Решение № 10387 от 5.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4002/2010 г.

Решение № 10387 от 5.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4002/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Петър Василев Мидов срещу решението по т. 35 от протокол № 7 от 18.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 67/2009 г., с което на жалбоподателя, прокурор в окръжна прокуратура Хасково с ранг "прокурор във ВКП и ВАП" на основание чл. 308, ал. 1, т. 4, предл. първо ЗСВ е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг за срок от две години" за допуснато от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ (редакция, ДВ, бр. 64 от 2007 г.; неточно посочена, точната номерация на разпоредбата към датата на постановяване на обжалваното решение е чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗСВ). Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправната норма на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗСВ и несъответствие с целта на закона - основания за отмяна по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК. Ответникът - Висшият съдебен съвет (ВСС, съвета) моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Дисциплинарното производство е образувано по предложение на петима членове на ВСС, във връзка с възложена проверка на постоянната комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" на данни, уличаващи кандидатите за административни ръководители при назначаването им на ръководни позиции в различни звена на съдебната власт, за извършени нарушения на т. 5.9 от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати (КЕПБМ). Повод за извършването й са публично оповестените сведения от члена на ВСС Иван Колев, че лице, известно с името "Красьо", е предлагало срещу възнаграждение осигуряване на подкрепа от членове на ВСС на магистрати, участващи в конкурси за административни ръководители на различни звена от съдебната система. В хода на образувано пред Софийска градска прокуратура досъдебно производство № 6813/2009 г. срещу "виновни лица, осъществили търговия с влияние по повод назначения на ръководни длъжности в органите на съдебната власт", като "Красьо" е идентифицирано лицето Красимир Васков Георгиев. Последният е осъществявал контакти с различни магистрати - кандидати за ръководни административни длъжности, през периода 1.01.2009 г. - 30.06.2009 г. В предложението е посочено, че един от тези магистрати е жалбоподателят Петър Василев Мидов, който е кандидатствал за окръжен прокурор на гр. Хасково, като изборът за тази ръководна длъжност е проведен на 17 - 18.06.2009 г. Установено е, че непосредствено преди избора на 16.06.2009 г. Петър Мидов е провел две лични срещи и два телефонни разговора с Красимир Георгиев с продължителност 17 и 77 секунди и след 16.06.2009 г. контактите между двамата са преустановени. С решение на ВСС, прието на заседание на 5.11.2009 г., на основание чл. 316, ал. 2 ЗСВ е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя Петър Василев Мидов и е избран чрез жребий тричленен дисциплинарен състав. Проведени са три заседания на дисциплинарния състав - на 24.11.2009 г., 15.12.2009 г. и 19.01.2010 г., като на второто и третото са събрани писмени и гласни доказателства, установяващи дисциплинарното нарушение, а на 19.01.2010 г. дисциплинарният състав е изслушал привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и е приел писмените обяснения, след което дисциплинарното дело е приключило по същество. С решение № 10-00-014/12.02.2010 г. дисциплинарният състав е предложил на ВСС на основание чл. 319, ал. 1 и 2 и чл. 320, ал. 2 ЗСВ да вземе решение за налагане на Петър Василев Мидов - прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Хасково с ранг "прокурор във ВКП и ВАП" за допуснато от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ (неточно е посочена разпоредбата на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗСВ) дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4, предл. първо "понижаване в ранг за срок от две години". За да постанови решението дисциплинарният състав е приел за установено от фактическа страна, че на заседание на ВСС, проведено на 18.06.2009 г. членът на ВСС Иван Колев е оповестил публично сведения, че лице на име "Красьо" от гр. Плевен обещава срещу парично възнаграждение подкрепа на кандидати за административни ръководители в различни звена на съдебната власт. Във връзка с изнесената информация е образувано досъдебно производство № 6813/2009 г. по описа на Софийска градска прокуратура, при разследването по което е установено, че Красимир Васков Георгиев, през периода 1.01.2009 г. до 30.06.2009 г. е осъществявал контакти с редица магистрати - кандидати за ръководни административни длъжности. Видно от представеното от прокуратурата на РБ писмо изх. ГП № 386/14.10.2009 г. за същия период са установени определен брой магистрати - участници в конкурси за административни ръководители, чиито мобилни номера са били записани в паметта на мобилния телефон, ползван от Красимир Георгиев. Приел е за установено от събраните доказателства по дисциплинарното дело (в това число копие от протокола за разпит като свидетел на Петър Мидов от 24.06.2009 г. по цитираното по-горе досъдебно производство и справка за проведените от него телефонни разговори с Красимир Георгиев), че в началото на месец юни и на 16.06.2009 г., ден преди избора за административен ръководител на Окръжна прокуратура гр. Хасково на 17 - 18.06.2009 г., между Красимир Георгиев и прокурор Петър Мидов са проведени един изходящ и един входящ телефонни разговори с времетраене съответно 17 и 77 секунди и две срещи. Счел е въз основа на предоставената информация от главния прокурор, че Красимир Георгиев поддържа висок стандарт на живот, а в същото време декларираните от него доходи и на фирмите, в които участва за периода 2004 - 2008 г., не са достатъчни за закупуване на притежаваните от него недвижими имоти и вещи и за поддържане на стандарта на живот, който същият има. Приел е въз основа на данните от проведеното досъдебно производство, че е било установено, че Красимир Георгиев познава, поддържа телефонни контакти и осъществява срещи със значителен брой магистрати. Прието е от правна страна, че привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е осъществило нерегламентирани контакти и с оглед компрометираната личност и съмнителното поведение на Красимир Георгиев с поведението си Петър Мидов е накърнил авторитета и външната убедителност на независимата съдебна власт. Счел е, че възрастта, образованието и социалният статус на Красимир Георгиев не предполагат каквито и да е обичайни отношения с представители на магистратската общност и за обществото е съмнително отсъствието на смислено и убедително обяснение за тези връзки. Поради това че същите са нередни, неприемливи и не са мотивирани от обяснима причина в предложението за образуване на дисциплинарно производство същите са окачествени като "нерегламентирани". Счетено е, че данните за съмнителното поведение на Красимир Георгиев е следвало да бъдат известни на поддържащите отношения с него магистрати и въпреки това те не са послужили за основателен мотив за въздържане от подобно поведение. Дисциплинарният състав е приел, че Петър Мидов се е опитал да използва лични контакти и ходатайство за своето кариерно израстване, с което е допуснал нарушение на правилото за етично поведение, произтичащи от принципа за почтеност и благоприличие по т. 5.9 КЕПБМ. Счел е, че всички магистрати, особено ръководителите на органите на съдебна власт следва да поддържат доверието да обществото, да избягват всякакви действия, които накърняват достойнството на тяхната професия и които биха застрашили тяхната репутация и независимост. Поведението на магистратите следва да е стриктно съобразено с критериите за безпристрастност, независимост, почтеност и благоприличие и в службата и извън пряката им служебна дейност трябва да е съобразено с доверието на обществото и неговите очаквания. Счетено е, че от особено значение е да се избягват и предотвратяват ситуации и неуместни контакти, които биха могли да ерозират уважението на обществото и да хвърлят съмнение върху авторитета на съдебната власт. Приел е, че с поведението си дисциплинарно отговорното лице накърнява престижа на съдебната власт, тъй като нерегламентираните контакти с компрометирано лице, при това в активен период на назначения на ръководни позиции, застрашават авторитета на съдебната власт, тъй като поставят под съмнение нейната независимост и създават усещане за дефицит на справедливост. Счетено е, че за обществото са без значение какви са действителните отношения и разговори между Красимир Георгиев и прокурор Петър Мидов, тъй като общественото мнение свързва възникналата ситуация с ходатайства, лобизъм, злоупотреба с власт и влияние, поради което сурово я порицава. Без оглед на конкретното съдържание на разговорите в обществото се създава впечатление, че изборът на административни ръководители в съдебната власт и кариерното израстване се основава на лични връзки, а не на изискванията на закона и професионалните и нравствените качества на магистратите. За неуместна и укорима е счетена самата ситуация, която по естеството си накърнява и застрашава доверието в съдебната институция и с поведението си привлеченото към дисциплинарна отговорност лице като кандидат за административен ръководител пряко и непосредствено е допринесъл за този резултат. ВСС е възприел изцяло изложените съображения за ангажиране на дисциплинарната отговорност на прокурор Петър Мидов и с обжалваното решение му е наложил дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ "понижаване в ранг за срок от две години". Върховният административен съд, седмо отделение, като извърши служебен контрол за валидността и законосъобразността на административния акт и разгледа оплакванията в жалбата, намира същата за неоснователна по същество по следните съображения: Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби на чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4 ЗСВ (посочването на предишната ал. 3 на чл. 307 се дължи на очевидна фактическа грешка), като ВСС законосъобразно е приел и че е налице нарушение на т. 5.9 КЕПБМ. В същото време съдът намира, че от данните по административната преписка не следва изводът, направен от дисциплинарния състав, а именно че жалбоподателят Петър Мидов се е опитал да използва лични контакти и ходатайство за своето кариерно израстване, което предполага умисъл в действията му. Установено е по дисциплинарното дело, че жалбоподателят се е запознал с Красимир Георгиев в началото на месец юни 2009 г. в присъствието на свои колеги и не е разговарял с него, а вечерта преди избора на 16.06.2009 г. срещата не е уговаряна предварително, а двамата са се видели в центъра на гр. София случайно, разменили са телефоните са и са провели същата вечер два кратки разговора. При тези данни и с оглед цялостния контекст на ситуацията във връзка с оповестените сведения за поведението на Красимир Георгиев и за опитите му да лобира при изборите на административни ръководители в органите на съдебната власт, разкритията за поддържаните контакти между него и многобройни магистрати, сред които редица кандидати за административни ръководители, съдът намира, че в случая се касае за нарушение на предложение второ на т. 5.9 КЕПБМ, а именно, до непредпазливи действия от страна на жалбоподателя, които обективно се изразяват в действия, които уронват достойнството му, а не до опит за използване на лични контакти и ходатайство за своето кариерно израстване по предл. първо на цитираната норма от етичния кодекс. Предвид горното, законосъобразни са изводите на административния орган, че магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му, както в професионалния живот, така и в личния. В случая, от гледна точка на етичните стандарти на упражняващите юридическата професия магистрати, сред които жалбоподателят, установени в отговор на обществените очаквания и потребности за справедливост, безпристрастност, независимост и почтеност, като неразделни атрибути на професионалните функции, е налице нарушение на задължението на магистрата да се въздържа от действия, които създават съмнение в обществото за използване на неприемливи от гледна точка на етичните правила начини за кариерно развитие, както и да не поддържа връзки и контакти с лица, които биха създали впечатление за накърняване на професионалното и личното достойнство като работещ в органите на съдебната власт, и оттам - авторитета на органа, в който работи, и съдебната институция като цяло. Липсата на приемливо обяснение в обществото за осъществените контакти на жалбоподателя с Красимир Георгиев от гледна точка на възрастта, занятието, социалния му статус, среда, образование по време на активно провеждане на конкурси за административни ръководители, което да преодолее създаденото обществено мнение за използване на лобиране във връзка с предстоящия конкурс, е достатъчно да се приеме, че жалбоподателят е нарушил правилата на професионалната етика, както и че е извършил действия, с които е накърнил престижа на съдебната власт. Макар това да не е станало умишлено, жалбоподателят е бил длъжен да прояви необходимата предпазливост и да прецени недопустимостта на контактите с компрометирано лице. В случая укоримостта на поведението произтича от неприемливата за обществото недопустима ситуация, професионалисти от категорията на кандидати за административни ръководители да допускат близост с лице, чиято репутация е компрометирана, както е приел и административният орган. Поради това и законосъобразно ВСС е приел, че тези контакти, добили публичност, представляват основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, тъй като същият е следвало с повишена предпазливост да преценява лицата, с които контактува в месеца преди провеждане на избора и да не допуска съмнения в публичното мнение относно спазването на етичните правила, което съмнение пряко е рефлектирало върху престижа на съдебната власт. Неоснователни са оплакванията в жалбата за несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание. Същото е индивидуализирано съобразно тежестта на нарушението и размерът на периода за което е наложено понижаването в ранг - две години, като максималното наказание е за три години, отчита професионалните постижения на жалбоподателя, дългогодишния му стаж и обстоятелството, че нарушението е извършено при непредпазливост. Предвид изложеното, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора и направеното искане на процесуалния представител на ВСС юрисконсулт Илиева за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 8 , във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Петър Василев Мидов следва да бъде осъден да заплати на Висшия съдебен съвет разноски по делото в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,