Решение № 8046 от 21.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Махмуд, гражданин на Сирия, роден на [дата]., подадена чрез адвокат Т. Илиев от САК в качеството му на процесуален представител, срещу Решение 2976/ 03.05.2023 г., постановено по адм. дело 3835/ 2023 г. на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 4078 ПАМ 148/ 01.04.2023 г. на началник сектор РКЦ на РДГП Драгоман. В касационната жалба са подробно развити съображения за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, АПК. Счита се, че необосновано първостепенният съд е приел, че е налице предпоставката по чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО и чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за налагане на най-тежката обезпечителна мярка принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ. Смята се, че неправилно и в противоречие с доказателствата по делото е прието, че чуждият гражданин е имал възможност да заяви всички относими към личното му положение обстоятелства в рамките на различните производства срещу него - задържане за 24 часа, досъдебно производство за престъпление по чл. 279 НК, наложената му ПАМ Връщане, така че по отношение на него да не бъде вземана процесната обезпечителна мярка. Моли да се отмени решението на административния съд и спорът се реши по същество, като бъде отменен оспореният административен акт и се постанови незабавното освобождаване на чужденеца. Касационният жалбоподател и неговият представител редовно призовани в открито съдебно заседание не се явяват. Ответникът- Началник сектор РКЦ на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) Драгоман не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за неоснователни оплакванията за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на закона, тъй като съдът е събрал всички възможни допустими и относими доказателства, които е подложил на обстоен анализ, и е установил правно- релевантните факти, въз основа на които е формулирал правилни правни изводи. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Махмуд, гражданин на Сирия, срещу заповед 4078 ПАМ 148/01.04.2023 г. на началник сектор РКЦ на РДГП- Драгоман, с която, на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е принудително настанен в специализиран дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция. Видно от данните по административната преписка, цитирана в заповедта като преписка 4078р-4948/01.04.2023 г. по описа на РДГП-Драгоман, със заповед 4078 ПАМ 147/01.04.2023 г. на същия административен орган на М. Махмуде наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "връщане до страна произход - Сирия", на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 и чл. 41, т. 4 ЗЧРБ. Във връзка с обезпечаване на нейното изпълнение е издадена и процесната заповед, с която чужденецът е настанен в СДВНЧ за срок до отпадане на пречките за изпълнението на ПАМ и организиране извеждането му от Република България, но не повече от шест месеца. Предвид установеното по делото от фактическа страна, въз основа на представените доказателства, с обжалваното решение на АССГ жалбата на чужденецът е отхвърлена като неоснователна. В мотивите е посочено, че заповедта за принудително настаняване в СДВНЧ към Дирекция "Миграция е издадена от компетентен орган, предвид оправомощаването на началника на сектор РКЦ при РДГП-Драгоман със заповед 4078з-1525/20.10.2022 г. на ВПД директора на РДГП-Драгоман на основание чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия закон и неговата цел. С решението е прието, че в докладната записка, към която препращат мотивите на заповедта, органът е установил, че по отношение на жалбоподателя съществува опасност от укриване, поради което следва да бъде обезпечено изпълнението на наложената ПАМ връщане. Според съда изводът за опасност от укриване прави безпредметно установяването, респективно обсъждането на приложимостта на други, по-леки предвидени в закона мерки (подписка или парична гаранция). От показанията на разпитаната като свидетел Д. Георгиева, не се установявали относими към обстоятелства § 1, т. 4 ДР на ЗЧРБ данни, които да опровергаят извода за наличие на опасност от укриване на лицето. Освен това съдът е приел, че представената към жалбата декларация, че чуждият гражданин не разполага нито с доходи, нито получава доходи от друго лице, противоречат на твърденията на свидетелката за предоставяно подпомагане, в това число и след принудителното настаняване. Решаващият съд е обосновал защо не са налице данни за "подкрепяща среда в страната" - за лични или семейни отношения, които на основание чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ да бъдат съобразени или взети предвид от административния орган. Преценил е, че жалбоподателят е могъл да заяви всички относими към личното му положение обстоятелства в рамките на водените срещу него производства за задържане за 24 часа, досъдебно производство за престъпление по чл. 279 НК, наложената му ПАМ "връщане" и производството по издаване на процесната заповед. Съдът е съобразил и че по отношение на жалбоподателя не само е постановен отказ да му бъде предоставена международна закрила, но е налице отказ да бъде допусната негова последваща молба за такава закрила до производство, поради това, че е мотивирана с документ, създаден единствено за нуждите на това производство, като включително за чуждия гражданин е получено отрицателно становище на ДАНС за предоставяне на такава закрила. Административният съд е анализирал понятията незаконно пребиваващ чужденец по смисъла на ЗЧРБ и Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО). Обсъдил е приложимите норми на Директивата, предвид обстоятелството, че по отношение на чужденеца не е налице висящо производство по предоставяне на международна закрила. В заключение е прието, че са налице и материалноправните основания за издаване на заповедта, визирани в чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, а данните за възможност да бъде приложена по-лека мярка, представени пред съда, могат да бъдат представени пред органите на Дирекция Миграция, които да извършат преценка дали да променят настаняването при гаранциите, декларирани от българската гражданка. Решението е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена по делото фактическа обстановка, обусловена от данните от приобщените по делото доказателства, административният съд е достигнал до обоснован и съответен на закона извод за законосъобразността на атакуваната пред него заповед. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за липса на предпоставките на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО и чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. На първо място в обжалваното решение административният съд не се 3 позовавал на нормата на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, според която държавите- членки не могат да удължават посочения в параграф 5 срок освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: а) липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или; б) забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. Тази норма е неотносима към предпоставките за задържане на чуждия гражданин в СДВНЧ. Както правилно обаче е отбелязано от първостепенния съд, в Глава IV - Задържане с цел извеждане на Директивата са визирани предпоставките, при наличието на които може да бъде задържано лице с цел извеждането му от страната. Така според чл. 15, § 1, буква а от Директива 2008/115/ЕО, освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите-членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процеса на извеждане, и по-специално когато е налице опасност от укриване. Освен това съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер, тъй като следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Съгласно § 1, т. 4в ДР ЗЧРБ, "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предвидените в закона материалноправни предпоставки за издаване на заповедта, с която се прилага мярката "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци". Този извод е съобразен и с практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 10.03.2022 г. по дело С-519/20, т. 37), според която единствено в хипотезата, когато има опасност с оглед преценката на всеки конкретен случай поведението на заинтересованото лице да осуети изпълнението на решението за връщане под формата на извеждане, държавите членки могат да го лишат от свобода, като го задържат. Първостепенният съд е изложил обстойни и ясни мотиви относно възможността за налагане на друга по-лека мярка,които се споделят изцяло и от касационната инстанция. Обосновано е приел, че към момента на постановяване на обезпечителната мярка принудително настаняване в СДВНЧ няма данни чужденецът да разполага със средства за издръжка (каквито впрочем е посочил, че не притежава включително в представената към първоначалната жалба декларация), не е декларирал адрес, на който желае да пребивава, не притежава и документи, място за живеене на територията на страната, социална подкрепа от близки и роднини. От тези правнорелевантни факти следва извод, че към момента на издаване на процесната заповед по-лека принудителна мярка е била неефективна, а освен това и трудно осъществима, а прилагането ѝ би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на ПАМ. Представените едва в хода на производството пред първата инстанция доказателства за възможността да бъдат приложени по леки обезпечителни мерки по чл. 44, ал. 5, т. 1 и т. 3 ЗЧРБ могат да бъдат основание за последваща преценка на административния орган на индивидуалните обстоятелства и на опасността от укриване или на осуетяване на връщането по друг начин. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно, и в противоречие с доказателствата по делото е приел, че чуждият гражданин е имал възможност да заяви всички относими към личното му положение обстоятелства в рамките на различните производства срещу него. Това твърдение е доразвито с възражението, че още в първоначално подадената жалба е обърнато внимание за допуснатото от административния орган съществено нарушение, изразяващо се в нарушение на чл. 26 и чл. 34 АПК. Според настоящата касационна инстанция регулираните от ЗЧРБ обществени отношения и индивидуалната преценка на обстоятелствата по случая предопределят незабавното произнасяне на органа в защита на важен държавен и обществен интерес по смисъла на чл. 34, ал. 4 АПК. Видно от доказателствата по делото, административният орган е издал акта си след като е изяснил фактите и относимите обстоятелства от значение за случая. Освен това е установено, че при задържането на границата жалбоподателят е имал възможност да даде обяснения и ако е счел, че са налице други факти и обстоятелства или други доказателства от значение за случая, той е следвало да ги посочи и представи пред административния орган. Следва също така да се посочи, че както в първоначално подадената жалба, така и в касационната жалба касаторът не сочи факти и обстоятелства, които не са били обсъдени от органа при постановяването на оспорения акт. Чуждият гражданин е упражнил в пълна степен правото си на защита в хода на съдебното производство, като не е оборил релевираните от административния орган обстоятелства по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, съставляващи фактически основания за издаване на процесната заповед. Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът правилно е приложил закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд