Решение № 4454 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9708/2019 г.

Решение № 4454 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9708/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. И. срещу решение № 2699/19.04.2019 г., постановено по адм. д. № 786/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Тези твърдения обуславят касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение материалния закон, доколкото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК на административния акт, но не на съдебното решение, а и липсват конкретни оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. В касационната жалба подробно е описана фактическата обстановка по спора и аргументи за неправилност на изводите на АССГ за липса на тормоз и подбуждане към дискриминация. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), редовно призована за открито съдебно заседание, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът В. С. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 2699/19.04.2019 г., постановено по адм. д. № 786/2018 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на О. И. срещу Решение № 405/05.12.2017 г. на КЗД по преписка № 424/2016 г., с което е установено, че В. С. не е извършил дискриминация спрямо него по признаците "народност", "етническа принадлежност", "гражданство", "религия", "вяра", "лично положение" и "обществено положение" и е оставена без уважение жалбата му като са присъдени разноски. АССГ е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства АССГ обосновано е приел, че КЗД е установила правилно всички относими към спора факти, които са възприети като фактическа обстановка по спора и от първата инстанция, а именно, че Комисията е сезирана от О. И. с оплакване с твърдения, че на 18.11.2014 г., в телевизионно предаване В. С. е направил по отношение на него следния коментар: "О. И. не може да бъде там, просто защото е представител на една протурска партия. Второ - някой направи ли си труда да види във Фейсбука да види, че всички му изложения, всичките му текстове са на турски език"... " О. И. е представител на протурската партия "Свобода и единство"... "Той е поставен с една-едничка цел - да разбие и последния масив данни на нашето военно разузнаване " като с тези реплики се пропагандират вражда и ненавист към хората от турския етнос у нас и целенасочено използва оскърбителни характеристики, отрицателни емоционални оценки и негативни настроения срещу самия И., в качеството му на заместник министър. На същата дата 18.11.2014 г. в интервю пред вестник "Сега" В. С. заявява: "..., че е национално предателство "турски агент" да заема поста на зам. министър на отбраната. Това е гавра с българския народ... ", с което се оклеветява обществената дейност на О. И., да са създаде негативно отношение спрямо него и турския етнос у нас. В жалбата са изброени и други реплики на В. С., употребени по отношение на О. И. според електронни и печатни медии: "Този човек е позор за Министерството на отбраната и за достойнството, което би трябвало да олицетворява един пост на заместник-министър" (19.11.2014 г.); "О. И. е позор за Министерство на отбраната" (19.11.2014 г.); "... И. не можело да е зам. министър, защото е представител на протурска партия" (20.11.2014 г.); "Всичките му текстове във фейсбук са на турски език", даде пример той.. " (20.11.2014 г.); "... лидерът В. С. поиска той да бъде отстранен от поста (20.11.2014 г.); "И. е бил член на ДПС в миналото, но се е отцепил заедно с К. Д. и сега е член на Народната партия "Свобода и достойнство" (21.11.2014 г.); "Национално предателство е турски агент да заема поста зам. -министър на отбраната. Това е гавра с българския народ. Този човек е позор за Министерството на отбраната "; "Национално предателство е турски агент да заема поста зам. -министър на отбраната. Това е гавра с българския народ. Този човек е позор за Министерство на отбраната"; ".... Но този човек не може да бъде там, защото е представител на една протурска партия.... Този човек е позор за Министерство на отбраната". "Раздор в патриотичния фронт заради И." и "Никога не е ставало въпрос за атака срещу О. И. на основа етнос " са заглавия статии по повод позицията на В. С. спрямо О. И. в качеството му на заместник министър в Министерство на отбраната. Тези факти са възприети като оплаквания за дискриминация по признаци "народност", "етническа принадлежност", "гражданство", "произход", "лично и обществено положение" и "религия" и е образувана преписка пред разширен състав за разглеждане на случая за множествена дискриминация. Съществена част от тези твърдения са подкрепени със събрани в производството пред КЗД доказателства и на практика не се оспорва от В. С., че той е автор на описаните като негови изявления, поради което и АССГ ги е приел за установени. Решаващият съд е осъществил съдебен контрол за законосъобразност на решението на Комисията и е обсъдил всички основания по чл. 146 от АПК именно от гледна точка съдържанието на административния акт и заявените от О. И. оплаквания при сезиране на специализирания административен орган. Административният съд правилно и законосъобразно е приел, че решението на КЗД е постановено от законен състав и при спазване на изискванията за форма на акта и административнопроизводствените правила за провеждане на административното производството. Обосновано АССГ е достигнал до законосъобразен правен извод, че в случая установените по категоричен начин факти не съставляват тормоз и подбуждане към дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), с което е определил обжалваното пред него решение на Комисията като съответстващо на материалния закон. Нежеланото от О. И. поведение, което е станало повод да сезира КЗД, не попада в хипотезите на тормоз и подбуждане към дискриминация по смисъла на § 1, т. 1 и т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. дефинирана съгласно признаците "народност", "етническа принадлежност", "гражданство", "произход", "религия", "вяра", "лично положение" и "обществено положение". Последователно и задълбочено административният съд е обосновал този свой правен извод като е изложил съображения от всички възможни гледни точки, а именно качеството на лицата, използваните изразни средства, възможностите за интерпретация на изказванията и тяхното въздействие. Настоящият съдебен състав изцяло споделя всички мотиви на първата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК включително и решаващия правен извод, че жалбата на О. И. до КЗД по своята същност представлява оплакване за накърняване на доброто име и честта му, което съставлява част от състава на престъпленията обида и клевета независимо, че е формулирано като твърдение за наличие на тормоз и подбуждане към дискриминация. Изрично следва да бъде посочено, че напълно правилна е преценката на АССГ и относно баланса между две защитими права – правото на свободно изразяване и правото да не бъдеш дискриминиран. Задълбочено и внимателно решаващият съд е аргументирал извода си за правилност на подхода на Комисията тълкуване и прилагане на относимите към проблема разпоредби на Конституцията на Република България, Международен пакт за граждански и политически права и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. По изложените съображения и касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като действително, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът В. С. е направил разноски в размер на 400 лв., които с оглед направеното искане и изхода на спора трябва да му бъдат възстановени от О. И. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение