Решение № 6012 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5886/2018 г.

Решение № 6012 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5886/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Търговище (ОД на ДФЗ-Търговище), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Т. Станкова, против решение № 32 от 20.03.2018 г., постановено по адм. д. № 2/2018 г. от Административен съд-Търговище. С него съдът е отменил заповедта на касатора в настоящото производство, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане, подадено от П. Янчев от [населено място]. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване се твърди, че приходите от земеделската дейност, получени от заявителя за подпомагане, са преди регистрацията му като земеделски производител и преди регистрацията на животновъдния му обект, поради което правилно не са признати за такива от административния орган. По изложените съображения касаторът моли съда, да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да остави в сила заповедта на директора на ОД на ДФЗ - Търговище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна па касация-П. Янчев, чрез адвокат А. Моренов оспорва касационната жалба. Намира я за неоснователна, като излага подробни възражения против твърденията на касатора. По изложените съображения моли съда, да остави в сила обжалваното решение и прави искане за присъждане на разноските пред касационната инстанция, по представения списък на разноските. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът счита, че доходите от селскостопанска дейност, придобити преди регистрацията на животновъдния обект не следва да се признават за такива. Според него обжалваната заповед на директора на ОД на ДФЗ-Търговище е правилна и законосъобразна, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че П. Янчев от [населено място] е обжалвал заповед № 03-250-РД/104 от 19.12.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ-Търговище. С нея директорът е отказал да финансира заявлението му за подпомагане с индивидуален номер на проекта: 25/06/3/0.0.1727 от 03.08.2016 г. Административният съд-Търговище е приел жалбата за допустима, а по същество – за основателна, поради което отменил заповед № 03-250-РД/104 от 19.12.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ-Търговище при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Със същото решение е осъдил ОД на ДФЗ-Търговище да заплати на П. Янчев направените разноски. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е била издадена от компетентен орган, на когото изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал права със заповед № 03-РД/2211 от 14.07.2016 г. Установил е фактите по спора относно подаденото заявление за подпомагане от П. Янчев по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за малки земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., в периода на прием на заявленията, с правно основание в чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки земеделски стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 10". За подпомагане по тази мярка, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 кандидатите трябва да са получили от земеделска дейност най-малко ЗЗ на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година. Това изискване се доказва, чрез представянето на документите, разписани в чл. 5, ал. 12. В изпълнение на обективните критерии по чл. 5, ал. 12 от Наредба № 10 П. Янчев е доказал приход с реализирането на 575 кг. пчелен мед от пчелин № 7932-0029. Прието е, че пчелинът е регистриран съгласно изискванията на чл. 137 ЗВМД и медът е реализиран на 21.12.2015 г. Приета като доказателство по делото е фактура № 0000000001, която доказва прихода. П. Янчев е подал и годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2015 г. под ВХ. № 254391600438493/27.04.2016 г., като е декларирал доход от друга стопанска дейност 3540 лв. с код 301- доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство. По делото е представено и удостоверение № 043 от 29.03.2017 г. на кметски наместник при с. Царевци, общ. Омуртаг и от което е видно, че жалбоподателя притежава пчелин в собствен имот от 2005 г. с № BG25793201049 I 49. Същият е с нов номер № 7932-0029 през 2015 г. със 135 пчелни семейства и пререгистриран през 2016 г. със 125 пчелни семейства. При това фактическо установяване, директорът на ОД на ДФЗ - Търговище е постановил отказ от финансово подпомагане на заявлението. Мотивирал се е с получен отговор № 01-400/550 от 18.05.2017 г. от министъра на земеделието, храните и горите, в който са дадени указания, че приходите от земеделска дейност, относно добива на пчелен мед не следва да се признават, защото са добити преди регистрацията на животновъдния обект по реда на чл. 137 ЗВМД. Тези мотиви за отказ на административния орган са възприети от съда като незаконосъобразни, противоречащи на материалния закон - Наредба № 10 и неговата цел. Съдът е приел, че обективните изисквания поставени в чл. 5, ал. 12 от Наредба № 10 са били изпълнени от П. Янчев, а позоваването в мотивите на отговора на министъра е неоснователно. В Наредба № 10, в частта й на чл. 5, ал. 12 не са поставени ограничителни изисквания относно датата на регистрацията на животновъдния обект, включително и за регистрацията на земеделския производител по Наредба № 3 от 1999 г. По изложените подробни съображения е отменил обжалваната заповед при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В чл. 5, ал. 12, т. 4 от Наредба № 10 е посочено, че условието по ал. 2, т. 2 се доказва с представянето на: "... за приходи, сформирани от продажба на земеделски продукти от животновъдство, се изисква удостоверение за регистрация на животновъден обект по смисъла на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност или документ, че животновъдният обект е вписан в списъка в Интегрираната информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти по смисъла на чл. 51, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност за предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване". В конкретния случай видно от удостоверение № 043 от 29.03.2017 г. на кметски наместник при с. Царевци, общ. Омуртаг е, че жалбоподателя притежава пчелин в собствен имот от 2005 г. с № BG25793201049 I 49. Същият е с нов номер № 7932 - 0029 през 2015 г. със 135 пчелни семейства и пререгистриран през 2016 г. със 125 пчелни семейства. Вярно е обстоятелството, че регистрацията е през месец октомври на 2015 г. – предходната, преди подаване на заявлението за подпомагане, но никъде в посочената разпоредба не е поставено изискване за датата на регистрацията на животновъдния обект. Освен това, по делото П. Янчев е представил и доказателства за продажбата на пчелния мед и придобития доход от него, който е и декларирал в годишната му данъчна декларация, под страх от наказателна отговорност за деклариране на неверни данни. Тези доказателства не са оспорени и опровергани по съответния ред, поради което следва единствения правен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед, до който е достигнал и административният съд. Обосновано е установено от съда, че видно от текста на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г. към датата на подаване на заявлението за подпомагане лицата по ал. 1 същите следва да са получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите приходи/доходи за предходната календарна година. П. Янчев е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2015 г. под ВХ. № 254391600438493/27.04.2016 г., като е декларирал доход от друга стопанска дейност 3540 лв. с код 301- доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени продукти от селско стопанство. Приета като доказателство по делото е фактура № 0000000001 и което доказва прихода от 3450 лв., съответно реализирането на 575 кг. пчелен мед. Анализът на писмените доказателства сочи, че на 23.06.2015 г. е подадено заявление за с ВХ. № 101/16223 от 23.06.2015 г. на ОБДХ – Търговище, с което е поискано регистрирането на животновъден обект с капацитет 350 бр. пчелни семейства. Отделно в самия акт административния орган твърди, че жалбоподателя формално отговаря на условията за финансиране. Макар и да нямат правно значение цитираните документи в акта, то видно от издаденото становище на Тракийски университет Стара Загора активният пчеларски сезон започва около месец май и завършва около месец август. Добива на мед обаче след 10 септември не е невъзможен, а е нежелан с оглед подготовката на пчелните семейства за зимуване. Правилен е изводът на съда, че акта е издаден в противоречие с материалните разпоредби. Обосновано е прието, че П. Янчев с представените годишни декларации е доказал доход в размер на ЗЗ на сто от общите си приходи. Съгласно чл. 26. ал. 1 от Наредбата, заявлението за подпомагане може да получи отказ за финансиране в случай на: 1. нередовност на документите и/или непълнота, и/или неяснота, и/или несъответствие на заявените данни и посочените факти, установени при извършване на проверките по чл. 24, ал. 1, т. 1; 2. несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба; 3. неотстраняване на непълнотите, неяснотите или пропуските, включително непредставяне на изисканите документи в срока по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. административният орган се е позовал на всички изброени по-горе разпоредби без да изложи каквито и да са съображения за наличието на обстоятелства по посочените текстове. В касационната жалба са направени твърдения, че ДФЗ като се е съобразил с отговора на министъра на земеделието, храните и горите е действал при условията на обвързана компетентност. Това твърдение е неоснователно, защото указанията, дадени в писмото имат вътрешноведомствен характер и не възпрепятстват възможността на субективна преценка на директора на ОД на ДФЗ - Габрово. Разпоредбите на Наредба № 10 в относимите им части са ясни и могат да бъдат съобразени с доказателствата, представени от земеделския производител. Освен това, тълкуването, направено с отговора на министъра не отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 2 и чл. 50 Закона за нормативните актове. В касационната жалба се съдържат оплаквания за необоснованост на съдебното решение, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Такива не са мотивирани и обосновани, поради което не следва и да се обсъждат. В тази връзка следва да се посочи, че между страните не е имало спор относно фактите, а само за приложението на материалния закон. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход нас пора, на ответната страна по касация се дължат разноски на основание чл. 143, ал. 4 АПК, които са своевременно поискани и доказани. Не е направено възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от страна на касатора, поради което касатора ще следва да заплати на ответната страна по касация разноски в размер на 500 лв. Воден от горното и на основания чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение