Решение № 6700 от 3.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1091/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Х. М. Й., [ЕГН], подадена чрез пълномощника адв. Кирилова, срещу Решение 272/09.11.2023 г., постановено по адм. дело 159/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Ревизионен акт (РА) Р-04000422002142-091-001/16.11.2022 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 18/16.02.2023 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП). В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение твърди, че съдът не е изложил собствени мотиви. Счита, че жалбоподателката е представила доказателства за наличие на доходи, които опровергават твърдяното превишение на разходите над приходите. По подробни съображения моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Йончева, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Велико Търново е бил РА Р-04000422002142-091-001/16.11.2022 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 18/16.02.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на Х. М. Й. са установени допълнително задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 5 992 лв. и лихви в размер на 2 157,29 лв. От фактическа страна съдът е установил, че ревизионното производство е протекло по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно декларираните или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Органите по приходите са установили, че за ревизирания период Х. Й. се е осигурявала като самоосигуряващо се лице, в качеството ѝ на съдружник в Симетрон" ЕООД за периода 01.01.2018 г. - 31.01.2018 г. и в качеството ѝ на едноличен собственик на капитала и управител в Алфа хоум ВТ ЕООД за периода 01.02.2018г. - 31.12.2018 г. Установено е също, че лицето се е осигурявало като изпълнител по договори за управление и контрол за периода 01.12.2018 г. - 31.12.2018 г. в Перфект ВТ 75" ЕООД, Делта хоум В ЕООД и КАПА ВТ 75" ЕООД. За 2018 г. ревизираното лице е подало годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, коригирана през 2022 г., в която са декларирани доходи от трудови правоотношения и доходи от наем. При извършена съпоставка на получените с изразходените парични суми, органите по приходите са намерили, че разходите на лицето за 2018 г. надвишават доходите му на годишна база със сумата от 59 925,32 лева. След обжалване по административен ред решаващият орган е установил, че превишението на разходите на Х. М. Й. над доходите и финансиранията за 2018 г. и следващата се от него данъчна основа за доходи по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ следва да е в размер на 124 225,32 лв., вместо определеното превишение в размер на 59 925,32 лв. Доколкото обаче превишението е установено в по-голям размер от този, определен при ревизията, и предвид разпоредбата на чл.155, ал.8 от ДОПК, е прието определеното с РА превишение на разходите над доходите и финансиранията. По делото е била назначена и приета ССчЕ. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е обосновал извод за законосъобразност на процесния ревизионен акт. Приел е, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приети са за неоснователни възраженията за получени средства от дарение и сключени договори за заем. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е обосновано и правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Съдът се е произнесъл, като е обсъдил доказателствата по делото и подробно е мотивирал изводите си. Настоящият състав на ВАС намира за доказано за целите на данъчното облагане твърдяното превишение на разходите над приходите, като правилно органът е преминал към установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл. 122 от ДОПК. Извършена е съпоставка на разходите над доходите на лицето и е установено превишение. Доколкото самото несъответствие не се презюмира в материалния закон като доход, подлежащ на облагане, това несъответствие подлежи на облагане само по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Правилно органите по приходите са определили нулево начално и крайно салдо на паричните средства в брой, тъй като в хода на ревизията и на предходната ПУФО Х. Й. не е декларирала никакви налични парични средства в брой към началото и края на периода, нито е представила доказателства за наличието на такива. Доказателства за това не са представени от жалбоподателката и в производството пред съда, нито пък са направени някакви конкретни твърдения в тази насока. Началните и крайните салда представляват установените от ревизията наличности по банковите сметки на лицето съответно към 01.01.2018 г. и 31.12.2018 г. Необосновано е възражението за наличие на получено дарение от страна на майката на жалбоподателката. От доказателствата по делото се установява, че нито в хода на предхождащата ревизията проверка, нито в хода на самата ревизия, Й. е декларирала получаване на такова дарение. Следва да се отбележи, че от процесуалния представител на ответника са представени справки от информационната система на НАП за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.2018 г. за В. Х. Н. (майка на жалбоподателката), видно от които тя не е имала възможност за предоставяне на средства в размер на 35 000 лв. Основателно не са кредитирани представените 12 бр. договори за заем, сключени между М. Р. и Ц. Р. съпруг на жалбоподателката. РЛ не е декларирало получени заеми в представената декларация по чл. 124, ал.3 от ДОПК за ревизирания период. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че именно след издаване на обжалвания РА и на РА на съпруга на жалбоподателката, са подадени молби, както от страна на Р., така и от страна на М. Р., за корекция на подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018 г. в частта относно данните за получени/дадени заеми, въпреки че от Р. вече е подавана един път коригираща декларация през 2022 г., в която обаче тези заеми не са декларирани. Предвид изложеното, решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата срещу процесния ревизионен акт, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция в полза на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 114,92 лева за касационна инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение