Решение № 3569 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14572/2008 г.

Решение № 3569 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14572/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211к от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница София, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Силвия Димитрова, срещу решение на Софийски градски съд от 14.08.08 г., постановено по адм. д. № 2726/05 г. по описа на същия съд, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 161/20.09.04 г., издадено от Началника на Митница - София, потвърдено с решение № Х-17/28.07.05 г. на Директора на Реигионална митническа дирекция - София. В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че по линия на международното сътрудничество и на осн. чл. 32 от Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране (ЕСА) Агенция митници е отправила запитване до швейцарската митническа администрация относно редовността и достоверността на декларацията за преференциален произход, изготвена върху договор за покупко-продажба от 21.05.02 г. Резултатите от извършената проверка показват, че посочената декларация не може да бъде основание за използване на преференциално тарифно третиране. Отговорът на швейцарските митнически власти представлява официален документ и се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Обстоятелствата, удостоверени чрез този документ, не са опровергани от жалбоподателя. Съгласно чл. 70 от ЗМ, декларирането на стоките може да бъде извършено и от представител на собственика на стоката. В този случай към документите се прилага нотариално заверено пълномощно за митнически цели за доказване на представителната власт във вр. с чл. 18 от ЗМ. По процесната декларация такова пълномощно липсва, което означава, че декларацията е подадена лично. В административното и в съдебното производство не е доказано по категоричен начин, че подписът върху митническата декларация не е на Христо Димов. Съдът не е следвало да кредитира заключението на съдебно-графологичната експертиза и да обоснове решението си само и единствено с експертното заключение. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Христо Димов" - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Димитър Тончев оспорва същата по съображения, изложени в писмено становище Директорът на РМД - София и Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е било Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 161/20.09.04 г., издадено от Началника на Митница - София, потвърдено с решение № Х-17/28.07.05 г. на Директора на Реигионална митническа дирекция - София. Със същото са определени на ЕТ "Христо Димов" - гр. София дължими публични държавни вземания в общ размер 660 лв. (мито - 550 лв. и ДДС 110 лв.) ведно със законната лихва от 2.07.02 г. Митническите органи са приели, че на 2.07.02 г. ЕТ "Христо Димов" - гр. София с ЕАД № 4-37537/2002 г. е поставил под митнически режим внос пътнически автомобил марка "Фиат", модел "Типо". Към придружаващите стоката документи в Митница София е представен договор от 21.05.02 г. с декларация на износителя за произход от ЕС, поради което са ползвани ставки на преференциални мита в размер на 0 % по Митническата тарифа за 2002 г. Заплатено е ДДС в размер на 956 лв. На осн. чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗМ във вр. с чл. 32 от Протокол № 4 към ЕСА е извършен последващ документален контрол за проверка на редовността и достоверността на декларацията за преференциален произход, изготвена върху договор за покупко-продажба от 21.05.02 г., като Агенция Митници е отправила запитване до швейцарските митнически власти. Получен е отговор, обективиран в писмо изх. № РМ-4417-0163/02/23.10.03 г. на РМД - София (изх. № 44 17 0746-3 от 18.09.02 г. на Федерална митническа администрация-Берн), според което продавачът е заявил, че не е продавал въпросния автомобил, т. е. става дума за фалшив документ. С оглед на това и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ е възникнало вносно митническо задължение за заплащане на мито и ДДС в посочените по-горе размери. За да отмени ППСПД, СГС се е позовал на заключението на съдебно-графологичната експертиза, неоспорено от страните. Според заключението, митническата декларация, в която жалбоподателят е посочен като декларатор и получател на внесения автомобил, не е подписана от него. При изготвянето на експертизата са използвани образци от подписа на Христо Димов, положени за нуждите на експертизата и приложени по делото, както и образци от подписа на същия, положени върху жалбата до съда и жалбата до Регионалния митнически директор. Митническата декларация е изследвана в оригинал на мястото, където се съхранява (отдел "Архив" на Митница София). С оглед на категорично установения факт, че вносната митническа декларация не е подписана от Христо Димов в качеството му на ЕТ, е направен извод, че той не следва да отговаря за митническите задължения по чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Така постановеното решение е правилно. Не са оспорва от страна на ответника, че процесната митническа декларация не е подадена и подписана от представител на собственика на стоката. Това обстоятелство се установява и от самата митническа декларация. В клетка 14 от същата е вписано "получател", което съгласно чл. 18, т. 9 от Наредба № 11/23.12.98 г. за реда за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения, издадена от Министъра на финансите, обн. ДВ, бр. 2/08.01.99 г. (отм.), се вписва в случай, че получателят е декларатор и не се представлява от друго лице. В случаите на пряко или косвено представителство в тази клетка следва да се изпишат данните за представителя. Според чл. 18, т. 44, в клетка № 54 "Място и дата, подпис и име на декларатор (представител" в частта "Подпис и име на декларатор) представител" съответно на клетка № 14 се вписват трите имена, ЕГН (ако лицето има такъв), адресът и подписът на физическото лице, осъществяващо представителна власт на лицето по клетка № 14; в случаите на представителство в долния десен ъгъл на клетката се попълва един от следните кодове, отразяващ вида на представителството: а) ПП - пряко представителство; б) КП - косвено представителство. В случая в кл. 54 са посочените имената на Христо Атанасов Димов и неговото ЕГН без да има отбелязване за представителства (пряко или косвено). Според чл. 202, ал. 1, т. 1 от ЗМ, в случаите на чл. 199, ал. 1, т. 1 длъжник за плащане на митническото задължение е деклараторът, а при косвено представителство - длъжник е и лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация. При положение, че от данните по делото е безспорно установено, че декларирането не е извършено от косвен представител, нито от пряк представител, както и че декларатор не е Христо Атанасов Димов в качеството му на ЕТ "Христо Димов", правилен е изводът на съда, че жалбоподателят не следва да отговаря за вносните метнически задължения. Неоснователен е доводът на касатора, че в съдебното производство не е доказано по категоричен начин, че подписът върху митническата декларация не е на Христо Димов. Това се установява от заключението на графологичната експертиза, което не е оспорено от страните и правилно е кредитирано от съда. С оглед на изложеното, решението на СГС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., като размерът е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. С оглед на гореизложеното, Върховният административен съд, първо отделение