Решение № 9029 от 22.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 746/2012 г.

Решение № 9029 от 22.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 746/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Благоевград, срещу решение № 1526 от 20.10.2011 г., постановено по административно дело № 634 от 2011 г. на Административния съд - Благоевград. С посоченото решение първоинстанционният съд е отменил решение № 063 от 5.07.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № ПОВН-196 от 6.06.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото управление за възстановяване на недобросъвестно получени осигурителни плащания, представляващи парично обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст за периода 6.04. - 23.06.2010 г. в размер на 642,54 лева главница и лихва 119,44 лева, начислена до 6.06.2011 г. По изложените в касационната жалба съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата на Анна Аспарухова Николова срещу оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Благоевград и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Ответникът по касация - Анна Аспарухова Николова от с. Ключ, чрез процесуалния си представител адв. Илонка Закова, в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Върховният административен съд, в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Благоевград по реда на чл. 145 АПК, във връзка с чл. 119 КСО, е оспореното от Анна Аспарухова Николова решение № 063 от 5.07.2011 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № ПОВН-196 от 6.06.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото управление. С последното на основание чл. 114, ал. 1 и 3 КСО е разпоредено Николова да възстанови недобросъвестно получени осигурителни плащания, представляващи парично обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст за периода 6.04. - 23.06.2010 г. в размер на 642,54 лева главница и лихва 119,44 лева, начислена до 6.06.2011 г. поради настаняване на детето й в детско заведение. С обжалваното решение Административният съд гр. Благоевград е уважил като основателна жалбата на Анна Аспарухова Николова и е отменил оспорените актове. За да постанови този резултат е приел, че в конкретния случай липсвало заповед на директора на ТП на НОИ гр. Благоевград за извършване на частична финансова ревизия по разходите на ДОО на Николова, респективно на ЦДГ "Здравец" - с. Скрът, и в нарушение на чл. 110, ал. 1 КСО не бил съставен ревизионен акт за начет. Според съда, ревизионният акт за начет била задължителна предпоставка за издаването на разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО и липсата на такъв обуславяло незаконосъобразност на издаденото разпореждане и решението, с което е потвърдено. Извел е извод, че процесното решение е било издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Съдът незаконосъобразно е приел, че оспореният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по съображения, че на Анна Аспарухова Николова не е съставен акт за начет по смисъла на чл. 110 от КСО и така същата е била лишена от право на защита в административното производство. От фактическа страна е безспорно, че при извършена проверка в ЦДГ "Здравец" - с. Ключ - филиал към ЦДГ "Пролет" - с. Скрът, завършила с констативен протокол с вх. № 42 от 17.05.2011 г., е установено, че Стефани Димитрова Давкова - детето на Анна Аспарухова Николова - настоящ ответник по касация, е настанено в посоченото детско заведение от 6.04. - 23.06.2010 г. Установено е също, че Николова не е декларирала в срок чрез осигурителя си пред РУСО - Благоевград, че настанява детето си в детско заведение чрез изрична декларация, което е довело до недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете и което се явява щета на ДОО. Констатациите се отнасят до правомерността на полученото парично обезщетение за майчинство от Анна Аспарухова Николова, чиято отговорност следва да бъде преценена с оглед основанието по чл. 114, ал. 1 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, посочена като правно основание за издаване на оспореното разпореждане за възстановяване на суми, е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Следователно, недобросъвестността на лицето, което е получило осигурителните плащания е предпоставка за възстановяване на получените суми. В процесния случай отговорността на жалбоподателката е основана на чл. 114, ал. 1 КСО, т. е. основана е на недобросъвестността на получените осигурителни плащания. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ и оттам - и на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ за отглеждане на малко дете. Регламентирането му в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО, Наредбата) предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпускът по чл. 164 КТ, е преустановил действието си. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение - т. е. когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете. В разглеждания случай по несъмнен начин е установено, че през периода 6.04. - 23.06.2010 г. на Николова е изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете, при наличие на отрицателна предпоставка за това по чл. 53, ал. 4 КСО - настаняване на детето в детско заведение. От съществено значение е безспорно установеното по делото, че на Николова й е бил разрешен и тя реално е ползвала отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ, че по време на този отпуск детето й е било настанено в детска ясла, а тя не е декларирала това обстоятелство, поради което отпускът й по чл. 164 КТ не е бил прекратен и е получавала недължими й за този период обезщетения по чл. 53, ал. 1 КСО. Паричните обезщетения по чл. 53 КСО са й били изплащани (което не е спорно) и с получаването на първото месечно обезщетение, отпуснато въз основа на подадената молба-декларация, че детето й не е настанено в детско заведение. Определящо за преценката дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че Николова не е изпълнила задължението си съгласно подадената от нея декларация да декларира промяната на обстоятелствата, касаещи изплащане на парични обезщетения от ДОО, а именно: настъпване на обстоятелството на настаняване на детето й в детско заведение на 6.04.2010 г. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 КСО. Като е приел друго административният съд неправилно е тълкувал и приложил цитираните текстове от КСО. В чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата е предвидено, че отпускът по чл. 164 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение. Задължение на ползващия отпуска по чл. 164 КТ е да уведоми работодателя си, който е разрешил ползването на отпуска, в случай, че детето е настанено в детско заведение, за да се прекрати ползването на отпуска на основание чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата. Предназначението на този вид отпуск е целево, тъй като той се предоставя на майката, за да полага грижи за своето дете и майката е тази, която преценява дали да се възползва от законоустановената възможност или не. Именно поради тази причина към писменото заявление за ползването на отпуска тя следва да приложи декларация, че детето не е настанено в детско заведение, т. е. това е условие за ползването на отпуска. Когато по време на ползването на отпуска майката на детето реши то да бъде настанено в детско заведение, необходимостта от ползването на отпуска отпада, поради което майката е длъжна да уведоми работодателя за настъпването на това обстоятелство и отпускът да се прекрати. По време на ползването на отпуска за отглеждане на малко дете се изплаща парично обезщетение по чл. 53 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4 КСО изплащането на обезщетението се прекратява при настаняване на детето в детско заведение. На основание чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. На това законово основание Анна Николова дължи възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение за майчинство. По изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Анна Аспарухова Николова от с. Ключ против обжалваното решение на директора на РУСО - Благоевград. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 5.08.2011 г., при положение, че условията по посочените разпоредби бъдат изпълнени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,