-160 от 14.03.2025 г. относно обстоятелствата подлежат ли на наказания лицата, неявили се отбиване на редовна военна служба и имат ли възможност лицата, които не се явяват на военна служба, по тяхно желание да бъдат освободени от същата. От съдържащата се информация става ясно, че опозиционните сили, свалили президента на Сирия Б. А., заявяват, че предоставят амнистия на целия военен персонал, призован на служба при бившия режим. Посочено е, че военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто [заличен текст] обявява обща амнистия. В представената справка с вх. МД-02-194 от 03.04.2025 г. се съдържа информация за отбиване на редовна военна служба и това кои лица подлежат на редовна военна служба, кои се освобождават и какъв е срокът на тази служба. Според данните от тази справка през февруари 2025 г. няколко източника съобщават, че президентът на сирийското временно правителство А. Ш. е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. Изложеното опровергава опасенията на касатора, че при завръщането си в Сирия подлежи на задължителна мобилизация или че го очаква затвор, поради това че е избягал, за да не отслужи. Първостепенният съд се е произнесъл обосновано и изчерпателно във връзка с възраженията на оспорващия за наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Детайлно е разгледал визираните от закона основания за получаване на горепосочения статут и ги е съпоставил с бежанската история на жалбоподателя, както и с актуалната обстановка в Сирия. Нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ регламентира, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Настоящият съдебен състав възприема тезата на решаващия състав на Административен съд Хасково и на ответника, че в случая няма законово основание да се приеме, че кандидатът е напуснал Сирия поради наличие на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Самият жалбоподател не твърди и не сочи доказателства, спрямо него да са предприети такъв вид конкретни действия от официалните власти или от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. От страна на касатора не са посочени и обстоятелства, визирани се в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, изразяващи се в изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Задълбочено са били изследвани обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като първостепенният съд вярно е посочил, че в тази разпоредба се включват обстоятелства, свързани с тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Правилно е съобразено, че наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, каквито обаче не се установяват в конкретния случай, включително с оглед разясненията дадени в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07. Издателят на процесния административен акт е правилно е отчел данните от приложената по преписката справка за Сирия, според която действително в страната има вътрешен въоръжен конфликт, който обаче не обхваща територията на цялата държава, а е в отделни области и степента на конфликта не достига такова ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, ако бъде върнато в страната, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална заплаха. От значение е и обстоятелството, че самият жалбоподател е заявил пред ДАБ, а и в проведеното пред първата инстанция съдебно заседание, че семейството му и към настоящия момент живее в Сирия, в [населено място], област Хасака. Твърдението, че Х. Н. М. подлежи на военна служба, не представлява основание за промяна на правните изводи на председателя на ДАБ, включително по изложените по-горе мотиви на настоящото съдебно решение относно тенденцията към доброволно набиране на войници и обявената обща амнистия на лицата призовани за задължителна служба. Освен това, в случая липсват каквито и да било доказателства, че чуждият гражданин е бил призоваван за военна служба, независимо от твърденията, че баща му е получил призовка, след като през [година] е навършил [възраст] /така според проведеното интервю, л. 31 от първоинстанционното дело/. В хода на касационното производство правните изводи на административния орган и първостепенния съд са потвърдени изцяло от приетите като доказателство актуални справки относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. и 01.07.2025 г. /вх. МД-02-262 от 19.05.2025 г. и вх. МД-02-367 от 01.07.2025 г./. Акцентът в най-новата справка е, че в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ от 26 юни 2025 г. се посочва, че към 26 юни 2025 г., считано от 8 декември 2024 г., около 628 029 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. С това общият брой на сирийските граждани, завърнали се в Сирия от началото на 2024 г., става 988 869 души, като тази цифра е изчислена въз основа на триангулация на данни от Сирия, Турция, Ливан, Йордания, Ирак, Египет и други държави. По отношение па вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26 юни 2025 г. /считано от 8 декември 2024 г./ 1 513 861 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Личните обстоятелства относно молителя са били предмет на подробен анализ, въз основа на които правилно е преценено, че не са налице необходимите елементи в подкрепа на молбата за международна закрила. Неоснователно е развито в касационната жалба оплакване за постановяване на обжалваното решение в противоречие с принципа "non-refoulеment" /забрана за връщане/. Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/. Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход - Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Ето защо, след като евентуалното завръщане на жалбоподателя в страната по произход няма да застраши неговите живот и здраве, и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът non-refoulement . Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите както на административния орган, така и на съда, че Х. Н. М. е мигрант, а не бежанец, защото още в административното производство чуждият гражданин е заявил, че неговата крайна цел е Германия. Изложеното ясно показва, че целта на влизането му в Република България не е получаване на международна закрила в тази държава, а използването ѝ като транзитен пункт за миграция към друга страна на ЕС по лични и икономически причини. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,