Решение № 16231 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10954/2013 г.

Решение № 16231 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10954/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, първата - от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/, втората - от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния представител адв. Л. Георгиева, двете - против решение № 6844/20.05.2013 г., постановено по адм. дело № 12726/2012 г., по описа на ВАС, Четвърто отделение. Релевират оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, както и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Искат отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в оспорената част. Вторият касатор претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - " Суси - Кърджали" ООД гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва двете касационни жалби и моли за отхвърлянето им като неоснователни. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична недопустимост на решението и алтернативно за основателност на касационните жалби по съображения Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: С обжалваното пред настоящата инстанция решение е отменено, по жалба на "Суси - Кърджали" ООД гр. София, решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел III, т. 3, а именно за покривни и фасадни ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 1.07.2011 - 31.12.2011 г. - 119.30 лв./МВтч и ДКЕВР е осъдена да заплати на оспорващото дружество разноски по делото в размер на 50 лева. За да постанови решението си Върховният административен съд, тричленен състав е приел, че жалбата, с която е сезиран, е допустима и основателна, поради установени нарушения на изискванията на АПК за форма и съдържание на административния акт, изразяващи се в неизлагане на конкретни фактически и правни основания за издаване на акта при определяне на процесните временни цени, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимите материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Правилно тричленният съдебен състав е приел, че за дружеството е налице правен интерес от отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за определяне считано от 18.09.2012 г., на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "ЕСО" ЕАД и трите ЕРП, ежемесечно дължими, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел III, т. 2. предвид обстоятелството, че дружеството - жалбоподател пред първоинстанционния съд е собственик на фотоволтаична електроцентрала, инсталирана върху покрива на съществуваща сграда, въведена в експлоатация в посочения по-горе период и има сключен договор за продажба и за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, поради което определените с процесната част на административния акт временни цени за достъп пряко и непосредствено засягат неговите права и интереси. Обоснован е изводът на съда, че определените с процесната част на оспорения административен акт временни цени за достъп пряко и непосредствено засягат права и интереси на дружеството - жалбоподател, предвид ангажираните от него доказателства, че е производител на енергия и ползвател на мрежата по смисъла на § 1, т. 46 и т. 41а от ДР на ЗЕ. Оспореното решение не е част от производство по определяне на окончателни цени, а самостоятелен акт, за чието издаване, по аргумент от разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЕ и при липсата на изрично установени от закона изключения, са приложими административнопроизводствените правила по ЗЕ /чл. 36 - 36а/ и НРЦЕЕ /чл. 27 - чл. 36/ - отм. Временното действие на решението няма отношение към правилата за издаването му. Обжалваното решение е и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал и обсъдил релевантните за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Тричленният състав правилно е установил, че административното производството пред ДКЕВР в относимата към спора част е започнало по заявление на "ЕВН България Електроразпределение" АД с вх. № Е-13-32-5/13.09.2012 г., с което е поискано определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. Дружеството е мотивирало искането си с текстовете на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ и необходимостта от време за събиране на цялата информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени, визирана от Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/. С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела процесното решение № Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до това, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, включително разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. Първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка за законосъобразност на административния акт, и правилно приел, че е издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия. В мотивите на обжалваното съдебно решение, съобразно доказателствата по делото, е изведено обосновано заключение, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. Правилен е изводът на съда за липса на фактически мотиви за определяне на временни цени за достъп по основание и размер, което е особено съществено нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и основание за отмяна на акта. ДКЕВР не е изискала от "ЕВН България Електроразпределение" АД, а и дружеството не е представило доказателства в съдебното производство, за относимите към дейността разходи, обосноваващи определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по необоснован и непрозрачен начин, в нарушение на принципите на Закона за енергетиката. Тричленният съдебен състав е анализирал действащата към момента на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените и извел обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено изключение, нито са уредени специални правила при определяне на временни цени. Едно от основните условия при определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В решението на ДКЕВР декларативно е посочено, че цените са изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи, но в преписката няма доказателства за размера на относителния дял от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, нито за размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи. Неспазването на общите принципи, регламентирани в ЗЕ, както и принципите, приложими към ценовото регулиране по чл. 31 от ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ е обосновало правилния извод на съда, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъобразяване с целта на ЗЕ. Обстоятелството, че са определени временни цени, по отношение на които законодателят е предвидил компенсаторни механизми при определянето на окончателните такива, не променя факта, че при постановяване на акта са допуснати съществени нарушения, а оттам и че последният като незаконосъобразен е следвало да бъде отменен. По отношение на процедурата ЗЕ не предвижда изключение и не въвежда различни правила за определяне на временни и окончателни цени. Следователно, при определяне на цени по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ са приложими административнопроизводствените правила, посочени-горе. Наред с това, допуснатите от административния орган нарушения при ценово регулиране са довели до нарушаване на основни принципи по чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от ЗЕ, което налага извод, че съдебното решение е постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че инвокираните с с жалбите касационни основания за отмяна по чл. 209 АПК не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила . С оглед изхода на касационното обжалване и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, искането на втория касатор за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,