Решение № 3396 от 31.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), депозирана чрез процесуален представител, срещу Решение 3560 от 27.05.2022 г., постановено по адм. дело 1225/2022 г. от Административен съд София-град, в която са развити съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, като бъде постановено ново по същество, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. и се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Ответната страна - Ню Проджектс Консулт ЕООД, [ЕИК], с адрес на управление гр. София, [жк], [улица], представлявано от М. Рашева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Моли да бъде потвърдено същото.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По подборно изложени в писмено становище съображения предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество, на наведените в нея съображения, е неоснователна.

Производството пред първостепенния съд е образувано, след като с Решение 1033 от 04.02.2022 г. по адм. дело 11275/2020 г. по описа на ВАС е отменено Решение 4574 от 12.08.2020 г., постановено от по адм. дело 13149/2019 г. от Административен съд София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ.

Административен съд София-град е сезиран с искова молба, основана на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която Ню Проджектс Консулт ЕООД е предявил обективно съединени искове срещу Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), както следва:

1. Иск за заплащане на претърпени от дружеството имуществени вреди, вследствие незаконосъобразно бездействие на Държавен фонд Земеделие за изпълнение на нормативно установено задължение да се произнесе в рамките на нормативно определен срок, по подадена от ищеца заявка за плащане, като я уважи или отхвърли, в размер на сумата от 2 548. 57 лв. (заявка за плащане 04/22/160518/89849 от 06.02.2019 г. по схема Училищен плод ), представляваща лихва за забава за периода от 07.05.2019 г. до 05.06.2019 г. върху сумата от 305 828. 64 лв., явяваща се финансирането, което е следвало да получи, в качеството му на заявител по смисъла на Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема Училищен плод и Схема Училищно мляко ;

1. Иск за заплащане на претърпени от дружеството имуществени вреди, вследствие незаконосъобразно бездействие на Държавен фонд Земеделие за изпълнение на нормативно установено задължение да се произнесе в рамките на нормативно определения срок, по подадена от ищеца заявка за плащане, като я уважи или отхвърли, в размер на сумата от 210. 56 лв. (заявка за плащане 01/22/160518/89849 от 07.02.2019 г. по схема Училищно мляко ), представляваща лихва за забава за периода от 07.05.2019 г. до 07.06.2019 г. върху сумата от 23 687. 72 лв., явяваща се финансирането, което е следвало да получи, в качеството му на заявител по смисъла на Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема Училищен плод и Схема Училищно мляко .

1. Заплащане на законната лихва върху главниците по първия и втория иск, считано от предявяване на исковата молба 20.11.2019 г. до окончателното заплащане на сумите на обезщетението.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е приел иска за основателен и е осъдил Държавен фонд Земеделие , да заплати на Ню Проджектс Консулт ЕООД, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обезщетение за имуществени вреди, съизмерими със законната лихва за забава за периода от 07.05.2019 г. до 05.06.2019 г. върху сумата от 305 828,64 лв. в размер на 2 548. 57 лв. по отношение на подадена Заявка за плащане 04/22/160518/89849 по схема Училищен плод и обезщетение за имуществени вреди съизмеримо със законната лихва за забава за периода от 08.05.2019 г. до 06.06.2019 г. върху сумата от 23 687. 72 лв. в размер на 197. 40 лв. по отношение на подадена Заявка за плащане 01/22/160518/89849 по схема Училищно мляко , ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на предявяване на исковете на 20.11.2019 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 50 лева разноски по делото, като e отхвърлил иска в останалата му част за сумата над 197. 40 лв. до 210. 56 лв., като неоснователен и недоказан.

Решението е обжалвано от касатора в осъдителната му част, като в останалата му част, с която искът е отхвърлен, решението не се обжалва, поради което в тази част е влязло в сила и не подлежи на касационен контрол.

За да постанови решението си съдът е приел, че е изпълнена хипотезата на чл. 18, ал. 6 от Наредбата констатирана е нередовност на подадените документи и непълнота в заявените данни, които са отстранени чрез предоставяне на допълнителни и/или нови документи. В тази връзка е направил извод, че това би довело до удължаване на срока за плащане с толкова работни дни, по аргумент на чл. 19, ал. 4, изречение второ от Наредбата, колкото са били нужни за отстраняване на констатираните нередности и/или непълноти.

В конкретния случай, от данните по делото се установява, че Заявка за плащане 04/22/160518/89849 по схема Училищен плод , е подадена на 06.02.2019 г., а Заявка за плащане 01/22/160518/89849 по схема Училищно мляко на 07.02.2019 г., в съответствие със сроковете, визирани в чл. 18,

ал. 1 от Наредбата.

Установена е и настъпила за ищеца вреда, изразяваща се в липса на своевременно получено финансиране, която вреда е в причинна връзка с отменения административен акт. Плащането по подадените заявления е следвало да бъде извършено най-късно до 06.05.2019 г. и до 07.05.2019 г., което не е сторено. Налице е забава по отношение на плащане на дължимата сума по заявките на дружеството: за изпълнение на задължението по Заявка за плащане 04/22/160518/89849 по схема Училищен плод - от 07.05.2019 г. до 05.06.2019 г. (при осъществено плащане на 05.06.2019 г.) и за изпълнение на задължението по Заявка за плащане 01/22/160518/89849 по схема Училищно мляко от 08.05.2019 г. до 06.06.2019 г. (при осъществено плащане на 06.06.2019 г.).

Забавата в изплащането на оторизираните суми, според съда, се дължи на некоректното поведение на ответника и това некоректно поведение е приравнено на бездействие по смисъла на закона.

Бездействието е в пряка причинна връзка с настъпилите за ищеца вреди, които ответникът следва да обезщети.

На следващо място първостепенния съд е приел още, че претенцията за лихви за забава се основава и на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение.

Решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на решаващия съд, към които препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК.

Конкретната претенция на ищеца има за предмет обезщетение за настъпила имуществена вреда, представляваща равностойността на законната лихва за забавено плащане, признато от ответника за дължимо и платено в по-късен от момента от този, в който е следвало да бъде извършено.

Претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на

чл. 86 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е установено, длъжникът дължи обезщетение ведно със законната лихва върху главницата (обезщетението). В случая обаче не се касае за лихва, дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, предмет на обсъждане в мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. 3/2004 г. ОСГК, а за самото обезщетение (пропуснатата полза), което само се приравнява на законната лихва по чл. 86 ЗЗД.

Доколкото вредите пропуснати ползи - поради неизпълнение на парично задължение в срок, са настъпили вследствие на незаконосъобразна административна дейност и не е предвиден друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (вж. Решения по адм. дело 6695/2020 г., адм. дело 917/2017 г. на трето отделение на ВАС и др.). Това е така, тъй като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че ищецът се е справил с доказателствената тежест и е установил, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, наличието на комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата.

С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение