Решение № 12123 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3544/2014 г.

Решение № 12123 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3544/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Инокс Инженеринг ВИП" ООД, гр. София, подадена чрез управителя Петър Василев Заяков, срещу Решение № 344 от 20.01.2014 г., постановено от Административен съд - София -град по адм. дело № 4897 по описа на същия съд за 2012 г. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 2181109054/27.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, относно определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни м. 10.2008 г., м. 02.2009 г., м. 08.2009 г., м. 10.2009 г., м. 01 и м. 04.2010 г. по издадени фактури за доставки на услуги от доставчиците "Адвъртайзинг Къмпани" ЕООД, "Фани трейд ЕООД, "Стокс груп" ЕООД, "Макс Ком 2007" ЕООД, "Ваджо Комерси" ЕООД, "Б. О. П. - 2007" ЕООД и "Иванекс Трейд" ЕООД общо в размер на 22 530,74 лв.. за ДДС и 6 020,59 лв. за лихви. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - София, чрез юрк. Василев, оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Инокс Инженеринг ВИП" ООД, гр. София срещу Ревизионен акт (РА) № 2181109054/27.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, относно определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни м. 10.2008 г., м. 02.2009 г., м. 08.2009 г., м. 10.2009 г., м. 01 и м. 04.2010 г. по издадени фактури за доставки на услуги от доставчиците "Адвъртайзинг Къмпани" ЕООД, "Фани трейд ЕООД, "Стокс груп" ЕООД, "Макс Ком 2007" ЕООД, "Ваджо Комерси" ЕООД, "Б. О. П. - 2007" ЕООД и "Иванекс Трейд" ЕООД общо в размер на 22 530,74 лв.. за ДДС и 6 020,59 лв. за лихви. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е заключението на ССчЕ. Подробно е анализирал в мотивите си предпоставките за признаване на право на данъчен кредит регламентирани в ЗДДС и в Директива 2006/112. Приел е, че законосъобразно с РА на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит, тъй като същото освен процесните фактури не е представило никакви други доказателства относно реалността на доставките. Жалбоподателят не е доказал добросъвестността си по повод издаването на спорните фактури, тъй като не е изпълнил задълженията си да докаже, че действително е получил доставки на стоки и от посочените във фактурите доставчици, че е положил всички разумни усилия, за да избегне въвличането си в данъчна измама. Позовал се е и на практика на СЕС. Решението валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касаторът твърди, че органът по приходите е допуснал съществени нарушения на процедурата по връчване на писмата за насрещните проверки на доставчиците, като възражения в тази насока е изложил и в жалбата си пред административния съд. Счита, че неправилно в хода на съдебното производство е била разпределена доказателствената тежест, като е прието, че именно оспорващият следва да докаже реалността на доставките. Според касатора обстоятелството, че преките доставчиците не са представили изисканите от органа по приходите документи, не може да доведе до еднозначен извод, че не е извършена реална доставка. Твърди се, че с оглед приетата по делото експертиза, съдът е следвало да приеме, че счетоводството на "Инокс инженеринг ВИП" ООД е редовно водено, поради което е следвало да бъде изведен извод, че реалното извършване на доставките е установено, тъй като е установено и наличие на плащания по доставките. Възраженията са неоснователни. В случая липсва спор по фактите и същите правилно са установени от административния съд. Предмет на спора е реалното осъществяване на доставките по фактурите, издадени от "Адвъртайзинг Къмпани" ЕООД, "Фани трейд ЕООД, "Стокс груп" ЕООД, "Макс Ком 2007" ЕООД, "Ваджо Комерси" ЕООД, "Б. О. П. - 2007" ЕООД и "Иванекс Трейд" ЕООД. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението съдът не е допуснал твърдяните от касатора нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства, включително и заключението на приетата по делото ССЕ, като правилно е приел, че няма преки доказателства за наличието на реални облагаеми доставки по спорните фактури. Предмет на доставките са родово определени вещи, собствеността, върху които съгласно правилото на чл. 24 от ЗЗД се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. При липса на такива доказателства и на доказателства за фактическото предаване на стоката не би могло да се установи доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Административния съд правилно е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че ревизираното лице следва докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки/услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. За установяването им са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Тези доказателства е възможно да не изхождат от издателите на фактури, които органите по приходите не са намерили при извършваните в съответствие с процесуалния закон насрещни проверки. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които данъчнозадълженото лице да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. В случая такива доказателства не са събрани. Съобразена е практиката на СЕС, в която е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). В този смисъл е и решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. Въпреки липсата на доводи за наличието на измама, правилно решаващият съд е разгледал всички относими към спора установени обстоятелства и е приел, че при липса на облагаема доставка, логически е изключена добросъвестността на получателя, защото той като страна по договор знае или би трябвало да знае, че не е получил определена стока и/или услуга реално. (аргументи в този смисъл и в Решение на СЕС от 13 Февруари 2014 г. по дело "Макс Пен" ЕООД, С-18/13). Само наличието на фактури, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Наред с това вещото лице не е констатирало и твърдяното плащане, а дори и такова да е налице, то не доказва реалност на доставки. В този смисъл е възможно да се приеме, че проведеното събиране на данни по време на ревизията с извършване на съответните насрещни проверки, както на адресите на издателите на фактури, така и в базата данни на НАП отразява данъчна практика по установяване на обективни данни за недобросъвестно поведение на участник в декларираните доставки. Липсата на преки доказателства за реалността на доставките на стоки не може да се компенсира със заключението на вещото лице. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на решение по съединени дела C-80/11 и C-142/11, тъй като в главните производства по тези дела реалността на доставките е била установена. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника също не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,